Местност, отстояние и посока от населено място: манастир на левия бряг на р. Черни Осъм в Троянска пл. от Средна Стара пл., в подножието на гористото възвишение Чукарка и на ок. 6 км ЮИ от гр. Троян. До 1971 г. е отделно населено място, а след това е присъединен към с. Орешак
Историческо развитие и сегашно състояние: манастирът е третият по големина в България, след Рилския и Бачковския и е ставропигиален – подчинен е директно на Св. Синод. Основан е през 1600 г. Незнайно от къде и неизвестен по име монах-българин се заселва тук заедно с единствения си ученик. Започва да лекува местните хора., а понастоящем е постоянно действащ.
Описание, архитектурни и културно-исторически ценности: представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита – “Св. Николай” и “Св. Йоан Кръстител” (Зелениковски манастир). Състои се състои от 3 двора: северен – стопански, среден – за гости (поклоннически) и южен - молитвен, където е черквата. Триетажните жилищни сгради, покрити с тикли, са построени в периода 1835-1855 г., а впоследствие са възобновявани. Черквата (25х17 м) е трикорабна, едноапсидна, кръстокуполна, с две конхи, с вътрешен и открит аркаден притвор и е построена през 1835 г. от майстор Константин от Пещера.
Сводът на обширния вътрешен притвор е оформен като сляп купол. Стенописите в манастирската черква са дело на бележития живописец Захари Зограф и са изографисани в периода 1847-48 г. Иконостасът е изработен в периода 1838-39 г. от представители на Тревненската резбарска школа, а по-голямата част от иконите са дело на Димитър Зограф от Самоковската художествена школа. Манастирът е прочут с чудотворната си икона “Св. Богородица Троеручица”, донесена според легенда от Света гора и благодарение на която е била основана обителта. През 1865 г. майстор Иван издигнал пететажна кула-камбанария, последните три етажа, от която са съборени през 1898 г., а възстановени едва през 1986 г. по гравюра на Феликс Каниц. На втория й етаж се намира параклисът “Св. св. Кирил и Методий”. Троянският манастир е бил голям книжовен център през втората половина на ХVІІІ в. Запазени са ценни книжовни паметници като Троянския дамаскин, Втория троянски дамаскин и др. В манастира е имало щампарница. В началото на 1872 г. Васил Левски основава в манастира таен революционен комитет, начело с игумена архимандрит Макарий. В една от стаите на северното жилищно крило е подредена музейна експозиция със запазено скривалище. Тук също са намирали подслон Панайот Хитов, Панайот Волов, Георги Бенковски, Ангел Кънчев и др. Манастирът е обявен за паметник на културата
