Български Фолклор и Традиции - Статии: Банатски Българи - История
August 20 2018 18:15:03
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
Случайна статия
Поройчани (втора част) - (Други)
Календар/Събития
<< Август 2018 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
    1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 31    
Утре:
Случайна снимка
Хасковско
Хасковско
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
· Фотогалерия
· Красиви и интересни...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Банатски Българи - История
История
Банатските българи произхождат от Северна България. Изселването им започва през годините 1689 и 1726-1730 година и е в резултат на политическите и стопански условия по българските земи през 17 и 18 век. Поради своята католическа вяра тези наши сънародници установяват връзки с Хабсбургската монархия и след австро-турските войни им е позволено да се заселят в Банат през 1738 и 1741 година. Начален тласък на преселването дава Чипровското въстание и преследването на българите католици след потушаването на въстанието.

След поражението на турците при Белград през 1688 година Австрия подбужда организирането на въстание от българите католици в района на Чипровец и околностите му. Въстанието не успява и скоро е жестоко потушено от османската власт. Оцелелите българи-католици успяват да преминат във Влашко, както и в зоните, контролирани от Австрия -Седмиградско и Славония. Във Влашко те се установяват предимно в областта Малка Влахия. Получават известни привилегии от влашките князе, а след 1718 година, когато Малка Влахия е присъединена към австрийските владения и българите католици са покровителствани от австрийските власти, като със специален указ от 1727 година получават още редица привилегии. Това стимулира и други българи католици, около 300 семейства от крайдунавските павликянски села Белене, Ореш, Трънчовица, Петокладенци и други в периода 1726-1730 да преминат във Влашко.

През 1737 година при избухването на поредната турско-австрийска война българите в Малка Влахия формират свое опълчение, готвещо се да настъпи в Османската империя в помощ на австрийците. Неблагоприятния ход на войната обаче води до нахлуването на турски аскер и българите католици са принудени отново да търсят убежище. С изтеглянето на австрийските войски бягат и българските бежанци. Чипровчани, които живеели във влашките градове Крайова, Ръмник и Брадичени, преминават в Седмиградско и се установяват временно при своите събратя в Алвинц и Дева (Румъния), заселили се там през 1700 г. Оттам поискали от австрийските власти ново място за заселване. Павликяните от своя страна, които живеели покрай Дунав, преминават през Оршова в Банат и се установяват временно в крашованското село Рекаш, откъдето също издействали за място за заселване.

През пролетта на 1738 година павликяните получили правото от австрийските власти да се заселят в местността Бешенов. На чипровчани е определена местността Винга. Те обаче остават в Алвинц и Дева, докато не получили уверение, че ще им се потвърдят привилегиите от Влашко. Уверението е получено през 1741 година и те се пресе­лват в Банат.

Така банатските българи се установяват в Банат и установяват първите български колонии в земите на Хабсбургите. По-късно те се заселват и в други селища на областта, а след Освобождението на България някои от тях се преселват в родината. В новите си селища банатските българи развиват свой бит и култура, като същевременно с това запазват своя български характер и самосъзнание.

До 1863 година богослужебен език в църквите на банатските българи е т.нар. илирийски или далматски език, всъщност хърватски език. От 1863 година богослужението се води на банатски български.
Историческата област Банат е разположена в Югозападна Румъния, в североизточната част на Сърбия и малка част се намира в Южна Унгария. Населението на областта представлява пъстра мозайка от румънци, сърби, унгарци, словаци, хървати, русини, немци, цигани, евреи и българи като преобладаващото население са румънци, сърби и унгарци.

Банатските българи живеят компактно в двадесетина селища и на двете части на Банат, а именно в Румънски Банат това са селищата Стар Бешенов, Винга, Брещя, Дента и Телепа (Болгартелеп, дн.Колония булгара), и Модош, Бело блато, Гюргево, Иваново, Канак и Стари лец, в Сръбски Банат. Освен това банатски българи живеят още в градовете Тимишоара, Арад, Кикинда, Велики Бечкерек, Вършац, Панчево, Сегед, Будапеща и др. Броят на банатските българи в миналото се е движил между 4 000 и 25 000 души. Според известния историк на Банат Сентклараи при заселването е имало 4 600 българи. Днес банатските българи наброяват около 12 000 в Румънски Банат (по официални данни те наброяват 6 500) и около 3000 в Сръбски Банат (по официални данни 1 658).

В България живеят около 6 000 банатски българи в селата Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново, в които те се завръщат след Освобождението на България през 1878 година. Още около 1000 банатски българи живеят пръснати в Унгария. Така броят на банатските българи е около 22 000 души.

Главният фактор, който е способствал за разселването през различни времена на банатските българи от първоначалните две български колонии в Банат - Бешенов и Винга, е стопанският. Стремежът да се задоволят нуждите от обработваема земя, тъй като броят на на­селението постоянно се е увеличавал, а земята във Винга и Бешенов оставала същата. Разсел­ването се е извършвало като едри земевладелци отстъпват на преселниците по договор земя за обработване (например в Ечка, Лукачфалва, Бело блато), или чрез закупуването и (Канак, Итварнок, Избище, Офсеница), или на земи, давани им от държавата, като ги снабдява със земи на дългосрочно изплащане (Брещя, Дента, Гюргево, Иваново и Телепа). Изселвали се изключително бедни и малоимотни семейства. На новите места преселниците трябвало да си по­строят сами жилища и да преодоляват трудностите по разработването на земите (разчистване на гори, отводняване на реки и блата и др.). Много често природни бедствия, главно наводнения, унищо­жавали току-що построените жилища на преселниците и ги принуждавали да се завърнат в род­ните си места или да започнат всичко отначало. Разселването е било почти непрекъснат про­цес - извършвало се е на всеки 10-20 години.
Народният говор на банатските българи може да се класифицира като източнобългарски диалект. Типична черта на банатския говор е гласната "ы", която се замества от "и". Друга характерна понологическа особеност на банатския българско диалект е наличието на "?" (двойно "e"), остатък от старобългарски, редукцията на "o" в "у" и най-характерната особеност на източнобългарските говори е честата редукция на "e" в "и". Банатските българи казват pule вместо поле, selu вместо село, ugni?ti вместо огнище. Друга особеност на банатския говор е палатализацията на крайния съгласен звук, което е типична черта и в други славянски езици, но в българския език тази особеност се среща само в диалектите - книжовното Великден в банатския говор звучи като Великдень.

В лексикално отношение в езика на банатските българи има много заемки от немски (drot от немското Draht, "жица, тел"; gang от Gang, "антре, коридор") и от унгарски и сръбски, което се дължи на близките контакти на банатските българи с останалите народи в многоетнически Банат. Заемките в езика на банатските българи представляват около 20%. Силното унгарско влияние може да се открие и по начина , по който се именуват някои от банатските българи. То следва унгарското подреждане на фамилните имена, при което първо се казва фамилното име, а след това малко име, например Marija Vel?ova се изписва като Vel?ov Marija. От женските фамилните имена често отпада и наставката "а", така Vel?ovа става Vel?ov.

Банатският език е нормиран и може да се разглежда като трета (или втора, ако изключим македонската книжовна норма) книжовна форма на българския език. Банатският български език използва свое писмо, формирано на основата на хърватската редакция на латиницата, и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България. Банатският български език е кодифициран през 1866 от Винганското учителско дружество. Основно съчинение е “Balgarskotu pravopisanj” на учителя от Винга Йосиф Рил. Главният принцип в банатския правопис е фонетичният, т.е. пише се както се изговаря. Банатската норма се използва в литературата, печата, църквата и медиите с незначителни различия, дължащи се на различните диалекти. В периода 1860-1896 година банатският български език е бил основен език на преподаване в българските училища в Банат. След тази дата той е заменен с унгарския (до 1918), а след това - с румънски или сръбски.

Банатските българи изтъкват българския характер на езика си, въпреки неговата диалектна и повлияна същност и използването на латиницата вместо кирилицата, въпреки това в банатски български публикации като вестник "Наша глас" продължават да се включват материали на съвременен български на кирилица като произведението "Чичовци" на Иван Вазов например. Съответно в Румънски и Сръбски Банат банатските българи говорят румънски и сръбски език.



Коментари
#1 | Aseda на December 18 2007 15:55:30
ПРАЗНИК НА БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ В РУМЪНИЯ. Информацията е на Агенция за българите в чужбина.
http://www.aba.gover...831-2.html
#2 | Куцулан на October 21 2008 16:50:48
За Банатските българи в Уикипедия - тук
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Който е работен, ще бъде имотен.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [55 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 56
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И






20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup


Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.07 секунди - 36 Търсения 26,989,416 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2018 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.