November 19 2018 23:58:17
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
Случайна статия
Интервю с българския музикант тъпанджия Атанас Стоянов - (Народни песни)
Календар/Събития
<< Ноември 2018 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    
Случайна снимка
Бабугери
Бабугери
Кукери
Теми във Форума
Последни теми
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
· Фотогалерия
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Родопските пещери - легенди и действителност (част 1)
РОДОПСКИТЕ ПЕЩЕРИ - ЛЕГЕНДИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - ЧАСТ 1

Георги Райчев
Спелеоклуб „Студенец“ - гр. Чепеларе

статията е публикувана с разрешението на Спелеоклуб „Студенец“ - гр. Чепеларе

източник:
hinko.org
hinko.org/hinko/Dowloads/75years_2004.pdf

допълнителен материал: Топонимия или Откъде идват имената на пещерите

С родопските пещери са свързани много интересни легенди и предания, които от своя страна привличат много изследователи. При детайлните спелеоложки изследвания някои от легендите оживяват и се оказват действителни събития, станали през историческото ни минало, а други имат митологическа стойност. От станалите исторически събития най-често се свързват и имената на пещерите. Науката занимаваща се с произхода на имената на пещерите е етимологията. През своята 50 годишна история на спелеоклуб „Студенец“, наред с детайлното проучване на карстовите райони и по специално пещерите, от различните изследователи са записани интересни легенди и предания, или както по- горе беше изтъкнато, някои от легендите потвърждават станали исторически събития, а други си остават само легенди. Част от тях са описани в клубните бюлетини „Родопски пещерняк“, а други просто са записани, но по една или друга причина не са намерили място в печата. Тръгвайки по следите на родопските легенди първи сведения намираме в сп. „Родопски напредък“ през 30г., описани от Никола Хвойненски. Това е легендата свързана с „Чиляшката пещера“, край с. Орехово. По късно с изследването на родопските пещери наред със специализираните спелеоложки проучвания се търсеха данни и сведения за съществуващи легенди или предания, било с произхода на името на пещерата или местността, в която тя се намира.
По следите на една легенда... Каракуска дупка
....В малко чепеларско кафене един мъж на име Димитър Райчев, навъртайки се около сладкодумните старци, седнали да изпият по едно татлъ кафе любопитно ги оглеждаше и подаваше ухо. Разнищваха се тъмни истории от македоно-одринското движение, което с особена сила е било развито в Родопите по простата причина, че една част от българското население е останало в пределите на Османската империя. Тук в Родопите са се сформирали чети едни с идеалната цел освобождаването на българските територии от Османската империя и приобщаването им към целокупна България, а други с цел грабежи. Говорейки шепнешком, тук таме се долавяше по някоя дума:
...„В дупката има отровни газове и не може да се диша покрай нея“....
.....„есента на 1901 г. бай Колю Сбирков от с. Долно Дерекьой (днешното с. Соколовци),
както връзвал снопи бил хванат от българските войници по причина, че доносничел на турците. Той е бил откаран в махалата Караманица и бил предаден на комитите. Изтезаван известно време, както се научил Георги Карамански отишъл да го търси, но комитите го „пущамили“ (скрили/... Хвърлили го в Каракуската дупка. Другата версия е, че бай Колю Сбирков имал магазин и е давал на „тефтер“ (вересия) на комитите. Когато си затърсил парите след известно време, комитите му скроили „кюляфя“, хванали го и го затрили...Това е разказано от бай Атанас (Кара Атанас). Същият факт потвърждава и дъщерята на Колю Сбирков- Велика Сариева....“ Била съм на 7 години, когато баща ми не се върна от Рожен. Наклеветили са го, че доносничел на турците“...
Останал е само спомена и преданието за тази тъжна трагедия, както и песента, която дълги
години се е пяла:
.....„Колю си са е загубил
В Турция тросиш, нема гу,
В България питаш, нема гу.
Колюва майка ходеше,
Пу тяхни равни дворове,
Морна си коса мокнеше
И за Коля си думаше:
„Сину Никола, Никола,
ако си сину върх земя,
провди ми бела книжчица
пу едно постро славейче.
аку си сину под земя,
провди ми чорна книжчица
по едно чорно гарванче.
Булче ти плаче в сарае
Малко дете в люлчица
Конче ти цвили в подника,
Стадо ти блее в кошара..
Подобен вариант на същата песен е изпята от Мария Талаганова, но с по други думи:
Майка Никола троси
В поля нема гу
В България - нема гу,
Чи гу е майка причула,
Че са го комити хванали
Ворзали и бойкосали....
През същата година са били хванати и хвърлени още двама души и една жена, които шетали по границата и доносничели на турците.
За тези тримата има предание, че са били хвърлени в друга пропаст в Каракус, която е била затлачена и се намира в Карачарската авлия.
....През 1901 г в Каракуската дупка е бил хвърлен чепеларецът Сали Мехмед, който се връщал от Пашмаклъ (Смолян) през Пампорово за Чепеларе. Същият е бил хванат в Пампорово и хвърлен в Каракуската дупка. Причинатите за неговото залавяне е, че същият и бил турски шпионин. Друга причина, която е и по вероятна, Сали Мехмед ходил до Смолян да урежда документи за евентуално изселване в Турция и същият е бил хванат за пари от комитите... За неговото изчезване е останала фрагмент от песента:
....„Ворна ли са Сали Мехмед от тьовната дупка“...
През 1903 г. четничеството започва да се разпада и в околностите на Чепеларе шетат няколко по-малки чети с войводи Никола Пачемана, Вълчо Антонов (Сеченката), Пожарлията, Хвойню войвода с Даракчията и Лакудата. Тези чети се заели да събират самостоятелно средства било с цел подготвящото се освобождение на Средните Родопи, а може би с цел и грабежи. Тяхната дейност е белязана с вражда. Преданието гласи, че Колю Пачамана, заловен от Пожарлията е бил хванат и почти жив хвърлен в Каракуската дупка.
Според друго предание в пропастта е била хвърлена една жена от Павелско обвинена в шпионаж в полза на турците.
Според Георги Кефилев, който е син на Райчо Кефилев, разказваше, че в кафенето на баща му Райчо Кефилев, което е известно още като „комитското кафене“ е бил убит Вълчо Антонов-Сеченката. Убийството е извършено от Георги Мавров, кафеджия в кафенето. Престъплението е било разкрито от Павел Генадиев, дошъл специално от София да разследва убийството. Мотивът е вероятно грабеж за пари и същият Георги Мавров, качен на едно муле през нощта бил закаран в Караманица и хвърлен пропастта (последните събития са станали през 1904-1905 г.).
След описаните по- горе събития около Каракуската дупка са започнали да витаят различни поверия: Хората, които пасели стадата от овце около пропастта не смеели да замръкнат или да пренощуват в близост до нея. Всяка вечер от дупката излизало нещо, което виело, викало и пищяло. Това са били духовете на хората, намерили смъртта си в нея и същите мъртъвци са джинясали, понеже духът им е бил неспокоен и витаел в цялата местност Каракус.
По следите на достоверните данни и доказателства
.....На 12 май 1963 г. в 8.30 ч група от 10 пещерняци от местният клуб в Чепеларе пристигна в местността Каракус. Натоварени с раници, в които имаше храна за 10 човека, стълби, въжета, компаси, метри и ролетки поехме на северозапад от Караколевата колиба и след около 300-400м пристигнаха пред малка полянка. В основата на малко скално венче се виждаше отвора на пропастта. Стойчо, който отговаряше за безаварийното проникване в пропастта спусна алпийската стълба, след което без да губи много време баща ми потъна в черният отвор. Въжето следваше хода на крачките по алпийската стълба и след известно време се чу - „дъно“. След това въжето беше изтеглено и втори прониква Димитър Събев, който беше нашият геолог. Стълбата се огъваше по тежестта, след което по отпускането и разбрахме, че и вторият прониквач е вече на дъното на пропастта. Третият прониквач беше Славейко, който също слезе безаварийно. Тук аз, пишещият тези редове бях подложен на първото изпитание от моя баща Димитър Райчев. Беше им възникнала идеята да ми направят „първото бойно кръщение“ в тази пропаст. Аз едва 9 годишен се опъвах и изобщо не желаех да слизам - беше ме страх. Отдолу ме примамиха, че има „пушки, ножове и саби“ и при мен естествено детското любопитство надделя. Вързаха ме с алпийското въже и бавно почнах да слизам. След първите няколко метра под земята надолу взех да съжалявам за решението подлъгано от детското любопитство. Алпийската стълба се въртеше в кръг и аз едва се сдържах да не повърна. Естествено долу ме чакаха „старите пещерни кучета“, където под тяхното крило се чувствувах сигурно. Щурайки се в залата на пропастта, която впоследствие нарекохме „гробницата“ успях под светлината на карбитките да зърна човешките черепи с безизразно гледащите ме очни дъна. Това беше и първата ми среща с „умрелите“, от която и до днес имам трайни спомени. Общо при извършваните проучвания от Димитър Райчев, Димитър Събев, Славейко Джубров се предполага, че откритите кости принадлежат на 7 човека. Някои от тях са били екзекутирани пред входа на пропастта, а други са били хвърлени живи, което показва местоположението на човешките кости. На единият от черепите личеше 20 см пукнатина. От тук може да се твърди, че останалите в съзнанието на хората предания са верни и следователно разказите за родопските комити и Каракуската дупка, свързаните с нея трагични събития са достоверни.
Един по един започнхме да излизаме от мрачната пропаст, като икачването по отвеса отново ми вдигна „адреналина“. Посрещайки ни топлото майско слънце и нахотките в последствие, определиха моето бъдфеще като спелеолог. Естествено в това отношение огромна роля изигра баща ми, Митко Събев, и много български изтъкнати спелеолози с които имах възможност да се срещам по време на републиканските и международни пещерни експедиции.

В ПЕЩЕРИТЕ НА ПАМПОРОВСКИЯ И РОЖЕНСКИЯ КАРСТ

След извършените проучвания в Каракуската пропаст и основаването на пещерния клуб през 1963 г. започнаха проучвания и в другите карстови райони, намиращи се в близост до Чепеларе - карстовата седловина Рожен и пещерите в Пампорово. В дома ни редовно ставаха сбирките на клуба, където се крояха планове за бъдещите проучвания на родопските пещери. Естествено аз в такива случаи наострях уши “като заек” и попивах абсолютно всичко казано. Само чаках с нетърпение да дойде почивният ден от седмицата и настъпваше великата радост - среща с мрака. Вече бях започнал да си събирам екипировка - лична, което общо взето в тези години се свеждаше до наличието на каска, стари дрехи, ацетиленка и електрическо осветление. Една събота още същата година при редовните теоретични и практични занимания, които ги ръководеше баща ми заминавахме за местността Рожен. Тук баща ми беше открил една пропаст, която в последствие нарекохме Топчето. Името на пропастта дадохме в резултат на легендата, която се носеше:
... След разделянето на България от несправедливия Берлински договор, голяма част от Родопите остава в пределите на Османската империя. Организира се метеж на английският офицер на турска служба Сенклер в Родопският регион с цел да дестабилизира международното положение. Единствено в този момент защитник на родопчани се явил капитан Петко войвода, който със своята дружина е водил редица боеве. При един от тези боеве воден на Рожен, той е използувал черешово топче, което впоследствие е било хвърлено в тази пропаст.
....И така през този ден ние проникнахме в тази пропаст, която представлява един кладенец от 26м дълбочина, В нея обаче нищо не беше открито, защото имаше голямо количество хвърлени отпадъци от ставащите в тази местност среднородопски събори Рожен. Останала е само песента..
Пейни ми пейни петкано
нис сая гора зелена,
тука е Петко войвода
не дава пиле да форкне,
кайно ли турчин да мине...
След излизането от пропастта Топчето се отправихме към Меча дупка намираща се в района на курорта Пампорово. Тя беше хоризонтална пещера и прониквайки вътре ми направи впечатление наличието на кости. Показах ги на баща ми и той ми разказа следната история:
...„През 1948 г. направих първото проникване в „Меча дупка“. За осветление използувах свещи. Влизайки в пещерата намерих човешки череп. Говореше се, че преди е изчезнал един пощаджия, който е бил ограбен в този район. Вероятно похитителите са го ограбили, убили и скрили в тази пещера. Взех черепа и го занесох в колибата „Конкордия“ в Пампоровото. Скрих го под леглото. На другият ден майка ми се беше навела под леглото да извади дини и пъпеши. Тя обаче попадна на черепа и едва не припадна от страх. Извика ме и ме попита кой го сложил под леглото. Под строгият поглед на баща ми и нейният изпитателен поглед аз си признах къде съм го намерил. Тогава баща ми, който беше ловец ми разказа по-горната история. От там черепа изчезна и по-късно майка ми каза, че го занесла на попа да го припее и вероятно са го погребали....“

С. ЗАБЪРДО-ПЕЩЕРИ, ЛЕГЕНДИ, ФАКТИ И ДОСТОВЕРНОСТ

През 1962 г. в района около с. Забърдо се проведе българо-полска експедиция. Обект на проучвания беше пропастта Челевещницата. В експедицията взеха участие проф. Ковалски от Полша, Димитър Райчев, Ясен Антов и много наши спелеолози.
Според преданието, името на пещерата Челевещницата произхожда от думата „челевек“ (чиляк) и там са хвърлени хора.
.....Според преданието след падането на България под турско робство, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая постепенно падат родопските крепости Зареница при с. Нареченски бани и Калето при с. Забърдо. Обсадена - крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните предложения от страна на турците да се предадат защитниците, отчаяно една нощ те правят опит за пробив в обсадата. Една част от защитниците, успели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от защитниците, пленени са били хвърляни от турците в пропастта.
При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които впоследствие изследователите ги предават на съхранение в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.
По късно - през 1964 г. по време на IV международна пещерна експедиция бяха проведени повторни проучвания. В пропастта бяха открити върхове от пики и копия, принадлежности от конски амуниции, които също специалистите ги отнесоха към късното средновековие. Находките в момента се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 г. Георги Райчев също посещава пропастта, където открива 2 бр. човешки челюсти, които в момента се намират в Музеят в гр. Чепеларе. Според изследванията на оръжията през 2002 г. находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от директора на Пловдивският археологичен музей - ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически проучвания в околностите на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако - илирийски тип (т. Нар. Ромфея), а другият е кръстат тип меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се предполага, че местните тракийски племена са били в непрекъсната вражда и при някоя от тези междуособици, хората, заедно с въоръжението са били хвърлени там - акт на отмъщение. При по-детайлното изследване на находките от специалисти биха хвърлили нова светлина около разигралата се трагедия в пропастта „Челевещницата“ при с. Забърдо.

ПЕЩЕРАТА ГОЛЯМАТА КАУНА-С. ЗАБЪРДО

Според преданието, при навлизането на турците и завземането на крепостта Калето, част от населението търси убежище в познатите им Родопски пещери - каквито са Голямата Кауна, Тьовната дупка и Сливова дупка. По знайни и незнайни причини, намерилите убежище хора в тези пещери се превръщат в техни гробници.
Днес ние в тях намираме освен човешки кости, фрагменти от керамични съдове.
От пещерата Голямата Кауна е открита човешка челюст, фрагменти от черепна кутия и керамика. Според едни специалисти, част от откритата керамика се отнася към ранният енеолит, но според ст.н.с. Костадин Кисьов, керамиката е тракийска. Това може би е така, което се потвърждава и от по-късно проведените наши изследвания върху крепостите в Средните Родопи. Крепостта Зареница край Нареченски бани е средновековна, докато крепостта при с. Забърдо е много по - ранна (тракийска). Това се доказва както от наличието на тракийска керамика, така и върху характера на строежа на крепостното съоръжение - суха зидария. Начина на строеж отлично кореспондира и върху изследваните тракийски крепости от съседни на с. Забърдо родопски селища. Като второ доказателство може да се приеме и разположените в близост до крепостите и пещерите могилни некрополи.
Тук може също като факт може да се приеме, че местното население/траки и по-късно дошлите славяни и прабългари, или каквито и да е било поселения, са използували част от родопските пещери като временни убежища и жилища, по време на чужди нашествия, междуплеменни войни или болестни епидемии. Между впрочем, в полза на това твърдение говорят и редица находки, открити от родопските пещери.
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Учи се от мал, кога остарееш да не ти е жал.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [56 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 57
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И






20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup


Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.05 секунди - 36 Търсения 27,211,512 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2018 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.