July 25 2014 20:33:55
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Легенда за розата
· Интервю с българския...
· Приказка за слепия
· Симеоновден
· Трудови обичаи и...
· Капанците
· Български килим. Какво...
· Орландовски "Свети...
Случайна статия
Мисловщицки "Успение Богородично" (наричан още Велиновски) - (Енциклопедия "Манастири")
Календар/Събития
<< Юли 2014 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
Случайна снимка
Теми във Форума
Последни теми
· Търся песен
· Здравейте...
· ПЕТТЕ ПЕЧАТА НА...
· ЗМЕЙОВЕ, ДРАКОНИ, ЛАМИ,...
· Български народни...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
10 забавни техники за...
Откриха зазидана икона...
А тук за подправката...
Нови археологически...
Повече информация тук...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Борис Машалов
Борис Машалов

(Статията е от монографията на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев "Популярни изпълнители на народната музика", изд."Народна просвета", 1977 г.)

Така се случи, че когато подехме нашата работа за Борис Машалов, ние имахме сами много лични впечатления за човека и певеца, бяхме работили дълги години заедно, съхранявахме автобиография и някои писма, които той беше писал. Имахме записани и някои негови спомени и разговори. При издирване на данни за неговия живот ние се срещнахме и с вдовицата му, прекалено скромна и предана майка, която тачи като светиня паметта на своя рано починал съпруг. Бонка Машалова ни свърза и с брата на певеца - Михаил, и със сестра му Стефана, и със сина му Милан. Разговаряхме и със Серафим - другия брат на Борис Машалов. Съпругата и синът бяха безкрайно любезни да ни предоставят архивата на певеца - един куфар с около 1000 писма, вестници, в които бяха поместени статии за него, и най-важното - предоставиха ни неговия дневник от четиримесечното му турне в Китай. Чрез този дневник ние можахме да надникнем непосредствено в душата на Борис Машалов, да усетим неговите интереси, неговото отношение към природата, към историята и културата на други страни и най-вече топлата му любов към родината.

Борис Машалов е роден на 30 януари 1914 година в град Севлиево в семейството на потомствени пев-ци и занаятчии. Певческата дарба по бащина линия се помни някъде от първите едно-две десетилетия на 19 век. Прапрадядото Димитър Зенгията още през двадесетте години на миналия век се славел като сладкопоен певец и собственик на хубави охранени коне, с които пътувал из цяло Българско по търговия. В ония тежки робски години сами турците се възхищавали от гласовития певец и охранените му коне. И винаги, когато се срещали, възкликвали: „Маашала, маашала!" Оттук произлязъл и неговият прякор - Димитър Машалата.

Дядо Димитър, дядото на Борис Машалов, имал шест сина и една дъщеря. Всички знаели да пеят и надпявали баща си. Най-голям песнопоец обаче бил Никола, който станал баща на петима синове и една дъщеря. Борис е четвъртото дете. Всички деца били музикални, още повече, че унаследили певческата дарба и по майчина линия - на севлиевката Елена Матюва Стоянова. Майката притежавала много приятен и емоционален глас. Обичала да пее винаги, когато шета или работи. Децата й си спомнят днес с умиление за ранното си детство:
— Майка много пееше. Сутрин стане рано да омеси хляба и запява. Сее брашното и пее; замесва тестото - пее; пали пещта - пее; премита къщата - пее; плете, преде, шие или тъче, нейният глас се носи тихо из къщи и ни усмирява. Брат ни Борис беше роден артист. Той много обичаше майкините ни песни и особено Елкината:

Мама Елка буди на Дунав да иде,
на Дунав да иде, вода да донесе.
А Елка не знае Дунав отде тече,
Дунав отде тече, през къде минава.
Че Дунав извира из Будина града,
из Будина града, из златна ябълка,
тихом, тихом тече зад Стара планина,
зад Стара планина у Черното море.

Когато я пееше, Борис винаги си тактуваше или тихо тупаше с нещо като барабан и пригласяше на песента.Бащата, Никола Машалов, пътувал много по търговия и продължил занаята на мъжете от Машаловия род - сапунджнйство и производство на суджуци и луканки. Той обикалял страната, за да продава своето производство и да закупува добитък. Тези дълготрайни и чести пътувания го срещали с различни хора. Той опознал добре българския характер и нрав, заучавал много различни по текст и мелодия песни. Най-много обаче го привличали ония за „баш юнаци и стари времена". Когато се връщал в Севлиево, той донасял песенно богатство, което надвишавало това в кемерите. В къщи впрягал и децата си в работа, да му помагат. И докато работят, бащата извисявал глас и редял песен след песен. След него пеели и децата, пригла-сяла тихо и майката. Така неусетно родителите предавали певческото си майсторство на рожбите си заедно със занаята.

- Някога в Севлиево се живееше много задружно и хубаво - спомнят си потомците на Машаловия род. - По празник се събираха семействата от „Долната махала" - дето живеехме. Редуваха се - на един празник у едного, на друг в другиго. Носеха си виното и ракията, храната. Водеха и нас, децата. Правеха голяма обща трапеза. Когато бъклиците изредеха по няколко пъти насядалите около трапезата, подемаха се песните. Запяваше татко, пееха и други, ала всички ще се обърнат към майка: „Хайде, Еленке, кажи някоя песен." И тя запяваше. Не обичаше да я канят. Пускаше глас и всички онемяваха. Дори и ние, децата, лудували до този миг, заслушвахме песента й.

Още като ученик в първо отделение Борис запява солата на ученическите песни. Пеели заедно със сестра си Стефана, която била две години по-голяма. Случвало се така, че двете деца изнасяли цяла концертна програма. За тях заговорили в града, а учениците обичали да дружат с тях.

Неочакван финансов провал принудил семейството на Никола Машалов да продаде къщата в Севлиево и да се засели в с.Аспарухово, Плевенско. След няколко месечен престой се преместват в с. Лъжене, оттам в Калугерово и после в Александрово, където останали няколко години. Като се позамогнало, семейството отново се върнало в Севлиево. „Домке ле, от тебе по-хубав няма" - казвал Никола Машалов. По това време Борис е ученик в прогимназията. На една забава в училище, на Кирил и Методий пял песните: „Прощавай, славей", „Сладкопойна чучулига", „Морен орачът из нивите сееше", „Гурбетчийска" и други. Успехът бил неописуем. Класната му наставница била най-развълнувана. Подарила чорапи на малкия певец - първата награда, която получил Борис за изкуството си.
Като дете Борис Машалов се отличавал с тих нрав. Бил скромен, работлив, послушен, учил се отлично, в игрите бил палав, ала баща му бил необикновено строг. Веднъж за някаква малка простъпка го наказал да остане в къщи през целия ден. И за да бъде сигурен, че заповедта му няма да се погази, завързал го до прозореца. Борис преседял целия ден вързан, гледал играта на другарчетата си и ядно хапел устни. Но от този ден и игрите станали с мярка - имало ред за работа, за учене, за игра. Въпреки отличния успех, с който завършил прогимназия, Борис не продължил образованието си поради липса на средства.
Всички трябвало да работят за насъщния хляб. За кратко време постъпил на занаят мутафчийство заед-но с брат си Серафим, ала скоро напуснали. Занаятът не бил доходен. По това време те правели и първите си стъпки на борци. Пехливанлъкът бил също потомствена машаловска черта. Ала това било любителска работа, не давала хляб. Дълги и безсънни нощи прекарвали родителите в размисъл какво да правят, как да отгледат и настанят децата си.

През 1929 година Еленка Машалова продала наследствената си бащина къща в Севлиево и се пренесли в столицата. Надявали се тук по-лесно да намерят препитание.Още с пристигането потърсили работа. Не били претенциозни - каквото и да е, само работа да има и да не се гладува. Борис постъпил в някаква техническа работилница, но скоро се прехвърлил към една сладкарница. Учел сладкарския занаят и изпълнявал поръчки на клиентите, после сам разнасял торти и сладкиши по домовете. Това продължило около две години. Работа много,а пари малко. А момчето вече започнало да възмъжава, Усещало, че не само хляб е нужен на този свят, а трябват и дрехи, и обувки, и културни занимания, и приятелски компании. А за всичко това са нужни средства. Един ден се спира пред един строеж и пита майсторите дали имат нужда от работници. Майстор-бояджията Христо Цонев, наречен от колегите си „професора" заради сръчността и познанието му в бояджийския занаят, приел младежа за чирак. Още първите дни той забелязал необикновеното старание и сръчност на момчето, особено когато в ръцете му била четката - баданарка, и почнал да го насърчава. А Борис усвоявал бързо тънкостите на този занаят, било му леко и приятно от похвалите на майстора и запявал - отначало само тананикал, после извисявал глас и запявал с пълно гърло. Слисвали се работниците около него. Майсторът го обикнал като син. В скоро време Борис Машалов довел на строежа братята и баща си. Започнал нов етап в трудовата биография на Машаловия род - бояджийството. Само Михаил поел пътя на тапицер и поддържал непресекваща любов към борбата. Другите братя също са пехливани. Техните занимания, стремежи и желания се изразявали по това време само с три думи: бояджийство, борба, песен.

През 1932 година Борис Машалов е приет за член на „Клуб на българските борци-аматьори". Като борец той участвувал много пъти на тепиха в страната и чужбина. В 1934 г. добива шампионска титла. Същата година заминава за Истанбул, където взема успешно участяе в балканския шампионат.
— Нямаше костюм да замине - разказва ни брат му Михаил Машалов, основател на секцията по борба при спортно дружество „Бенковски" и „Строител" в Димитровград, международен съдия по борба. Тогава Клубът взе костюми под наем от една заложна къща за Борис и Петър Найденов, та да се представят в Истанбул... Тежки бяха тогава годините за спортистите. Нямахме помощ отникъде. Отидохме за борба в Габрово, а за връщане нямаме пари. Борис си продаде един панталон. Друг път си заложи шлифера и часовника. Но тогава имахме истинска любов към спорта. Тя ни крепеше..

Борис Машалов работи като бояджия, катери се по скелите и пее. Минувачите се спират да го слушат. Понякога след края на песента чувал ръкопляскане и викове „бис". Той се обръщал към импровизираната публика и питал какви желания има. И се сипели молби за една или друга модна по това време песен. Борис пеел, увличал в песните и другарите си работници — по им споряла работата. Заради песента хората го търсели и като бояджия. И често пъти в празнични дни братята Машалови вместо да почиват, работели извънредно, припечелвали по някой и друг лев.

Военната си служба Борис Машалов отбива във флотата. Като моряк той се славел сред другарите си с песните и борбите. Дори като новобранец участвувал в борба в село Щръклево, Русенско, и катурнал тогавашния шампион на Делиормана. Наградата била един овен.

След двегодишен моряшки живот Борис отново се катери по бояджийските скели. Гласът му значително е укрепнал. Негови любими песни са италианските канцонети, изпълнявани по това време от прочутите певци Тино Роси и Бениамино Джили. Пее и много модерни шлагери и песни от градския фолклор. От време на време изпълнява и игриви народни песни. Въпреки че тогава вече той знае всички песни на родителите си, не ги изпълнява по време на работа. „Бавните много натежаваха" , ще признае след години.

Ето един разказ на Борис Машалов, записан през 1956 г. —Когато се върнах от войниклъка, бях доста отракан. Моряците са много сърдечни и симпатични хора. Живеехме весело и задружно. След вечерна проверка пеехме и свидехме. Имах един другар от Анхиало, свиреше на акордеон. Аз пея, той свири, моряците, приседнали, ни слушат, началството също се спотайва и слуша, а момите се запираха около казармата. Не усетих кога изтекоха двете години. Ръцете ми се бяха изнежили, ама щом се върнах и поех занаята, те познаха четката. Боядисвам и пея. Работех заедно с баща ми и братята. Баща ми не отстъпваше на младите, беше як и държелив. Нашата група беше най-сръчна и най-весела. Пееше баща ми, пееха братята ми, ама на мен даваха първенството. Един ден, както работя и пея, отдолу публиката изръкопляска. Сградата беше тъкмо на ъгъла Алабин и Лавеле. Ние работим на четвъртия етаж. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка на публиката и като бис им изпях ,,3ън, зън, Ганке ле".

Либе, ако дойдеш, сега да ми дойдеш,
че няма тате, че няма мама,
че няма бате, че няма кака.
Зън, зън, Ганке ле, зън, байовата,
хоп-троп момите, дръж, байовата.
Че тате отиде на воденица
на воденица с куца магарица...

Един малко възпълен мургав господин ми махна с ръка: „Момче, я слез малко при мене!" Помислих, че ще ме пазари за бояджия и веднага изтичах. Той ми се представи: „Аз съм оперният певец Събчо Събев.(Уикипедия) Ти имаш великолепен и сладък глас. Започвай да работиш с гласа. Хвърляй четката, бояджии ще се намерят, певци с такава дарба няма!" Така Борис Машалов се свързва с известния оперен певец н педагог Събчо Събев. Той е син на лекар и майка италианка. Завършил образованието си в Италия, пял с успех на много европейски сцени. Скоро дружбата между младия певец и Събчо Събев става сърдечна дружба между учител и ученик. Събев учел младия певец на вокално изкуство, предавал му тънкостите на пеенето и издръжливостта. Все по това време още една щастлива случайност спохожда Борис Машалов. В София семейство Машалови живее на ул. „Волов" 43. При баба Еленка често идва една жена от квартала — Стефка Божилова. Нейният съпруг работи във фирмата за грамофонни плочи „Симонавие". Когато гостувала в един празничен ден на 1937 г. в семейството на Машалови, тя рекла на майката: „Како Еленке, нека Божил, мъжът ми, заведе твоето момче Борис да го чуят във фирмата. Какъв хубав глас има, може да го харесат и запишат на грамофонна плоча."Когато баба Еленка предала този разговор на Борис, той веднага се съгласил. Бай Божил — днес никой не знае презимето му, го завежда във фирмата за прослушване. Веднага е одобрен.Определени са и десетина песни за заснемане. След няколко седмици заедно с прочутата по това време певица баба Наста Павлова той заминава за Прага. В продължение на няколко дни записва шлагери. Първата песен, заснета на грамофонна плоча, е „Два се орла бият", следва „Видях два бука", „Продават се, мамо, бели монастири", „Гурбетчийска" и др. Собствениците на фирмата решили да направят предварителна реклама на плочите си и затова импровизирали малък концерт на открито — без естрада, без озвучаване. Борис Машалов изпял няколко от заснетите шлагери, а накрая пуснал и любимата си бащина песен:

„Денчо буля си думаше:
- Ще ида, буле, в Самоков,
голяма кярбя да правя;
ковачи нямат желязо,
пък букакчии стомана...

Тази хубава, широка и плавна мелодия завладяла пражката публика, която била покорена от мекия и приятен глас, от емоционалното изпълнение. Хората се притискали напред, искали да видят непознатия певец. Сред навалицата си пробил път мъж на средна възраст и на хубав български език попитал: „Господине, кой сте и откъде са тези хубави песни?" Машалов казал името си, че е от България, родом от Севлиево.

- Аз съм директорът на Радио София Сирак Скитник, художник и писател — представил се човекът. (Уикипедия) - Щом се върнете в България, явете се в Радиото. Но само с народни песни, с тях ще разтърсите света. Тези шлагери и канцонети нека да си пеят италианците. Нам ни трябват народни песни.

Върнал се Борис Машалов в София. След две седмици пристигнали и неговите грамофонни плочи. Тогава столичани се опивали от шлагерите, както по наше време от естрадната песен. Плочите бързо се разграбили. Българските любители на песните се срещнали с един надарен и с богати гласови възможности певец.
През есента на същата 1937 година Борис Машалов запял пред микрофона на Радио София. В късната вечер на един ноемврийски ден радиослушателите чули песента „Денчо буля си думаше", „Заблеяло ми агънце", „Зън, зън, Ганке ле". Дебютът бил блестящ. Оттогава започва и дейността на Борис Машалов като изпълнител на народни песни. Събчо Събев продължавал да го учи на певческо изкуство, но Борис възприемал това само като обогатяване на музикалната си култура. Школата на майка му и баща му се оказала незаменима и неподражаема. Вокалният педагог го показва и на известния певец Христо Бръмбаров, който много харесал теноровия тембър на Машалов. Дори му препоръчал да се яви на конкурс в операта. Ала когато го поканил да изпее още някоя и друга песен и Борис блестящо изпълнил една бавна народна песен, а после и „Зън, зън, Ганке ле", Бръмбаров отсякъл: „Слушай, Машалов, залегни, брат, на народните песни и се откажи от други мераци. С народните песни ти ще разтърсиш света, ще завладееш слушателите си. То ти е в кръвта, в същността ти ..."

Така Борис Машалов изоставя из репертоара си градските и шлагерните песни и се залавя сериозно с народното творчество. Той имал богато наследство от родителите си - няколко стотин народни песни. И започнал да ги пее непрекъснато. Имал често участие в Радио София, ала продължавал бояджийския занаят, защото хонорарите, които получавал от Радиото (тогава още значително млад институт), не могли да му осигурят сносно препитание. А през 1939 година той се оженва за Боянка Миланова от с, Голеш, Годечко. Семейни грижи и задължения изискват от него повече работа, по-добри доходи.

Получил популярност като народен певец, него го канят да пее на разни тържества и другарски веселби. Понякога излизали извън столицата. По това време дружи с прогресивни другари, следи с напрежение хода на Втората световна война. Като работник съчувствува на работниците и широките народни слоеве, тъпкани от тогавашни властници и политици. През пролетта на 1944 година прави някакво изказване за слава и чест на „дядо Иван", което веднага бива донесено в полицията. Почти непосредствено след това го мобилизират в наказателна рота, а през май го изпращат в концентрационен военен лагер около Симитли. Там престоява докъм края на август. Когато в лагера прави посещение някакъв генерал, управата на лагера устроила концертна програма за високия гост. Взел участие и Борис Машалов. Дали му нови войнишки дрехи и го пуснали на естрадата. Изпълнението му било великолепно. Другарите му концлагеристи бурно го аплодирали. Ръкопляскал и генералът. Залисани с високия гостенин, охраната на лагера се отпуснала. Неколцина лагерници успели да избягат. С тях бил и Машалов. Благодарение на новата войнишка униформа той безпрепятствено стигнал в София. Негов близък приятел лекар го настанява във военен балнеосанаториум в Банкя и по този начин го прикрива от преследване. Скоро идва и Денят на свободата, която го сварва в болнични дрехи.

Още в първите дни на революцията Борис става член на Българската работническа партия (комунисти) и с всички сили участвува в строителството на новия социалистически живот. В ония първи дни и месеци на свободата на хората са били нужни много песни, народни песни, които да мобилизират отрудения през време на войната народ, да му вдъхват нови сили за работа, за живот. Борис Машалов посещава училища, работнически колективи, войнишки поделения, болници, навсякъде, където има нужда от песен, той е в първите редици.

По това време той има вече три деца - две дъщери и един син, чието отглеждане и възпитание поверява в сигурните ръце на жена си, а той поема трудния път па певец-професионалист. В архива на певеца открихме и няколко писма от Съюза на българските композитори. В едно от тях секция „Концертиращи артисти" го кани на 4 април 1954 г, на събрание на секцията, „на което д-р Марков ще говори на тема „Гласова постановка—медико-педагогически анализ". Намираме и една служебна бележка: „Дава се настоящето на Борис Н. Машалов от София, народен певец, в уверение на това, че същият е бил член на Съюза на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти от 1.IV.1947г. до 31.XII.1954 г., когато секцията „Концертиращи артисти" излезе от състава на Съюза. През време на членуването си в Съюза той е упражнявал професията си като народен изпълнител-певец." От този документ също виждаме, че непосредствено след Девети септември 1944 г. Борис Машалов минава на професионална изпълнителска дейност и посвещава живота си на народната песен.
През 1949 г. Борис Машалов е назначен като солист в Ансамбъла за песни и танци при народната армия. През 1951 г. с ансамбъла посещава Чехословакия и Унгария и неговите игриви и бавни песни допадат много на чуждата публика. През 1954 година участвува в продължителното четиримесечно турне в Китай. През това време той си е водел дневник, чието начало е 16 август, 16 часа и завършва на 13 декември, 20.30 ч. Ще ни се да дадем няколко извадки от този дневник, които разкриват пред читателя умението на Борис Машалов да наблюдава, да разказва, да забелязва най-важното.

16 август. — Тръгване от гара София. Голяма група изпращачи, офнцналн лица, близки и роднини.
18 август. — Целия ден пътувахме през Молдавия, В 18 часа навлязохме в хубавата Украйна. Навсякъде се откриват големи колхози. Навсякъде ожънато, изорано, засеяно. Прави впечатление, че земята се обработва добре. Хората работят много. Не можеш да видиш човек да се скита без работа.
19 август. — Събуждам се в хубава Украйна. Слънцето току-що изгряло, беше хвърлило първите си лъчи върху обширните изоранн кооперативни блокове. Тук лятото преминава много добре. Навсякъде е раззеленено, реколтата е отлична ... Преминаваме през много хубави местности. Човек не може да повярва, че тук се е водила опустошителна война. Всичко е възстановено. Навлизаме в хубавия град Киев, столицата на Украйна. Виждат се големи сгради, трамваи, тролейбуси. Към 21 часа навлизаме в Брянската гора, която скриваше хиляди партизани. . . През нощта стигнахме град Брянск — града-герой от Отгчествената война. Голям и хубав град.
20 август. — В Москва ни посрещна др. Карло Луканов, нашият пълномощен министър. След обяд ни заведоха на Селскостопанската изложба в Останкино. Прекрасен парк, в който има павилиони от всички Съветски републики. Човек може да се пообърка от това, което вижда. Това не е селскостопанска изложба, я истински парад на съветската производителна култура. Голямо впечатление ми направи павилионът на Новосибирската република. Много богати руди, кожи от най-различни животни. Аз очаквах да видя кожи и руди, но когато видях житото — то беше едро като дренки; домати, картофи, най-различни зеленчуци, най-различни риби — откачих! Азърбайджанският павилион беше много интересен: най-различни сортове пъпеши, ди-ни, грозде, тютюн, лимони, портокали и какви ли не щеш лакомства. Павилионът на съветската промишленост учуди всички ни с комбайните, с различните видове леки коли, камиони, мотоциклети и всички най-различни селскостопански съоръжения...
24 август. — Днес напускаме хубавия Урал и навлизане в Сибирското поле. Моята представа за Сибир беше, както се описва в романа “Мъртвите сибирски полета", че е мъртво и пусто. А какви огромни площи със златна пшеница, жълта като истинско злато, ливади, които се косят по два пъти. Тук самото население е красиво: едри, руси хора, а децата същински топарлачета. Безкрайни гори от бор и бреза, хубави села и градове. . .
25 август. — Продължаваме да пътуваме през Новосибирск. Тук се виждат да пасат огромни стада рогат добитък обаче без пастири. Полето е посиняло от синята тинтява, ливадите разцъфнали, както у нас през пролетта. Вечерта пристигаме в град Новосибирск. Има три милиона и половина население. Разположен е на река Об — плаваща река, по-голяма от река Дунав ...
27 август. — Продължаваме да пътуваме от гр. Красноярск по посока към Байкал. По самия път се забелязва голям дърводобив: огромни гори от борови дървета и брези. Тук селата са построени от дърво. Всяка къща представлява малка вила... Преминахме тайгата. Прекрасни, хубави гори, високи вековни дървета...
2 септември. — Станахме рано. Почнахме приготовленичя за Пекин. С голяма радост се готвех, ала когато погледнах през прозореца, видях голямо наводнение, каквото от сто години насам не е имало. Хиляди хектара земя, потънали под водата, цели села наводнени... Едно е да слушаш, друго е да видиш такова наводнение, такова народно бедствие...
4 септември. — Имах една интересна среща с китайски селяни, които бяха облечени с народни носии. Те правеха впечатление и на самите пекинчани. Спрях се и аз да ги погледам. Спряха се и те. Аз гледам тях, те гледат мен.. Тези хорица сигурно не бяха виждали европеец. Жените им бяха с едни тежести на косите, дълги, като расо, на гърдите и на гърба шарени бродерии. Мъжете също с дълги раса и чалми, като турци... Тук правят впечатление рикшите, които сега са приспособени на велосипед, ама има още стари, с които човек бяга като луд по улиците... Това е най-жестокият труд в Китай.
8 септември. — Днес сутринта в 11 часа местно време бяхме отведени в парка Пенхуе. Този парк е построен преди 1670 година. Сред парка се намира голям храм, които е заобиколен с вода. Коритата на езерото са изкопани от работници, който не могли да си плащат данъците и там отработвали. Езерото е изкопано ръчно, пръстта е била пренасяна с кошници. По този начин бил образуван един висок хълм, на който е построен храмьт. Височината на хълма е 260 метра...
12 септември. — Интересувах се от приложното изкуство по бояджийство. Тук не се работи с валяци и тапети, а само с ръка. Имат много хубав безир, бои, които не избеляват, бронз, шлиф, лак. Гипсовото изкуство е на много голяма висота. Ще се интересувам, за да науча нещо...

Тук ще спрем цитатите. Видяхме неговия интерес към природата, към историята, към поминъка на древната и непозната страна. Не ни изненадва интересът към бояджийското изкуство — на една страница е нарисувал уред, с който се лакират степите. Неволно пред нас изниква въпросът какви мисли са го вълнували, гледайки паметниците на древното китайско изкуство. Дали са го впечатлявали само разноцветните бои и мозайки като изкуство, или пък обичта към стария занаят е заемала все още важно място в неговата душа? Много страници в дневника са изписани с декоративни фигури, състав на бои, описание на майстори бояджии, което подсказва за неговия жив интерес към бояджийския занаят.
Между редовете на дневника се усеща носталгия по дом, семейство и родина. Тревожи се, че няма вест от близките, а когато получава писмо, възкликва: „Получих писмо от Добринка (голямата му дъщеря). Напълни ми душата. Така съм щастлив, щастлив..." Особено вълнуващо са написани последните редове на дневника:

13 декември, 1954 г. България —Русе. — Нощес в 12.30 ч потеглихме от Букурещ за България. Радостта ни беше толкова голяма, че не можахме да спим. Още в Гюргево се срещнахме с граничните войски. Точно в 5 ч. сутринта минахме хубавия мост, който съединява България с Румъния. Неописуемо вълнение стягаше съзнанието ми, че стъпихме на наша земя. Преминахме хубавия Дунав, който течеше тихо под моста-красавец... Забелязваха се работници, които отиваха на работа в пристанищните заводи. Застанахме на перона на гарата за митническа проверка. След проверката влакът потегли за София..: Хубава е нашата родина, хубаво изорани ниви, някои от тях бяха поникнали и изглеждаха като зелени килими, въпреки късния сезон. Ние стояхме на прозорците и гледахме хубавите кооперативни стопанства. Така премина целият ден в наблюдение и доволство. Пристигнахме на гара София точно в 20,25 ч вечерта. На гарата имаше стотици посрещачи. Моето семейство е дошло в пълен състав... Така завърши едни велико пътешествие из Азия и увеличи моите познания. Сега мога да отдъхна и кажа: „От България по-хубаво няма!"
Затваряме последната страница на дневника. В него видяхме един друг Борис Машалов — човек с остро наблюдателно око, художник-белетрист, историк и етнограф. Дневникът открива една богата творческа душевност. И кой знае, ако тежкият живот в младините, ако липсата на средства не са спънали образованието на този човек, дали днес нямаше да се радваме на великолепни литературни творби, излезли из под вдъхновеното му перо и дали той нямаше да бъде един „нашумял" автор на пътеписи?

Неговият талант обаче се е изявил там, където и беднотията, и нямането не могат да бъдат спирачка — в хубавото, талантливото изпълнение на народни песни.

След завръщането си от Китай Борис Машалов напуска Ансамбъла на Народната армия и се включва в битовата певческа група “Наша песен". С нея той кръстоса три пъти България надлъж и шир. Посещава села, градове, строителни обекти, гранични застави. Народът го посреща с неописуема радост. В село Сарафово, Бургаско, му казват, че болна жена иска да го види и чуе. Отзивчив и сърдечен, той отива в къщата на болната. Разговаря с пея, изпява й няколко песни. Тя се просълзява: „Синко, ти така пееш, че и умрял да те чуе, ще стане да те слуша. Да си жив и здрав, че ми донесе лек и на мен"—рекла болната, а после станала и го дарила с пешкир и престилка, като на сватба.

Мнозина слушатели му изпращат дълги писма. На някои от тях отговаря, на други отговорът е изпълнени песни по Радио София. Цитатите на няколко писма най-добре ще характеризират отношението на слушателите към даровития певец.

„Прощавайте, че ви се обаждам, без да ме познавате. Аз съм учител по литература . . . Ако има нещо, което най-много обичам на този свят, то е народните песни. Особено ми харесват песните и изпълнението на Мита Стойчева, Борис Машалов, Йорданка Илиева, Атанаска Тодорова, Йовчо Караиванов ... .С настоящото писмо искам да изпълня желанието на моите ученици, да ви поздравя от тяхно име и да ви пожелая още дълги години да пеете за нашия прекрасен народ. Учениците молят да им изпратите текстовете на две песни, които вие изпълнявате ..." Никола Каменарски, учител, Михайловград.

Стотици са писмата, в които му искат снимки, текст на песни, в които го канят да им гостува. Някои щедро предлагат да летува при тях с цялото си семейство. В редица писма, открихме и текстове на песни, написани от стари хора, с разкривен и несигурен полуграмотен почерк. Очаквайки края на своя живот, селянин, някогашен певец, иска „песните ми да не погинат, а да се пеят от Машалов и да се слушат от старо и младо".

Вълнуващо и емоционално е писмото иа Георги Георгиев от Пловдив, от 17 март 1956 г. Между другото четем:
„През всичкото време, когато те слушам, съм просълзен . . . Особено когато предаваха концерта ви от София на 12 март. Като завършихте концерта, преместих стрелката на друга станция и пак тебе слушам „Сърце за сърце менявам" и пр . . . Като свърши песента, разбрах, че слушам Радио Тирана. Завъртях на посоки на друга станция, пак чух твоя глас „Ой Дено, Дено" от Букурещ . . .Ти сам знаеш, но и аз да ти потвърдя: всеобичан си и всеки иска да те види и да те чуе . . . Със своя хубав глас и песни си спечелил обичта на граждани и селяни, на стари и млади и песните ти се пеят не само в България, но и в цяла Европа, даже и в Азия . . "

Затова, че Борис Машалов е много популярен и в чужбина, подсказват и десетина писма от Полша, Румъния, Франция, Канада, Израел, Иран и пр. Учителят Джорджевич от с. Гол. Ясеновец, Зайчарско, Югославия, пише: „Уважаеми другарю Машалов. Нямам думи да опиша радостта си, която изпитвам, гледайки вашия портрет. Не мога да се нарадвам на такова щастие, което предизвика получаването на снимката ви . . .Да имам портрет на най-любимия певец от Радио София, когото слушат с възторг милиони, това е слава и чест . . . Хубава, хубава е българската народна песен... Тук най-много слушат Вас, Гюрга Пинджурова, Кокарешкова и майсторите-инструменталисти: Борис Карлов, Коста Колев, Шибилев... " Писмото носи дата 27 януари 1957 г.

През 1955 година Борис Машалов става лауреат на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство. Съпровожда го неговият прекрасен приятел—акордеонистът Борис Карлов. Между 180 души в музикалната група те са отличени с лауреатско звание.

Репертоарът на Борис Машалов наброява около 400 песни с различно съдържание и мелодии. Първенство обаче държат хайдушките песни и тия от големия цикъл семейно-битови. Най-хубавите му бавни песни са: „Заблеяло ми е агънце", „Провикнал се е Никола", „Денчо буля си думаше", „Ненчо войвода", „Вино пият петдесет юнака", „Шилегар Станьо, шилегар", „Прочул ми се е млад Стоян", „Добре ми дошъл, драгинко", „Дена из двори ходеше", „Димитър дума Тодорке" и още десетки други. От хороводните песни най-популярни са: „Зън, зън, Ганке ле", „Метало Ленче ябълка", „Засвирили са, Дойне, до Две гайди", „Момиче, момиче", „Донке ле, бяло момиче" и други. Списъкът би бил доста дълъг, ако изброим дори само 60-те броя, заснети в Радио София за златния фонд от народни песни.

Между мъжете, изпълнители на народни песни от Северна България, Борис Машалов трябва справедливо да бъде поставен на челно място". Това място той заема не само по време и трудно би го отстъпил дори и в рамките от национален мащаб. Неговият глас не бихме сбъркали с никой друг: висок и звучен с теноров тембър. Борис Машалов беше певец с музикалност и подчертан артистичен темперамент. Естественото народно звучене го е подвело отделни вокали да резонират носово. Достигнал по собствен път до една здрава народна постановка, Борис Машалов пее с лекота и песни с най-сложни мелодии. „Борис Машалов пее непринудено, с разбиране, с дълбоко вживяване в народните песни. Той с еднакво умение пее северобългарски, тракийски и други песни—бавни, богато орнаментирани и весели - игриви и хороводни". / Елена Стоин. Борис Машалов, сп. „Българска музика", бр. 1, с. 16,1961./

Изпълненията му са прочувствени, сърцати, с отношение към текста и собствено творческо отношение към самата мелодия. Може би малцина знаят, че хубавата песен „Китка ти падна, Дено", която се състои от бавна и бърза част е композиционно дело на талантливия певец Борис Машалов. Той е успял да съедини две северняшки мелодии и се е получила една оригинална нова песен, която заема централно място в неговия репертоар. С особено чувство той поднасяше хумористичните народни песни. И ако при други певци можем определено да говорим, че „бавната песен повече им лежи", то такова нещо не може да се каже за универсалния певец Борис Машалов. Той имаше подчертано положително отношение и към песните със съвременна тема и с удоволствие ги пееше пред хилядите слушатели.

Борис Машалов държеше да има за съпровод оркестъра на големия наш изпълнител-акордеонист Борис Карлов. Тогава певецът музицираше вдъхновено, спокойно, уверено. Някои песни при изпълнението той насищаше с повече емоционален заряд, както например при песента „Заблеяло ми е агънце" и това допадаше много на публиката. Борис Машалов имаше необикновеното качество да трогва слушателите, да ги завладява със своята изисканост и непосредственост, да им въздействува със своя емоционален артистичен темперамент.

През последните години здравословното състояние на Борис Машалов се влошаваше непрекъснато. Ала той смяташе, че неговата здрава работническа натура ще се справи с хроничния нефрит, който го мъчи близо две десетилетия. Заминава на концертна обиколка из Родопите с групата „Наша песен". Стигат до Мадан и Рудозем, посрещнати най-сърдечно от тамошното население, което рядко има удоволствието да види на своите сцени изтъкнати артисти. Борис Машалов участвувал в два концерта. На третия не се явил поради заболяване. Публиката недоволствувала, искала да го види. Изпотен, с последни сили, той се качил на сцената, поклонил се на публиката. Тя притихнала. Усетила, че любимият певец действително е много болен. Веднага го изпратили за София. Във Военната болница лекарите се борят със смъртта 25 дни, но тя побеждава. На 14 юли 1962 година Борис Машалов почина на 48-годишна възраст — най-хубавата възраст за творческа изява. Потресени бяха почитатели, приятели, колеги. Осиротя съзвездието на първенците народни певци. Народната артистка Гюрга Пинджурова, която по това време била в Ловеч, изпратила следната телеграма на семейството му: „Дълбоко съм потресена от печалната вест за скъпата загуба на моя свиден колега и син Борис Машалов, народен певец. Изказвам сърдечни съблезнования на милото семейство. Скъпи Борисе, с твоята ранна кончина ние се лишаваме от един възторжен певец на народната песен, но твоята песен нивга няма да умре за българския слушател." А музиковедьт Димитър Грънчаров пише „Почина вдъхновеният изпълнител на български народни песни, сладкодумният „разказвач" на народните радости, мъки, надежди и мечти, обаятелният сърцеведец Борис Машалов. Милиони слушатели са се възхищавали от певческото му майсторство, той бе любим, желан и чакан „събеседник" на много любители на народни песни . . . “ / Димитър Грънчаров, Почина Борис Машалов, в. Народна култура, 30, 1962./

Народният артист Константин Кисимов, минавайки през Севлиево, родният град на певеца, написал в книгата за впечатления: „Прекланям се пред големия талант на нашия незабравим Борис Машалов. Никога няма да се забрави неговото голямо изкуство и благородното му име."

Като особена почит към неговото дело съгражданите му в град Севлиево нарекоха стария площад "Хорището" в „Долна махала" площад „Борис Машалов". Това най-добре показва какво голямо уважение са отдавали съгражданите му на неговото певческо майсторство.

Разнасяйки българската народна песен из редица чужди страни, като Съветския съюз, Китай, Италия, Франция, Унгария, ГДР, Албания, Югославия, Чехословакия и др. Борис Машалов спечели слава не само за себе си, а и за българското народно творчество, за голямото певческо изкуство на нашия народ.

©Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев, "Популярни изпълнители на народната музика". Изд. Народна просвета, С., 1977
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Тихата вода, брега рони.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
100% [27 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
0% [0 Гласували]

Гласа: 27
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup

19/04/2014 15:30
ХУБАВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ ВАС - ПРИЯТЕЛИ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ!



03/03/2014 13:29
Честит 3ти март.

03/03/2014 08:41
ЧЕСТИТ 3-ти МАРТ!!! ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, Скъпи Българи-приятели на любимия ми Сайт!! ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И МНОООГО КОРАВИ! За да посрещат.






01/03/2014 10:33
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на всички членове и гости на любимия ми Сайт !!! ВСИЧКИ ВИЕ - създателите му, членовете му и гос- тите му - ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРА.






28/02/2014 21:46
Благодарим Smile И Честита Баба Марта.

28/02/2014 07:34
Аз не съм разбрал кога е създаден любимият ми сайт "Български Фолклор и Традиции".Ако обаче РОЖДЕНИЯТ МУ ДЕН Е ДНЕС - ДА СА ЖИВИ ЗДРАВИ И МНО.






24/02/2014 07:30
Thumbsup

24/02/2014 05:29
Здравей,скъпи Куцулане! Добре,добре,прие- мам че се пише с малки букви и ще го правя! Чрез главните букви откроих новата тема която предла- га






23/02/2014 19:14
Общоприета етика навсякъде в интернет е да се пише с малки букви.




Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.76 секунди - 36 Търсения 13,550,211 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2014 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.