August 28 2014 03:04:50
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Легенда за розата
· Интервю с българския...
· Приказка за слепия
· Симеоновден
· Трудови обичаи и...
· Капанците
· Български килим. Какво...
· Орландовски "Свети...
Случайна статия
Лозенски "Възнесение Господне" - (Енциклопедия "Манастири")
Календар/Събития
<< Август 2014 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
        1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
Случайна снимка
Ножарство
Ножарство
Майсторски занаяти
Теми във Форума
Последни теми
· Търся песен
· Здравейте...
· ПЕТТЕ ПЕЧАТА НА...
· ЗМЕЙОВЕ, ДРАКОНИ, ЛАМИ,...
· Български народни...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Еко пътека до...
10 забавни техники за...
Откриха зазидана икона...
А тук за подправката...
Нови археологически...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Пещерите в България - фолклорни измерения
ПЕЩЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ФОЛКЛОРНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Алексей Жалов
Пещерен клуб „Хеликтит”-София

Досега на територията на България са проучени повече от 5600 пещери. Преди всичко те са изследвани като географски, геоложки, археологически и зооложки обекти от спелеолози и други специалисти, но не малка част от изследователските усилия са били насочени и към изясняване на мястото им в българското народно творчество. Първите опити в това отношение са направени от пионери на българската фолклористика като Д. Маринов, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков и отделни краеведи още в края на 19 и началото на 20 век. Проучването на пещерите като обект на словесния фолклор придобива по-систематичен характер едва след възникването на Българското пещерно дружество през 1929 година и неговите последващи трансформации до днешната Българска федерация по спелеология. По време на много експедиции е събран и значителен по обем фолклорен материал. Първите целенасочени фолклорни проучвания са направени от научно-изследователската пещерна бригада „Тодор Павлов” от 8.VІІ до 5.VІІІ 1948. Записаният материал е с обем машинописни страници и е в процес на обнародване (Жалов, 2009). През 1958 г. археологът Н.Джамбазов (Джамбазов, 1958) обръща внимание върху преданията свързани с пещерите. Опити за обобщаване на част от събраните , по-късно от пещерняци фолклорни материали правят П. Трантеев и В.Георгиев (Трантеев, 1965; Трантеев, Георгиев, 1968). Най-обхватна в тази насока е работата на акад. д-р Иван Буреш - „Сказания за пещерите”, публикувана през 1970 г. в три отделни броя на списание „Турист”. Специално внимание върху проучването на пещерите във фолклорно отношение в Родопите имат чепеларецът Д. Райчев и Б. Колев от Хасково. Основната част от събирателската работа на Д. Райчев е обобщена и публикувана посмъртно и допълнена от неговия син Г. Райчев (Райчев, 2006: 121-130). За съжаление, по-голямата част от събраните от Б. Колев материали, не са обнародвани. Сред направените от него публикации, по-специално внимание представлява работата му „Поверия и легенди в Източните Родопи за прилепите” (Колев,1989:76-79). През 1968 П. Трантеев, в качеството си на отговорен фактор на Българската федерация по пещерно дело, инициира организирането на постоянно действащата национална експедиция „Хайдушки и партизански пещери” в рамките на която са събрани десетки легенди, предания и разкази, свързани с пещерите. Един от най-изявените изследователи в този период е М. Стефанова, която публикува в няколко свои работи незначителна част от събрания по време на експедицията материал.(Стефанова, 1984, 1986). Завършекът на експедицията през 1978 г. бележи и краят на интензивното целенасочено спелеоложко проучване на пещерите във фолклорно отношение. В периода от тогава до наши дни, пещерният фолклор намира място в регионалните проучвания на краеведи и фолклористи и е отразен в някои техни работи. Определен интерес представлява и курсовата работа на Явор Цветанов, специалност “Етнология” на СУ - „Спелеонимията и топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор” (Цветанов, 2002: 53-65 ).
Напоследък най-значителен по брой и обем са работите, в които авторите разглеждат пещерите като обект, където е скрито съкровище – т. е., те разглеждат предания, които без никакво съмнение са „основна съставна част на фолклорната история” (Демирев, 2006:9). В това отношение могат да се посочат книгите „Тайните съкровища на България” І и ІІ част, „Иманярска тетрадка”. Най-съществен регионален принос към изследванията в тази тематична група имат И. Бубалов за Странджанския край (Бубалов, 2001 ) и В. Демирев за Сливенско (Демирев, 2006).
Считаме за уместно, най-напред да видим какво е мястото на пещерите в системата на традиционните вярвания и представи на българина. Със съжаление, веднага трябва да подчертая, че те „окончателно изживявани и отпадащи от мирогледа ,се запазват само като спомен в съзнанието на най-възрастното поколение” (Георгиева, 1983:11).
Най-богат извор на автентични данни за народните вярвания от средата на ХІХ и началото на ХХ век намираме в работата на Д.Маринов (Маринов, 1994). Там, според космогоничните представи на българина, земята е разделена на три свята – долен-среден и горен. „ От нея (земята) може да се отиде на долния свят. Тамо някъде има дълбока пещера , през която може да се отиде на долния свят”. (Маринов, 1994:75). Пещерата присъства и в представите на хората свързани с морето. Вярвало се е, че „тамо някъде на следата на морето, има широка пещера, в която пещера се вливат моретата и отиват в гърлото на ада несита, която все пие вода и все пищи за вода” (Маринов, 1994:81). Във фантастична форма са облечени и представите за атмосферните явления, в нашия случай мъглата ,вятърът, облаците. Народът на България е вярвал, че всички те стоят затворени в пещери. Вятърът и облаците се пазят от хали (лами). Всички те “ излизат само когато ги пускат, т.е когато се отворят вратата на пещерата по заповед на дяда Господ и на св.Илия “.
Специално място в мирогледа на българина заемат животните. Житието на някои от тях е свързано с пещерите. Като изключим прилепите, най-тясно свързани с пещерите са змиите и гущерите. За тях народната вяра разказва, че те живеят „татък далеч на край света, и то в долния свят, наедно с другите в голяма пещера, дето е жилището на змийския цар” (Маринов, 1994: 165). Според Д.Маринов, „само свинята можела да влиза в тайствените пещери, дето борявят змейове, змеици и други дихания ... Свинята може да влезе в пещерите подземни и да излезе без вреда.” В потвърждение на това, същият автор (Маринов, 1994: 127-128) разказва следното поверие:” ...няколко свине от същото рабишко свинско стадо влезнали в същата Рабишка пещера и се изгубили. Минало се дълго време и в селото се узнало, че тия свине, като влезнали в пещерата, слезли под земята по тайни подземни пътеки, под Дунава и цяла Влашка, излезли из друга пещера в Карпатите. От тамо е и поверието и преданието, че Рабишката пещера се сношавала чрез подземни пътеки с Карпатите”. Предполагам, че вярването са неприкосновеността на свинята попаднала в пещера има локален характер, защото, както ще видим по-долу, от пещерите излизат невредими и други животни.
Освен реално съществуващите животни, в мирогледната система на българското население съществуват митологични животински персонажи. Най- съществено място сред тях заемат змеят, ламята и халата. В народната памет техния образ е съхранен като за същество „което някога е съществувало, но вече е изчезнало, т.е отрича се неговото реално съществуване за съвременността, но не и за миналото” (Георгиева, 1983:79). Вярва се, по принцип, че змеят и ламата произхождат от змията. И трите митични същества имат различна телесна морфология и често пъти се идентифицират една с друго. Според традиционните представи , в повечето случаи, те обитават пещери , а в редица случаи са пазители на това, което е скътано в тях (облаци, вятър, вода, имане и пр.).

“ ... при голяма пещера,
там има яма голема,
при яма суа череша,
тамо са двори на змейо.”
(БНТ,т.4:230)

Змейовете, ламите и халите се основни персонажи на сеуверия, разкази, легенди и народни песни, някои от които ще разгледаме по-нататък.
Според някои фолклористи (Арнаудов,1996:587, Маринов, 1994:297) в отделни случаи пещерите биват обитавани и от самодиви и самовили. В народните вярвания се среща и мотив за „затваряне” на карстови извори от самовили, какъвто е случаят със Сярината пещера край Угърчин.
По-голямата част от публикуваната информация се съдържа в различни извори поради, което не е възможно да създаде пълна и цялостна представа за мястото на пещерите в българския фолклор. В настоящата работа е направен опит за обобщаване и систематизиране на част от известните данни, с цел да се провокира интересът на фолклористи и спелеолози към по-задълбочени проучвания в тази област.
Въз основа на анализа на фондовия материал в Главната картотека на българските пещери при БФСп, личния архив на автора и на известните ни публикации, носителите на фолклора за пещерите са легендите, преданията, разказите и народните песни.
Повечето от легендите за пещери обясняват произхода на природните обекти и явления, както и на отделни техни особености. Особено място след тях заемат легендите за връзките между отделни пещери, пещери-водоизточници и карстови извори и блата и обратното. В повечето случаи за доказателство се сочи овчарска гега, изгубена във водата и открита при извори на друго място, пусната плява или боя, човек или животно, (куче, свиня, коза, петел, гъска и пр.) преодолели под земята разстоянието между два обекта – от една пещера до друга, от карстов извор в пещера, от пещера в извор. Ето какво пише географът проф. А. Иширков при описанието на извора на река Панега край с.Златна Панега, Ловешко: „Главният въпрос, що си задава всеки, който гледа мощния извор на Панега, е отгде иде тая вода. Народът, който не търпи нищо в света необяснимо, си има отговор за това....” С други думи по фолклорно-митологичен начин народът си обяснява обективни природни процеси. Показателен пример в това отношение е легендата за периодичността на изворите край Врисьовата пещера в района на Егейска Македония. (Иванов, 1982). Според нея в пещерата се биели два змея – голям и малък. При победа на големия, потичал големия врис (извор), а при победа на малкия - обратното. При борба без победител изворите пресъхвали в продължение на три години. Тази легенда може да се причисли и към групата словесен фолклор със свръхестествен персонаж и в който действащи лица са животни, обикновени, а понякога и свети хора. Повечето от тях фокусират действието-чудо. В това отношение преобладават легендите, в които пещерите и карстовите извори се разглеждат като обиталище на митични същества. В различните случаи обитателят или стопанинът може да бъде змей, воден бик или даже овен. Легендите за змейове, които обитават пещери имат най-голямо географско разпространение – от с. Рабиша, Видинско до с. Търлис, Драмско (сега в Гърция). Не случайно десетки пещери у нас носят названието „Змейови дупки". Всеизвестни са „Змейови дупки" при Сливен. „Змейови дупки" при с. Хитревци, Тревненско, пропастта „Змейова дупка" при с. Бистрец, Врачанско, Змийна дупка, с. Югово. Изкушавам се да цитирам, вероятно първата публикувана у нас легенда за пещерен змей, записана от Иван Славейков и публикувана още през 1875 г. в бр.12 на списание „Ден”: „В „Змеювата дупка” (кв. Хитревци, Трявна - б. а.) живее змей, той рядко може да се види от хората защото бързо лети, префучава като хала и се загубва в простора....”. Най-подробно и най-силно преплетени с фантастика са легендите за мома Петра или мома Яна, завлечени от змей в пещерата Магура край с. Рабиша, Видинско. Във всичките и познати варианти тя крие в себе си богати сюжети за художника, за поета, за хореографа, за композитора, за сценариста и за всеки любознателен човек. Още през 1922 г. художникът Никола Кожухаров е използувал същата легенда за своята голяма картина с маслени бои, наречена „Мене ме, мамо, змей люби". Същата легенда е използувал през 1910 г. писателят П. Ю. Тодоров в драмата си „Змейова сватба". През 1959 г. Софийската народна опера постави балета “Змей и Яна” от Здравко Манолов. Легенди за отвлечени от змей и скрити в пещери девойки се разказват и за Еленината пещера при с.Бяла вода и Рускина дупка, с.Русокастро , Бургаско и пр.
Сред легендите за демонологичните същества-стопани на карстовите извори или блата, по-ограничен ареал на разпространение имат тези, в които типажът е „воден бик”. Интересни примери в това отношение могат да се намерят в някои от работите на Малчев (Малчев, 2001: 182-184).
За разлика от всички посочени до тук животни, прилепите са реални обитатели на пещерите. Техният външен вид и начин на живот винаги са будили интерес у народа и са породили в неговите представи различни легенди и поверия. Според едно от тях (Маринов, 1994:143-144) прилепът „е бил някога си човек голям престъпник, който избягал от затвора. За наказание, Господ го сторил на прилеп”. Една легенда от с. Пепелище, Кърджалийско, записана от Б. Колев, (Колев,1989:76-79) която обяснява защо прилепите летят нощем. „Решили птиците и животните да воюват, за това кой да господства над земята. Отначало побеждавали птиците и прилепът отишъл на тяхна страна. Тогава му поникнали криле. После птиците започнали да губят и накрая били победени. Но крилете на прилепа останали. Той се скрил в пещерите и тъмните дупки, защото се срамувал от предателството си към животните. Затова прилича на птица и на животно и оттогава само нощем излиза от скривалището си за да търси храна”. Народната демонология разглежда прилепа двойнствено. В едни случай се смята, че той носи нещастие и е зла прокоба, а в други, че носи щастие. Във втория случай прилепът бива покровителстван, а изсушени части от тялото му се използват като магическо средство (муски и лекове), което носи желаното щастие или предпазва от лошо. Вън от образа на прилепа като митично същество, той е изключително полезен. В този смисъл избиването му, дължащо се на битуващите и днес суеверия е неоправдано.
С най-силно изявен християнският персонаж са легендите за пещери, свързани с живота на исторически личности, последствие канонизирани. Тук влизат легендите за Св. Иван Рилски, подробно описани във (Фекелджиев, 1979), Св. Петка Търновска, Св. Евтимий, патриарх Търновски, Св. Софроний Врачански, Св. Теодосий Търновски и т. н.
Другият основен дял от устният фолклор за пещери са преданията, или образно казано, народната история. Те отразяват случки и събития, свързани с отделни личности, чийто „декор” е някоя пещера и пропаст или карстова местност. Така например „по предание се говори, че богомилите се събирали на молитвени събрания в пещерата до селото Нижилово (сега в Република Македония) (Ангелов,1961: 88).
За разлика от легендите, главните герои в преданията в повечето случаи са исторически личности. Много често в едно предание, се преплитат два или повече мотива, обективизирани от действителни спомени за определени събития и хора с допълнителни напластявания на фантастични и приказни елементи, придаващи на разказа нов, по-интригуващ характер.
В българският пещерен фолклор най-многобройни са преданията за скрити в пещерите съкровища, чийто неотменен персонаж е известен хайдутин, воевода или по-рядко цар. Най-разпространени тук са имената на легендарните поп Мартин и Вълчан воевода, Алтанлъ Стоян, Ангел войвода и Кара Колю (в Хасковско), Велчо Вражалията (Троянско), Емит войвода (Монтанско), Цар Иван Шишман (Врачанско)и др. В този раздел попадат и преданията за скрити в пещерите манастирски съкровища или богатства от античността и османският период от нашата история. В повествованията си народният творец е описал пещерите като хранилища на 7, 9 или 13 товара злато, безброй оки, кантари или ведра, пълни с пари или скъпоценности. В повечето от случаите те са пазени от страшен змей или змия, бивол, меч, капани, непреодолими врати и различни други препятствия.
„....Одовите за марата са 4 но сега има само един. Без тая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй...” (Иванов, 1982:35).
Особен интерес представляват преданията за пещери-скривалища на хайдути и народни поборници и такива, които са свързани с освободителните борби на българския народ срещу османското робство. В тази тематична група намират място исторически личности като цар Петър (Котел), В. Левски (Ловеч и Търновско) , Г. С. Раковски (Котел) , Г. Бенковски (Тетевенско) , Я. Сандански, Г.Делчев и П.Яворов (Пиринска Македония), Ц. Дюстабанов и , Матей Преображенски (Габровско), Божко войвода (Разградско), Кочо Войвода (Благоевградско), Караджа войвода (Пловдивско), Данчо войвода и Калофер войвода (Ловешко), Детелин войвода (Копривщенско), Вълчан войвода ( предания с широко географско разпространение Варненско, Врачанско, Благоевградско), Крали Марко (Софийско) . Ето и един пример свързан с името на Г.С.Раковски: „Субатта е много голяма пещера. Тя всичката вода там влиза вътре. От околните баири там всичко влиза вътре. Субатта е турска дума- “водата се скри”. По- долу пък на Злостен, там дето е Омуртажкият каптаж, се казва Сучатта- “водата излезе”. И ний да разберем таз пещера къде води, пуснахме плява вътре, и излезе наистина на Сучатта. Значи верна е легендата че там излиза. Обаче има една легенда, че Раковски когато са го гонили веднъж влиза вътре, и не излиза. А после се явява пак отгоре. И не могат да открият сега откъде има сифон да излиза той. Та той като влязъл вътре когато са го гонили, влиза, и вече назад не е излязъл. Те запазили пещерата, а пък чуват, че се е появил пак. Значи има начин откъде да се излезе от друго място”
Известни са и няколко предания за пещери свързани със съдбата на Ботеви четници, след разбиването на четата през 1876 г. Едно от най-вълнуващите предания в това отношение е това за Ямата на Ботевите четници над с. Челопек, отразено за първи път от З. Стоянов в книгата му „Хр.Ботев – опит за биография”.
Обхватът на темата може да се разшири като в нея включим и преданията за пещерите, използвани като убежище на хайдути или храна, оръжие и дрехи за тях. Съставна част на такива легенди са Хайдушките пещери при селата: Девинци, Плевенско; Карлуково, Ловешко; Добростан и Добралък, Пловдивско; Сенокос, Благоевградско; Срацимир, Силистренско; Красен, Русенско; Буховци, Търговишко; гр.Сливен, с. Гложене, гр.Берковица, с.Желязово,Бургаско; с. Дружево,Софийско; Харамийската дупка, с. Триград, Смолянско; Янина дупка, с.Левуново, .
Събрани са и предания за пещери, в които са били шити дрехи (терзийници) или за правене на фишеци (тюфекчийници). Терзийски пещери са известни при селата Градец и Лопян, Софийско; Добромир, Бургаско; Камено поле и Лютаджик, Врачанско; Тъжа, Ловешко. Тюфекчийска пещера с привързано към нея предание е локализирана край с.Борово, Пловдивско.
Свое място с богатата си с поетика и широко разпространение имат преданията за девойки, които са се крили от османците. Такива са преданията за Марини дупки в Габровско и Търговишко, Момини или Момерини дупки край Дряновския манастир, Еленини дупки, Странджа; Еленица, Котел; Катеринина дупка, с. Стрелково, Добричко, Радина дупка (Благоевградско), Рада дупка, гр.Лъки, Маруда, с.Гела, Керина , Данкина, Марийкина дупки край с.Орехово, Смолянско. Обект на подобни предания са и мъже. Красноречив пример за това е легендата за малката пещера Гяур Делик край с. Карлъково, Зиляховско (сега Микрополис, Северна Гърция): „Турци гонели българина Иван. Тъкмо да го заловят, той съзрял тесният вход на пещерка и се скрил в нея. Когато гонителите стигнали до пещерата, видели че отворът е замрежен от паяжина и допуснали, че беглецът не е вътре. Паякът го спасил. По-късно когато случката станало известна, турците нарекли пещерата Гяур Делик – т. е. „Дупката на неверника.”(Иванов,1982). Тук се вписват и преданията за пещери, които са служили за убежище от поробителя на цели села като например пещерата Гяур Хамбар край с.Стоманци, Кърджалийско; Темната дупка, Пелишат, Плевенско; Голямата и Малката Витановска пещера, Малко Търново; Хайдушката дупка, с.Девинци и пр.
С пропастните пещери на Родопите, Предбалкана, Планина и Странджа са свързани предания за хвърлени или задушени непокорни българи като най-популярни от тях се отнасят за пещерите ”Челевешници” край родопските села Павелско, Забърдо и Орехово. В тази „графа” се вписват и преданията в пещерите „Моровица”, с.Гложене и на „Живоизгорените” край с.Ъглен, Ловешко, Имамова дупка (Ягодинска пещера) край с.Ягодина,Смолянско.
Ето един откъс от преданието на пещерата Челевешница край с.Орехово:” ...Челевешкана пещерана, тя най- малко два- три километра трябва да е дълга. Ама се е засрастнала на другия край. Другият и край излиза, ама сега се засрастнала. От изток излиза, а пък на запад се е засрастналана. Там в тази пещера са челевешките кости. Те га са се скрили едно време, през турско време, в Челевешката пещера и отишъл един турчин. Селяните от Орехово са се скрили. И тогава взел да вика: “Излезете мари, излезете!” Той се облякъл в българска носия за да ги измами. И вика: “Излезете, турците си отидоха!” И тогава една женица се пригрявала на дупкана с детенце. И той я забелезал, и ги сбира турците и отиват. И заедно сбират сачки, дърве. И запалят дупката и те вътре са изпукали всички. Задушили са се. Като лисица както се лови, ама те са много хора вътре...”
Успоредно с тях съществуват и предания за пещери, в които са били хвърлени български поробители, техни поддръжници или хорски изедници. По-известните от тях се отнасят до Асанова пропаст, Главановци, Монтанско, Ахметьова дупка – Добростан, Дедина дупка, Издимирци, Пернишко, Каракуска дупка, Чепеларско, пещерата Зандана край с.Илинденци, Благоевградско, Циганската дупка, с.Павелско. Ето какво разказва легендата за Ахметьова дупка (Райчев,2006: 121-129 ) .”Живеел в Станимака Ахмед ага, който събирал беглика и джезието в околностите. Обикалял той с банда главорези из близките села.Хората били известявани от мухтарина на селото да приготвят дължимите данъци,отсядал в най- хубавите къщи,гощавали го с ракия и му пекли чевермета. Веднъж в с. Селище, при отсъствието на кмета опозорил братовото му момиче.Събрали се мъже от Добростан, Сливово и Селище, устроили засада в местността “Гогова падина” и го бастисали.Труповете на убитите заптиета и на Ахмед ага били хвърлени в пропастта. Ахмед ага изчезнал безследно. Говори се че душата му “джинясала”. Един от участниците в убийството на Ахмед ага в пияно състояние открил истината за изчезването на Ахмед ага. Турците нападнали селата Сливово и Селище и ги опожарили. Говори се, че Добростан не е пострадало, защото никой от селото не участвувал в засадата”

По-ограничени по обем и по разпространение са преданията за култовите практики и обредите, извършвани в близкото минало в пещерите аязма . Всички те са се извършвали въз основа на вярването, че след пиенето и измиването с лековита пещерна вода ще се подобри или запази здравето на вярващите. Инкубацията край пещерите аязма също не е рядкост. Ето как е пресъздал поверието свързано с пещерата Нириц край Котел бележитият български книжовник и езиковед д-р Иван Богоров (Богоров,1846 :1): „На дъното в тази пещера, дълбока 32 аршина, от влагата на тавана капе вода, която има врачовно - церителна сила, но само един ден през годината - на Гьоргьовден. Когато дойде тоя ден, който с нетърпение се очаква от котленките, тогава човек едва може да намери ред да влезе вътре в пещерата. Всички, особено момите, припкат към пещерата и всяка носи по една дървена лъжичка. С нея те пият по три пъти от тази вода. Сетне оставят лъжицата там като вярват, че заедно с лъжичката оставят в пещерата и болестта си. Човек не може да пристъпи от многото лъжички, натрупани около церовитата вода. Ергените пък записват на листче своето име и това на годеницата си „за здраве" и го оставят върху купчината от лъжички".
С течение на времето тези архаични култове са изгубили своето значение, но фактът, че пещерите Пещерата Св. Марина в местността Ликуди, Странджа и тези на Св. Петка край гр. Трън все още се посещават, показва силата и трайното място, което тези практики са заемали в народния бит.
Според някой автори (Георгиева, 2001 ) словесният фолклор включва и категорията устен разказ. Той пресъздава събития и случки от близкото минало – не повече от две поколения назад. Към тази категория можем да причислим фолклорните разкази за пещери, използвани за укритие по време на Илинденско-Преображенското въстание, по-късно Септемврийското въстание, партизанското движение и най-подир във времето след 9-ти септември 1944 г. У нас са известни 23 пещери, носещи името „Партизанската” и свързани със съответното движение, но има и други, една от които е пещерата под вр.Фенерка в Рила, която също е служила за убежище на партизаните. Днес все още е възможно да се проследи как се развиват разказите за партизанските пещери, пръснати из цялата страна, как върху конкретните случаи се наслагват постепенно недействителни, героични елементи, които постепенно ще превърнат разказите в предания.
Пещерите са в основата и на безброй сюжети от приказната проза. Един от мотивите в тях е слизането на „долния свят”, който в архаичните представи на българина става през пещера или се олицетворява с такава. Най-популярна в това отношение са приказките с основен персонаж „Тримата братя”. Подобен е и сюжета и в приказката „Злият великан и трите девойки”. В „Най-добрият стрелец” – героят преследва една хала, живееща в далечна пещера. „ Вървели, вървели, стигнали до една голема планина. Качили се горе. Под един връх пещера. Спрели се до пещерата. Човекът рекъл: - Под тую пещеру живее една ала и никой не смее да улезне унетре...” (БНТ,т.9:277)

На краят, ще се спрем повърхностно върху мястото на пещерите в народните песни. Нашите проучвания показват, че повечето от тях отразяват митически образи и събития , но има и такива които принадлежат към юнашкия и героическия епос. Към съдържащите митични образи и събития можем да причислим песните свързани с отвличането на моми от змейове и скриването им в пещери. Подобен случка се съдържа в текста на песните „Радка и змей” и „Слънчева сестра и змей” (Маринов, 1994:301, Арнаудов, 1996:606), „Змей прилъгва мома” (Минков, 2005).

Па премина змейо, мамо
през девет планини,
па ми падна змейо, мамо,
у тъмни пещери.
Змейовата майка, мамо,
змия ридовкиня.
Излезнали, излезнали
милите й зълви,
та са си увили, мамо,
младата невеста.
Като е влезнала, мамо,
у тъмни пещери,
тя си сълзи рони, мамо,
и на змея дума:
- Кога ще ме водиш, змейо,
при моята майка?
Той си влезе змейо, мамо,
у тъмни пещери,
та изнесе змейо, мамо,
железни опинци,
та си обу змейо, мамо,
младата невеста.

Друг мотив, чийто декор е пещерата е борбата между юнаци и опасни змейове или лами. Образите на юниците Бранко, Груица и пр. са героизирани в песни като „Груица юнак и люта змия” , (Георгиева, 1983:80) „Бранко юнак се бори с люта змия” (Минков, 2005).
От песните свързващи самодивите с пещерите интерес представлява угърчинската „Овчар Стоян и мома самодива”, в чиято основа е „Сярината пещера”. ( Радоев и Радоев , 1978 : 129-130).
Значителна част от героически песенен епос е тясно свързан с борбите на нашия народ срещу османския поробител и там също могат да се посочат множество примери, където пещерата или пещерите са място, където се развива една или друго събитие. Нека илюстрираме казаното с един цитат от песента за скопския воевода Виличко.

„ ... Кукя сьм майко отворил
у тие горски пещери,
а тебе криам одамна
у тия борби кьрвави.
Прощевай майко, дечяай!
Збогум за навек од мене.
Не можам майко комитска
ропство да тьрпам кьрваво,
ни да го гледам народо
како се суши на нозе...”

Легендите, преданията, разказите и народните песни свързани с пещерите, наред с приказните сюжети отразяват исторически събития и личности. Създавани с векове, тези народни творби и днес вълнуват с пленителните си образи, с правдивата мъдрост на разкритите нравствени идеали, с неукротимия полет на човешката фантазия. Те са и една справедлива оценка на природните творения на нашата страна.
Направените тук обобщения показват малка част от словесното ни богатство свързано с пещерите. Те нямат претенции нито за изчерпателност, нито пък за строга научна издържаност.
Сигурни са три неща:
У нас е налице изключително голям обем от научно необработен, несистематизиран и непубликуван пещерен фолклор;
Народната памет е съхранила още множество легенди, предания, поверия, а и песни за пещерите, но е сигурно, че под напора на нашето динамично време много ярки щрихи от тях са се изтрили и са избледнели;
Проучването на пещерите във фолклорно отношение е интердисциплинарен проблем, стоящ пред спелеолози, етнолози и фолклористи.
Считам, за необходимо и полезно установяването на по-тясно сътрудничество между заинтересованите изследователи. Едва тогава ще може по-пълно да се изучи и трайно да се съхрани това словесно богатство като важен елемент от националното ни и световното културно наследство.

Литература:
Ангелов 1961: Ангелов Д. Богомилството в България.- НИ.С.1961.
Арнаудов 1996: Арнаудов М. Очерци по българския фолклор т.2.- Ак.изд.М-Дринов,С.1996.
БНТ - Българско народно творчество т.1-13.С.1961-1965.
Богоров 1846: Богоров Ив. Описание на село Котел .- „Българский орел", год. 1, Лайпциг, 1846, бр. 1.
Божиков, Янков 1994: Божиков В., Н.Янков Тайните съкровища на България 1 ч..- Ловеч, 179 с.
Бубалов 2001 : Бубалов И. Иманярски предания.- Бургас, 129 с.
Буреш 1970 : Буреш Ив. Сказания за пещерите в България.- Турист, кн.7,1970.
Георгиева 2001: Георгиева, А. Граници и специфика на разказите от неприказната проза.- Електронно списание LiterNet, 28.10.2001, № 10 (23)
Георгиева 1983: Георгиева И. Българска народна митология.- Наука и изкуство, С.1983.
Демирев 2006: Демирев В. Съкровище и фолклорна история, ИК „Жажда”, Сливен, 2006.
Деспинов 1992: Деспинов И. Иманярска тетрадка.- Глобус, С.1992. Джамбазов 1958: Джамбазов, Н. Пещерите в България.София,1958.
Жалов 2008: Жалов А. Непубликувани форклористични материали от Научно- изследователската пещерна бригада „Тодор Павлов” – 1948 г.(под печат)
Иванов 1982: Иванов Й. Местните имена между долна Струма и долна Места.- БАН, 1982 г.
Иванов 1996: Иванов Хр. Тайните съкровища на България ч.2 .- Ловеч.
Колев 1989 : Колев Б. „Поверия и легенди в Източните Родопи за прилепите”.- В: Българска спелеология, кн.1, с.76-79.
Малчев 2001: Малчев Р. Фоклор и карст – легендите за водния бик от северозападна България.- В: Даклади от 1-ва национална конференция по околна среда и културно наследство в карста - Карст т.І, 2001.
Маринов 1994: Маринов Д. Народна вяра и религиозни народни обичаи.- Изд.БАН, С.1994.
Минков 2005: Минков Цв. Мене ме мале змей люби.Митически народни песни.- Електронно издателство.LiterNet.03.08.2005.
Радоев, Г.Радоев 1978: Радоев, П., Г.Радоев.Из миналото на Угърчин, С.,
Райчев 2006: Райчев Г. Родопските пещери – легенди и действителност.- В: Юбилейна научна конференция „ 75 години организирана спелеология в България” – Сборник от материали”, С.2006.
Стефанова 1984: Стефанова М. Фолклор за пещерите в Странджа.- В:Странджанско Сакарски сборник , т.І, М.Търново, 1984.
Стефанова 1986: Стефанова М. Тематично разпределение на фолклора за българските пещери, - В: Сб. Български пещери, 4, София, 1986, с. 71-76.
Трантеев 1965: Трантеев.П. Пещери. Туристически обекти, С. 1965, Мед. и физк.,
Трантеев , Георгиев 1968: Трантеев, П., В.Георгиев. Тайната на пещерите, С. 1968, Наука и изкуство.
Фекелджиев 1979: Фекелджиев ,И. Народни легенди за Иван Рилски, С. 179 с.
Цветанов 2005: Цветанов Я. Спелеонимията и топонимията на пещерите и връзката им с народния и пещерния фолклор.- В: Годишник на пещерен клуб „Хеликтит”, кн.8, 2005.



THE CAVES IN BULGARIA – FOLKLORE DIMENTIONS
Abstract
Alexey Zhalov
Speleo Club “Helictit” – Sofia

Legends, sagas , traditional stories and songs about caves stand out in Bulgarian folklore with their themes, with their specific poetic imagery and functional character and constitute a lasting reflection of reality through a\recreation of images from reality. Thematically recorded folklore material falls into several groups: ledends of hidden treasures in caves; legends of caves serving as a freedom fighters against Ottoman yoke ; legends of mythical creatures inhabiting caves – dragons etc, ; legends of sink holes, as a most common motive of the dropped shepherd’s stick, found elsewhere far away etc. Legends of caves – part of the history of the Bulgarians, also reflect historical events and personalities as well as themes in stories, they are in the live memory of the people.
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Няма публикувани оценки.
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Би го като маче о дирек.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
100% [27 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
0% [0 Гласували]

Гласа: 27
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

08/08/2014 15:08
Zdraveite ot mene i ot more to! Pisha ot tablet samo s la tinica i zatova shte sum kra- tuk - skoro shte sum pak NA kirilica i shte si govorime za DRAKONITE I ZA PETTE PE- CHATA!!!

20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup

19/04/2014 15:30
ХУБАВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ ВАС - ПРИЯТЕЛИ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ!



03/03/2014 13:29
Честит 3ти март.

03/03/2014 08:41
ЧЕСТИТ 3-ти МАРТ!!! ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, Скъпи Българи-приятели на любимия ми Сайт!! ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И МНОООГО КОРАВИ! За да посрещат.






01/03/2014 10:33
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на всички членове и гости на любимия ми Сайт !!! ВСИЧКИ ВИЕ - създателите му, членовете му и гос- тите му - ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРА.






28/02/2014 21:46
Благодарим Smile И Честита Баба Марта.

28/02/2014 07:34
Аз не съм разбрал кога е създаден любимият ми сайт "Български Фолклор и Традиции".Ако обаче РОЖДЕНИЯТ МУ ДЕН Е ДНЕС - ДА СА ЖИВИ ЗДРАВИ И МНО.






24/02/2014 07:30
Thumbsup

24/02/2014 05:29
Здравей,скъпи Куцулане! Добре,добре,прие- мам че се пише с малки букви и ще го правя! Чрез главните букви откроих новата тема която предла- га







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.31 секунди - 36 Търсения 13,739,307 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2014 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.