May 26 2018 10:16:59
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
· Видовден
Случайна статия
Конярски кладенец - (Легенди и предания)
Календар/Събития
<< Май 2018 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      
Случайна снимка
с. Змеица, Доспатско
с. Змеица, Доспатско
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
· Фотогалерия
· Красиви и интересни...
· Филми
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Като съм ходил из...
Един интересен анализ...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки


Корени на Гергьовденските ритуали и символика
Гергьовден – пътят към българския Великден



Ако се приеме, че във фолклорните източници се пазят спомени от много древни времена, то ето какво може да се открие като наслоявания и съхранени религиозни вярвания, относно ГергГ

Гергьовден.

Това е класически рефрен от редица фолклорни гергьовденски песни :

„Голям празник Великден-

по-голям Гергьовден…!”

Основанието за такова степенуване на двата празника трябва да се търси в едно по-дълбоко тълкуване на идеите, които наследяват тези чествания.

Забележително е тематичното припокриване на съдържанието на тези два празника. Сякаш предците ни са живели от незапомнени времена с очакването на събитията, които ознаменуват Великденските тържества / темата за жертвения агнец , възкресението от мъртвите , победата над смъртта и ада/.

За това, че тук се преплитат редица древни чествания, свидетелства и факта, че до днес на този празник се отбелязват няколко събития – Деня на Българската Армия, Празника на овчаря и разбира се Патронния празник на Свети Георги. А фолклорната обредност, свързана с този ден пази спомени за още по-древни мотиви – Слънчевата сватба и така наречените „Ранополия” или празника „Храни поле”. Нощта преди Гергьовден се счита добра за магии и то предимно, свързани с плодородие и зачеване на бездетните жени /жените –бездетки се къпят в росата на полето преди изгрев слънце/.

Жертването на агне за българина е предхристиянска традиция. Избирането на първородно агне без недостатък за жертва, слагането на венец на главата му при заколването и съхраняване на кръвта му като имаща възродителна сила /поливат се полетата с кръвта на жертваното агне – което да възкреси/ са буквално повторение на това, което се случва с Христос на Великден. На едно символно равнище, посредством този образен език, българинът демонстрира много древно знание и вяра в умиращия и възкръсващ Жертвен Агнец. Несъмнено това е древно тракийско наследство в нашия фолклор. Както казва Видка Николова в книгата си „Българското новозаветно мислене” - „…първият камък, вграден в националната ни култура се оказа тракоорфически…”. Именно в Орфизма е залегнала идеята за умиращия и възкръсващ Бог. От там е спомена за Орфей, който успява да се върне от Хадес, макар и без своята Евридика. Или историята за Залмоксис, възкръсващ след три годишен престой под земята.

След разчитането на древно тракийска оброчна плочка от Караново от д-р Стефан Гайд /„Тракийското писмо декодирано” – І част/ вече е факт, че от 4000 година преди новата ера по нашите земи има знание за силата на „мистерията на смъртта и възкресението…” .

Но защо именно Гергьовден е празника, който пази това знание? Какъв е дълбокият корен, на който стъпва? Несъмнено при разглеждане на периода в годината, когато се чества той и други архаични идеи, които носи – отново стигаме до тракийския му първоизточник.

Знае се колко важен е момента на пролетното слънцестоене, лятното и есенно равноденствие в ритуалните чествания на траките. Свидетелство за това са така наречените пещери-утроби. Именно в тези периоди на годината там прониква слънчевият лъч, който символично опложда майката-земя и така се зачева новия живот. Точно, както Младенеца Исус е роден в пещера и след това Христовото възкресение, ознаменувано с мистичното изчезване на тялото Му от пещерата-гроб.

Сватбеното съчетаване на жениха - Слънце и земята, Небесния и Земната.

Това е мотив, който се третира от Християнството в контекста на „Сватбата между Църквата и Христос” или на друго ниво „Сватбата между Девицата-душа и Възлюбения Христос”. Но тук отново има древен архетип, запазен в редица народни приказки и песни, свързани точно с празника Гергьовден. Разказва се за Слънцето, което си избира невеста и я грабва от гергьовденската люлка. Не случайно на гергьовденските люлки се люлеят момичета, готови за женене. От друга страна и самата люлка като символ се сравнява от фолклористите с „небесната Яковова стълба” , измерението „Между Небето и Земята”, където може да се срещнат двата свята.

Особено характерно за Гергьовденските празници е подчертаното женско присъствие при извършваните ритуали. Жените стават преди изгрев слънце и се къпят голи в сутрешната роса /Евгений Теодоров – „Древно тракийско наследство в българския фолклор”, С. 1972/. Обредна връзката – вода-жена може да се открие още в древни орфически химни /Ал. Фол, ”Химните на Орфей”/. Обред, наречен „влага за майката земя” представлява възлияния върху земята /приземена обредна позиция, женска/ - чиста вода, която се пръска, но никога върху издигнат олтар от типа „bomos” /мъжка, горна позиция/ – това е възлиянето – „choe”, в което виното е забранено, за разлика от възлиянието „sponde”.

Особеното отбелязване на „лявото” пространство, което също е еквивалент на женското начало в опозицията с „дясно”- мъжко пространство. Къпане в „лява вода”, играене на „ляво хоро” – сякаш целия свят тръгва в обратна посока – но може би точно така може да се предизвика новият цикъл. Връзката между обредното окъпване и новото начало се анализира и в „Тракийският Орфизъм І” на Цветан Гайдарски:

„За тракиеца лечението е не само телесно, но предимно и изпървом духовно, затова лечебното свойство на „живата вода” е неделимо от мистичното кръщение, опрощение и спасение в Бога. За сакралната връзка между лечебното окъпване и духовното новораждане на посвещенческото потапяне, ясно свидетелства обичаят да се изоставят старите дрехи и обличат нови след „очищението” в свещения извор /аязмото/ като израз на вяра в новото начало”. В тази посока може да се търси обяснение и за акцентираното женско обредно присъствие и то предимно в ритуалите, предизвикващи чрез очиствания обновителните сили. Мъжкото присъствие е еквивалент на „Горните Йерархии” и не подлежи на усъвършенстване. Но дивата същност на женското начало, преминавайки през облагородяващи и преобразяващи ритуални жестове може да съдейства за подновяването на космическия ред.

Активизирането на жената като посредник в ритуалната обредност в тези периоди на годината, отвежда и към русалийките от тракийските мистерии.

Жената се счита еквивалент на Земята, но в качеството и на свято обиталища за Божествения дух. Тук може да се търси смисъла на късните фолклорни обреди, свързани със зачеване именно около Гергьовденските празници.

Празникът „Ранополия”, описан подробно в споменатата книга на Евгений Теодоров е разпознат именно като тракийско наследство. „Ранополия” като име на празника се среща и в разновидностите „Храни поле” и „Брани поле”. Тук „храня” е в смисъл на „пазя, охранявам” - върху древен тракийски съд е разчетен буквално същия призив – „Земя, пази ме!”. Често във народните песни сестрата на Свети Георги се нарича Ранополия. Смята се, че това е късен отглас от образа на тракийската Бендида. Тя е чествана от траките именно в периода между 24 март и 23 април с конни надбягвания с факли. Връзката между двата образа и двата празника е наистина „кръвна” и „родово” свързана с тракийския корен на българската традиция.

Свети Георги в най-дълбоката си същност обаче е наследник на „Тракийския Херос” и от тук произтичат основните му воински характеристики. До скоро беше „канонично” да се извежда етимологията на името Георги от гръцки, с корен – Гео, т.е. земя и се превеждаше като „Земеделец”. Но характерът на честванията и съдържанието на фолклорните творби не подкрепя такова тълкуване. По-скоро това е производно на „Херо, Геро”, което е тъждествено с „Херос-Герой”.

Явно е, че не става дума само за конкретен човек-светец. В началото на османското робство с това име са известни трима български светци, но те са късни патрони на това честване /Стари, Нови и Новейши/. Появява се успоредна Легенда с герой Михаил войн от Потука, която е буквално повторение на фолклорните разкази за подвизите на Свети Георги. Отново има убиване на змей и пускане на живителните води. Тя набира такава голяма популярност и се преписва многократно. Смесването на митологични с исторически персонажи и събития е свидетелство за многопластовото и продължително битуване на вярвания и ритуали от дълбока древност, свързани с образа на героя-победител над силите на хаоса. Затова е логично да се насочат изследванията именно към тракийските хероси.

Типичната икона, изобразяваща Свети Георги е почти пълно копие на изображенията на тракийските хероси от античната епоха. Той е на кон и пронизва с копието си диво животно или тъпче змия /Мадарският конник също/. Българските музеи са пълни с надгробни плочи с изобразени на тях хероси. В българската традиция надгробният паметник е дар, почит за починалия. Каква е връзката на мъртвите с херосите? Това може да се разгледа в контекста на фолклорните ни традиции, свързани с култа към „прадеда”, „стопана” на рода. Обикновено това е починал роднина със заслуги към рода. Той се счита за пазител на потомството и всяка година се организират събори, наречени „Служба” на специално място – Оброк. Тези чествания, известни като „Стопанова гостба” са вероятно с много дълбок корен в самосъзнанието ни като българи. От тракийската античност за открити археологически артефакти, документиращи подобни ритуали т.н. ”обредни ями” /Георгиева, Р. 1991. Обредни ями в Тракия (края на II - I хил.пр.н.е) - Археология, кн. 1/ са свидетелство за периодично посещаване на култови места, където са откривани закопани ритуално натрошени съдове, въглени и остатъци от храни. Тези посещения са установени като циклично повтарящи се, ако се съди по храните, които са открити. Местата явно са били много скъпи за посещаващите ги, защото до някои от тях има издигнати по-късно надгробни могили. Това почитане на преминалия през хероизация, „достоен” предтец насочва към едно сведение от Херодот, относно боговете на траките: „Отделно от народа царете почитат Хермес повече от всички богове, кълнат се в неговото име и изкарват от него своя произход” - Historia,V, 7. Може би и образът на херосите е преминал през етап на профанизация и една „популярна” версия на култ, останал и до днес във фолклора ни. Но първообразът е познат в едно елитарно общество, което почита и вярва в божествения зародиш на посветените в тракийските орфически мистерии адепти – хероси /на костена орфическа пластинка от Торини е разчетено именно „От човек станал Бог” - Ал. Фол, „Орфика магика”/.

И до днес българинът е подвластен на архетипа „Идването на Спасителя, които ще възстанови разрушения ред”. Така тръгвайки от елитарния тракийски Херос, този образ се превъплъщава в „Славният стопан”, Крали Марко, Свети Георги, Дядо Иван, и цяла поредица по-късни проявления и до ден днешен.

Този модел работи безотказно за българина – за това явно е наложително да се потърси възстановяването на извора и истината, заложена в този архетип.

Предците ни са правели каквото могат, за да „подпомогнат„ да съучастват със силите на доброто. В периодите на преход, било то аграрен, на сезоните или преходите в човешкия живот /ритуалите, свързани с инициации при младежите и девойките/ - древният българин реагира чрез образно слово и ритуални жестове. Организират се чествания със състезателен характер – конни надбягвания, прескачане на огън, заграждане на своето пространство чрез ритуални процесии…

Тази активност, насърчаване чрез обредите и традициите ни все повече замира – българският Гергьовден губи силата си, а така българинът губи и надеждата си, че може да победи, че е от страната на „Победителя”, и че отново може да дойде Неговият Спасител .



Ася Василева, етнолог

април 2010 г.
Коментари
Няма добавени коментари.
Добави коментар
Трябва да сте влезли в профила си за да публикувате коментари .
Оценки
Оценяването е възможно само за регистрирани потребители.

Моля влезте в профила сиили се регистрирайте, за да гласувате.

Отличен! Отличен! 100% [1 Глас]
Много добър Много добър 0% [Няма гласувания]
Добър Добър 0% [Няма гласувания]
Среден Среден 0% [Няма гласувания]
Лош Лош 0% [Няма гласувания]
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Не учи дяда си попа как се кръщават деца!
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
98% [55 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
2% [1 Глас]

Гласа: 56
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл






21/03/2015 07:59
Честита Пролет на всички приятели и почитатели,и посетите ли на Любимия ми Сайт Честита Пролет на неговите Админи - стратори!!!ДА СТЕ ЖИВИ И






20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup


Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.06 секунди - 41 Търсения 26,508,897 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2018 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.