Тържество на Словото
Златният Век на Българската Книжнина
 

ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
ЗА БУКВИТЕ

„За буквите” е творба, в която най-ярко е представена ранната полемична ораторска проза. Нейният автор — Черноризец Храбър според наслова — е известен само с авторството на това неголямо по обем съчинение. Високата ерудиция, прозираща в текста, както и свободната и убедителна полемика с византийските авторитети впечатлява всички изследователи, които са анализирали „За буквите”. Вероятно по тази причина редица учени предполагат, че зад името Храбър може да се крие известен през IX-X в. книжовник. По различни поводи са изказвани хипотези за принадлежността на творбата на най-изявените старобългарски книжовници — от Климент Охридски и Йоан Екзарх до княз Симеон или Черноризец Дукс — брата на княз Борис-Михаил. Има и мнение, че е възможно насловът да посочва не името на автора, а да визира св. Кирил, създателя на азбуката (т.е. да се превежда „За буквите [съставени] от смелия черноризец ). Най-убедителна изглежда хипотезата, приписваща произведението на княз Симеон, но и тя е слабо защитена — главно защото псевдонимите са непознати за Средновековието явление. В старобългарския език „храбър” означава освен „храбър” и „смел”, още и съществително „Воин” (срв. „храбре Христов”, т.е. „Воине Христов”), така че съвсем нормално би било да съществува монашеско име Храбър. Произведението е едновременно защита и апология на славянската азбука и на свещената функция на славянския книжовен език; в този смисъл е сходно по дух и патос с Прогласа, Азбучната молитва, Стихове добри Константинови и други творби, Възникнали в кръга на Кирило-Методиевите следовници. Полемиката е насочена срещу убеждението в предимството на гръцкия език като един от свещените езици, достоен да се използва в богослужението. От майсторството в защита на славянската писменост, от въздействащата композиция и находчиви аргументи в полза на собствените тези се вижда, че авторът е изучавал риторика и е бил запознат с полемичните модели на дохристиянските и християнските писатели. „За буквите” е създадено на глаголица и вероятно — в напрегната атмосфера около 893 г., когато славянският език е официално обявен за език на българската църква. „За буквите” е много широко разпространено в руската книжнина, главно защото по-късно се възприема като по-скоро граматичен труд; руските преписвачи го поместват заедно със сходни по тематика творби в т. нар. Азбуковници. Най-ранният му препис обаче е български и се намира в т.нар. Лаврентиев (Иван Александров) сборник от 1348 г. (сборникът се пази в Санкт Петербург в ГРБ под сигнатурата F I 376). Текстът на творбата е претърпял някои изменения, така че може да се говори за две редакции — първична и вторична.

ИЗДАНИЯ: “За буквите” е издавано и изследвано многократно. Най-старото издание еж. у:  К а л а й д о в и ч, К. Йоан Екзарх Болгарский. М., 1824, 189-192. От останалите издания ще отбележа:  П а л а у з о в, С. Н. Век болгарского царя Симеона. СПб, 1852, 120-123;  И в а н о в, Й. Български старини из Македония. С., 1908, 75-81,11 изд. С., 1931,442-446;  Л а в р о в, П. Материалы истории возникновения древнейшей славянской письменности. Л., 1930, 162-164;  К у е в, К. Черноризец Храбър. С., 1967 (изследване с издание на 73 преписа, от които 57 за първи път, с посочка и на старопечатните издания);  Д ж а м б е л у к а — К о с с о в а, А.,  Д о г р а м а д ж и е в а, Е. Черноризец Храбър. О писменехь. С., 1980 (изследване с реконструиран текст по цялата традиция на текста); Старобългарски текстове, 105-108.

ЛИТЕРАТУРА: Освен посочените издания, в които има и изследвания, по-важни студии върху Черноризец Храбър вж:  К и с е л к о в, В. С л. Проуки и очерти по старобългарската литература. С., 1956, 82-95;  Г е о р г и е в, Е м. Разцветът на българската литература в IX-X в. С., 1962, 304-329;  Т k a d l с i k, V. Le moine Chrabr et l'origine de l’ecriture slave. Byzantinoslavica, 1964, l, 75—92;  V l a s е k, J. Quelques notes sur l'apologie par Chrabr. Essai d'une conception nouvelle. Byzantinoslavica, 1967, № l, 82—97;  P i с с h i o, R. On the Textual Criticism of Hrabr's Treatise. Studies in Slavic Linguistics and Poetics in Honor of Boris O. Unbegaun, New York-London, 1968, 139-148;  Ге ч е в, Ст. Към въпроса за авторството на Храбровата апология. Литературна мисъл, 1975, 4, 87-101; Сказания о начале славянской письменности. М., 1981, 55-63; 174-189;  М а р т и, Р. Стилистические особенности апологии Храбра. Старобългарска литература, 10, 1981, 59-70.

ПРЕВОДИ: Стара българска литература, 371-375 (успоредно със старобългарския текст);  Д у й ч е в, И в. Из старата българска книжнина, 1,65-69; Христоматия1. 77-79 (превод от К. Куев), препечатан в останалите изд. и в: Стара българска литература, 2, 27-29, 302-307 (коментар).

Тук поместеният превод е направен от Кл. Иванова по текста в Старобългарски текстове.

глаголицакирилица


ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР
ЗА БУКВИТЕ

Преди, прочее, славяните нямаха Книги [1], но, бидейки езичници, с черти и резки [2] четяха и гадаеха. А след като се кръстиха, принудени бяха да пишат с римски и гръцки букви [3] без порядък. Но как може да се пише добре с гръцки букви Богъ, или животъ, или [4], или [5], или [6], или [7], или , или , или , и други тям подобни. И така беше много години.

След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и не оставя човешкия род без мъдрост, но всички привежда към мъдрост и към спасение, смилил се над славянския род, изпрати им Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и правдив. И [той] им състави тридесет и осем букви — едни по реда на гръцките букви, а други според славянската реч, като отпървом започна по гръцки. Те — “Алфа”, а той — “Азъ”. От “Аза” започват и двете. И както те, подражавайки на еврейските букви, [ги] направиха, така и той — на гръцките. Защото евреите имат първа буква “алеф”, което значи “обучавам се”. Когато детето се завежда [на училище] и се казва: “Учи се” — то е “алеф”. И гърците, като подражаваха на това, казваха “Алфа”. И се пригоди изразът на еврейската реч към гръцкия език, та да се казва на детето вместо “учение” — “търси” [8]. Защото “алфа” на гръцки език значи “ г ьрси”. Подобно на тях свети Кирил сътвори първата буква “аз”, но понеже “аз” е първа от буквите и е дадена от Бога на славянския род за отваряне устата на учещите се на грамотност към разум, произнася се с широко отваряне на устата, а другите букви с тясно отваряне на устата се произнасят и изговарят.

Тези са славянските букви и така трябва да се пишат и произнасят: а, б, в, г, д [9].

Други пък казват: “Защо е създал тридесет и осем букви? А може да се пише с по-малко от този [брой], както и гърците пишат с двадесет и четири. Но не знаят с колко пишат гърците! Понеже има, прочее, двадесет и четири букви, ала не се изпълват с тях книгите, но са прибавили единадесет двугласни, та и три в числата: шест, деветдесет и деветстотин. И общо се събират тридесет и осем. По подобие на това и по същия начин свети Кирил създаде тридесет и осем букви.

Други казват: “Защо са славянските книги? Нито Бог ги е създал, нито са изначални, както еврейските, и римските, и елинските, що са изконни и са от Бога приети.” А други пък мислят, че Бог ни е сътворил буквите и не разбират, окаяните, казвайки: “Бог е заповядал да съществуват три езика, както пише в Евангелието: “И имаше дъска, написана с еврейски, и римски, и елински [букви] (по Иоан. 19:20), а славянски няма там. Затова и славянските книги не са от Бога.” [10] Какво да им речем или какво да кажем за такива безумия? Нека да кажем каквото научихме от Светите книги: всички неща по реда [си] стават от Бога, а не от друго. Бог, прочее, не е създал първо ни еврейския език, ни елинския, ни римския, но сирийския [11], на който и Адам говори, и от Адама до потопа, и от потопа — докато Бог раздели езиците при стълпотворението, както пише: “Когато езиците бяха размесени” (по Бит. 11:9). И както се размесиха езиците, така и нравите, и обичаите, и наредбите, и законите, и уменията на народите: на египтяните — землемерието; на персите и халдейците, и асирийците — звездобройството, магията, лекуването, вълшебството и цялото човешко изкуство; на евреите — Светите книги, в които е писано, че Бог сътвори небето, и земята, и всичко, що е на нея, и човека, и всичко поред, както пише (по Бит. 1); а на елините — граматиката, риториката, философията. [12]

Но преди това елините нямаха букви на своя език, ала записваха речта си с финикийски букви. И така беше много години. А Паламид [13], който се появи отпосле, като започна от алфа и вита, изнамери за елините само шестнадесет букви. Кадъм Милисий [14] пък им добави три букви; и така те  много години пишеха с деветнадесет букви. И после Симонид [15] намери и добави две букви. Епихарий, тълкователят [16], намери и прибави три букви и се събраха двадесет и четири. След много години Дионис Граматик [17] изнамери шест двугласни, после друг — пет, и друг — трите числени. И така мнозина за много години едва събраха тридесет и осем букви.

Много години по-късно, по Божие повеление, се намериха седемдесет мъже, които преведоха [Библията] от еврейски на гръцки език [18]. А славянските Книги сам свети Константин, наричан Кирил, [той] и буквите създаде, и Книгите преведе за малко години, а те — мнозина и за много години. Седем от тях подредиха буквите, а седемдесет — превода. Затова славянските букви са по-свети и по-достойни, понеже свят мъж ги е създал, а гръцките — елини езичници.

Ако пък някой рече, че не [ги] е направил добре, понеже и още се поправят [19], ще му отговорим с това: “И гръцките [Книги] също многократно са поправяли Акила и Симмах [20], и след това много други. По-леко е, прочее, след това да се нагоди, отколкото за пръв път да се сътвори.

Ако пък попиташ гръцки книжовник, казвайки: “Кой ви е създал буквите, или превел Книгите, или в кое време, то немного от тях знаят. Ако ли попиташ славянски грамотни [хора], казвайки: “Кой ви е създал буквите или превел Книгите, то всички знаят и, отговаряйки, ще рекат: “Свети Константин Философ, наричан Кирил, той ни създаде буквите и преведе Книгите, и Методий, неговият брат. Още са живи онези, които са ги видели [21]. И, ако попиташ в кое време, то знаят и ще кажат: “По времето на Михаил, гръцкия цар [22], и на българския княз Борис, и моравския княз Растица [23], и блатненския княз Коцел [24] в годината от сътворението на целия свят шестхиляди триста шестдесет и трета [25].

Има и други отговори, които другаде ще дадем, а сега не е време. Такъв разум, братя, Бог е дал на славяните, нему слава и чест, и власт, и поклонение сега и винаги, и в безконечните векове. Амин!
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


1. В контекста „Книги” не означава писменост изобщо, а текстовете на Свещеното писание.

2. Под резки вероятно се подразбират идиограми или примитивни знаци за означаване на календарни явления, собственост и др.

3. Безпорядъчното записване на славянска реч с гръцки букви вероятно е дълга практика, датираща още от заселването на славяните на Балканския” полуостров. Прабългарите също пишат на гръцки език и с гръцки букви; употребата на латинския език за записване на славянска реч датира след покръстването.

4. „Много”.

5. „Църква”.

6. „Очакване”.

7. „Къде”.

8. В смисъл на „търси учението”.

9. В някои преписи са изредени всички букви на славянската азбука. Някои изследователи считат, че това изреждане с посочване на създадените по гръцки образец букви е първично. По-вероятно е обаче разширяването на тази част да е плод на интерес към азбуката в по-късните епохи.

10. Надписът над главата на Иисус Христос е главният аргумент, който се привежда от „триезичниците” срещу свещеното достойнство на славянската азбука.

11. Известието, че Адам е говорил на сирийски, е взето от неизвестен и възможно — апокрифен извор.

12. Тази част от трактата е несъмнено повлияна от Словото срещу Юлиан Отстъпник от Григорий Богослов. Подобен пасаж има в Симеоновия изборник (вж. тук, с. 223).

13. Паламид е герой от гръцката митология, участвал в Троянската война, прославян като учен и поет, комуто се приписва изнамирането на мерките, теглилките и на отделни букви от гръцката азбука.

14. Кадъм Милисий, т.е. Кадъм Милетски (XVI в. пр.н.е. според легендите), финикиец, основател на гр. Тива, който се смятал за съставител на гръцката азбука.

15. Симонид (556-469 пр.н.е.), старогръцки поет, обогатил гръцката азбука, като въвел двойните съгласни, h и w.

16. Епихарий, т.е. Епихарм (ок. 525 – ок. 450 пр.н.е.) — старогръцки поет, баща на комедията, родом от Сиракуза. Вероятно е наречен „тълкувател” поради това, че част от драматичните му творби са възпроизвеждали митични сюжети.

17. Дионисий Граматик или Дионисий Тракийски — грък от Александрия, ученик на Аристарх и автор на най-старата гръцка граматика („Граматическо изкуство”), II в. пр.н.е.

18. Това е така нар. превод Септуагинта, направен на о. Фарос по времето на Птолемей II Филаделф.

19. От контекста става ясно, че това сведение се отнася до превода на свещеното Писание, а не до поправки и промени в буквените знаци, както обикновено е тълкувано.

20. Акила е еврейски книжовник (II в.), превел каноничните старозаветни книги от еврейски на гръцки език. Преводът му е бил по-точен и буквален и е бил използван главно сред еврейската диаспора. Симах (II-III в.) също е преводач на Стария завет на гръцки език.

21. Тази фраза, която преобладаващото число учени считат за принадлежаща към първоначалната редакция, се е запазила само в 3 преписа и е допълнително доказателство за ранния произход на „За буквите”.

22. Император Михаил III (842-867).

23. Растица (Ростислав) — великоморавски княз (846-870).

24. Коцел (860/61-874) — княз на Блатненското княжество в Панония.

25. Ако се изчисли по византийското летоброение, годината отговаря на 855 г., но това противоречи на други исторически данни. По-вероятна е хипотезата, че Черноризец Храбър използва т.нар. моравско-панонско летоброение (теза на Ив. Добрев), при което се получава 862 (изважда се 5001) или александрийско летоброение (теза, защетена от К. Куев), при която се получава 863 г. По моравско-панонското летоброение според Ив. Добрев са посочени и други дати в най-ранните славянски литератури, например в някои старочешки паметници (Вж. статията му „За александрийското и моравско-панонското летоброение и за някои дати в старата славянска писменост”, Годишник на СУ, фак. слав. фил., 69, 2, 1976, 138-142).