Индже войвода
български хайдутин и национален герой
Роден: ок. 1755 Сливен, днес България
Починал: 17 април 1821 край Скулени
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък" вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров, Стоян Индже войвода е роден в с. Попово, община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от вторият си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците край град Скулени на река Прут.
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".
Индже войвода в литературата:
* Разказът "Индже", Йордан Йовков, 1926 г.[1]
* Романът "Индже Войвода", Константин Петканов, 1935 г.
* Сборникът "Песни за Индже войвода", съставител Тодор Моллов[2]
* Сборникът "Народни песни за Индже войвода", Милю Петров
* Стихотворението "Индже", Петя Дубарова[3]
* Повестта "Индже" от Ема Йончева
* " Индже еничарина " от Денис Гийо
А ето така започва разказът на Й.Йовков "Индже"
Йордан Йовков
Старопланински легенди - Индже
"В тия времена восташа разбойници многи,
които се назоваха дахалии и кърджалии,
изгориха села много и дойдоха на село
в неделю месопустную,
и оловиха много человеци
и обраха и изгориха селото..."
Из летописа на поп Йовча
Интересува ме дали някой знае нещо повече за летописа на поп Йовча?
Във "Файлове" съм сложил и един PDF файл/статия за Индже.
Редактирано от Куцулан на 09-08-2009 17:56
Мир и разбирателство "Станеш ли овца, вълците са готови"
Най-достоверна, и с най-много доказателства е подкрепена тезата на Мильо Петров, за родното място на Индже Войвода. Тук, в самото село Попово, / където живея аз/ , е имало живи възрастни хора, които са пазели родово предание свързано с Стоян- Индже Войвода. Мильо Петров е от същият род. Народна песен, пята от негови сродници, го е довела до това ,да се заинтересува. За отбелязване е, че няма друго село, което да претендира за родно място на Индже. Трудът който е положил, да докаже тезата, че Индже е роден именно в Попово, е наистина впечатляващ. Голяма помощ му е оказала пенсионираната учителка от селото Янка Белева. Всички изследователи на живота на Индже, признават ,че тезата на М. Петров , е подкрепена с неоспорими доказателства. В . Попово,на мястото на което е била родната къща на Инджето има паметна плоча. Двете книги са в мен. Тази, за живота му и тази, за песните които народа е пял за него.Оромен труд! Наистина ! Тези, които се интересуват от историческите песни, нека прочетат книгите! Много ще научат! Време е, да се признае , че родното място на Индже е с. Попово, а не Сливен.
За поп Йовчо има излязла книга, няма я по книжарниците, но сигурно я има в библиотеките:
"Поп Йовчо от Трявна. Летопис и родословие", предг. и ред. Ив. Радев; осъврем. и бел. Т. Моллов. Велико Търново: ВТУ, 1995.
Преди време бях чел още една интересна книга със заглавие: "Факийско предание. Сбирки от народния живот. За праотците на войводата Стефан Караджа; Стефан Караджа и неговите предци." Автор: Балчо Нейков, изд. "Български писател", 1985 г. Тук също се споменаваше за Индже.
Редактирано от Мирилайлай на 06-12-2009 08:22
Не съм си поставила за цел да прочета колко песни има в този сборник. В сборника на М. Петров има 235 песни. Ще си позволя ,да дам текста на една от песните в този сборник, към който ни насочва Мунчо:
Събрали са се, събрали
синките кърджалиите
горе ми на Папаскьово
у Индже млада войвода
да ядат, джанъм, да пият,
да думат и хоратуват.
Настели Индже, настели,
настели златни чулове,
нахвърли бели самуни,
разкърши крава ялова,
наточи вино червено
и на дружина думаше:
- Яжте, дружина, и пийте,
пълнете пушки бойлии,
точете саби френгии
и се на варда имайте,
че ни е пътя далеко,
далеко и по-далеко -
четиридесет сахата,
четиридесет и седем.
Заран рано да стигнем
в Едига село голямо,
Едига с кале градено,
тогаз са порти отварят,
лесно ще в село да влезем.
--------------------------------------------------------------------------------
Веселие, Бургаско; на собат (СбНУ 61, № 487 - "Индже се готви да влезе с кърджалии в Едига .
"В бележка към песента съставителите на тома отбелязват: "Папаскьово (Папазкьой), Лозенградско, било седалището на Индже. Едига било богато гръцко село, чиито жители се занимавали с бояджийство, затова се наричало още Бояджи-кьово. То било на два пъти нападано от кържалиите. При второто нападение било напълно разорено и част от жителите му избягали към Цариград, където до самия Босфор образували ново село Бояджикьой (Аянов, Странджа, с 197). Нападението, за което се говори в песента, станало през 1811 г. на 21 май, денят на Константин и Елена. Богатото село, което наричали Кючук Стамбол (Малкия Цариград), било обградено със стена и влизането в него било трудно. В обнародваната тук песен Индже подканва дружината си да тръгва, за да стигнат в Едига сутринта, когато се отварят портите й. Според преданието и според други песни те влизат в селото надвечер, по здрач, незабелязани, заедно с прибиращите се стада (Горов, 53-57)". "
Песентта е от с.Веселие Бургаско. Но тази песен, както е писал М. Петров се пее в доста села. Граматиково.Заберново.Малко Търново. Ясна Поляна.
В обясненията към песентта от Веселие, цитирани по-горе, е показано къде е седалището на Инджето. Папаскьово. Папасаката кория. Папаските чаири. Е, къде е това? Казват- Лозенградско! Да ,ама НЕ! Защото друго такова село : Папаскьово, няма никъде другаде , нито преди, нито сега, от Балкана до Бялото море, освен ей, това селце, от което жужа аз! Папаскьово/ Попово село / е днешното с. Попово Елховско!
Това е вече признато. И от Горо Горов, и от всички други вещи в Инжеведението изследователи и фолклористи!
Послепис: Нормално е, според мен хайдутите да " вършат" своята работа близко до родното си място. Зимите са бил доста зли. Трябвали са им верни хора, при които да могат да се приютят. По-верни от рода не зная да има. Кръвта вода не става!
Изпятото в песентта е исторически факт . Инджето наистина е нападнал и разсипал Едига. За това пише в нет-а.
Редактирано от p4eli4kata Eli на 15-12-2009 18:45
Прехвърли се във форум:
Превод с Гугъл
Вход
Все още не сте потребител? Натиснете тук да се регистрирате.
вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
