November 29 2020 09:02:24
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Иван Марков (Иван...
· Поройчани (втора част)
· Шевици от югозападна...
· Поройчани
· Видението при Римската...
· Вълчи празници
· Хумористичният...
· Къде остава...
Случайна статия
Никулден - 6 декември - (Народни обичаи)
Календар/Събития
<< Септември 2020 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30        
Утре: Още...:
Случайна снимка
Ръкави от Прилеп
Ръкави от Прилеп
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Текстове на народни...
· погребални песни
· Къпинчовци, цоглавци,...
· Митове, легенди за...
· СУРВА - древен...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [52]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
Една статия с някои...
Интересното е, че почти...
На същия сайт за Видин...
Легенди и предания за...
Статия за Видовден -...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки

Преглед на тема
 Отпечатай темата
Истории, предания, писания разни ...
Куцулан
източник: http://veninski.blog...

ЧУМА


Слънцето едва-едва преполовяваше пътя си до Персенк, когато Радю подбра петдесетината си бр?ва обратно към схлупения си агъл на Кълки, дето и поминуваше сам-самичък в окадена одая на втория кат. Като наближи З?реница, свърна да напои стоката си на старовремския водопой с двете каменни корита. Беловласи тукашни старчета с почит хортуваха, че обраслите със зелен мъх поилки са дялани в памтивека от най-първите заселници на Павелско - живели отпървом край калето до извора. Усетили водата, овцете и козите тъй пощуряха, че кучетата ръмжаха напусто насам-натам, безсилни да оправят хаоса.
- Ей, ей, ей! В?да има боллук1! – размаха гегата Радю и почна нервно да псува.
Сетне зорлен дочака добитъкът да утоли жаждата си и сам замря на глинения чучур, подир което отмахна гуглата си и като подложи глава под струята, почна да се кваси. Ледената вода обаче не угаси жаравата, дето бесуваше в снагата му от вчера. “Наново ли ни ?мна чума?”, мина през главата на трийсетгодишния мъж, преживял като дете два м?ра. Първата чума се смили над людете, но добитъкът яко си изпати, а втората - тъй удари всичко, че от корена им оцеляха само с брат си Ташо. Който отпосле първи се задоми и заживя благато с гиздавата Катина, но преди месец хубостта ? дотолкоз разпали чужди мераци, че ги затриха наедно. Злодеянието стана тъй. Две дряновски дьонм?та2 издебнаха жена му на извора край нивата им на Върха и се нахвърлиха отгоре ?. Като чу писъците ?, Ташо мигом остави оралото и се завтече да ? помага, но куршумът на единия злодей го повали на пътеката, а калъчката на другия го довърши. За да опази честта си, в суматохата Катина се метна в бездната... Оттогаз трите дребни сирачета на брат му останаха на Радювите ръце. Той ги приюти в агъла си и взе да ги гледа като собствени рожби.
Овчарят подкара припряно пощурялото стадо по нанадолнището, закахърен за братовите деца, които от нощес също горяха в тр?ска, та сабахлен им даде от илачите, за които научи за сефте преди време от дядо си Петко. Една зимна вечер, между две приказки, дядо му рече на наредените край огнището внуци:
- Чума се цери с ?лова мъзга3! Тя лекува сички болести! – за миг се умълча и накрая тъжно притури. – Освен сиромашия...
- Дядо, к’во боли кат си болен от сиромашия? – наивно го попита тогава малкият Радю.
- Сичко, дядовото, ама най боли корем... – прихна дядо Петко, сетне съвсем сериозно продължи. – М?рът бяга като дявол от тамян и от къдъш (дим) на сухо говеждо гюбр?4. Да разтриеш чумав челяк с чувик5 е хептен церително, щото болестта излиза от снагата през кожата.
Оттогава се изнизаха над двайсет лета, но Радю запомни завинаги дядовия урок по знахарство. При втората чума обаче илачите не дадоха резултат... “Дано сега да се очуват дечинкисе!”, рече си младият мъж, наближавайки агъла. Наоколо обаче липсваше обичайната детска гюрултия. Притеснен, Радю вкара животните в обора и забърза към горния кат. Прескочи дървената поилка за добитъка, която сабахлен бе сложил пред вратника пълна с вода, щото знаеше, че чумата се плаши от течността. Като влезе в стаята, завари двете по-големи деца, легнали на пода едно връз друго - едното бълнуваше нещо насън, а другото гледаше унесено и стенеше. Само най-малкото дете - петгодишният Дочо, си играеше нещо с овехтяла кания и като го видя, припна да го срещне:
- Чичо идееее.
С навлажнени очи овчарят се наведе, погали го по рошавата главичка и допря ръка на челото му.
- Ашколсун! – рече Радю, като видя, че детето няма температура. – Дочо е баш юнакът!
- И ше утрепе ламята? – дяволито попита детето.
- Иска ли питане! – като че ли усмивка пробяга по напуканите бърни на чичо му, когато Дочо заговори за приказката, с която го приспиваше ката вечер от месец време.
Сетне приклекна до другите деца и почна да ги опипва по телцата - пареха като жарава... Радю подскокна като ужилен, захвърли бързо ямурлука и стъкна огъня в огнището. Подир това разсъблече децата и като топеше парче от аба в бакър с цвик, взе да ги разтрива едно по едно. Като свърши, ги прикади на няколко пъти с пушек от гюбр? и ги преоблече в чисти дрехи. После дойде ред на мъзгата.
До късна доба Радю повтаря в унес лечението, но огънят, дето го изгаряше отвътре, накрая го надви и сам не усети кога легна редом до децата на постелята. По някое време му се стори, че магарето в обора пръхти с все сила и чатка мощно с копита. Момъкът отмахна кепенка6 и по-гледна към добитъка. И що да види - хубост невиждана! - русокоса невяста в златна премяна, грейнала като слънце на заник. Стадото - цялото осветено - бе замряло в едно кьоше на обора. Даже кучетата, изгубили се между животните, не смееха гък да кажат. Единствен Марко, ревеше колкото глас има и мяташе къчове всеки път, когато ослепителното създание искаше да го възседне. Усетила младия мъж, невястата мигом се извърна, но видяла тревогата в очите му, по-бърза да рече:
- Не бой се, Радьо! Лошо няма да ти сторя, но трябва да ме откараш с магарето си до каменните корита на З?реница. Знаеш ли пътя?
- Коя си ти, жено? – едва успя да промълви овчарят.
- Тая, дето вчера в Дряново отмъсти за брат ти Ташо и хубавата му булчица. Но не разпитвай повече, а изпълни заръката, че инак и ти ще идеш при дьонм?тата.
Като чу за отплатата, която бленуваше ден и нощ, мъжът никак не се двоуми, а веднага слезе при отмъстителката. Сложи самара на магарето и го изведе от обора. Сетне помогна на невястата да се качи отгоре му и като взе повода в ръка, закрачи по нанагорнището. Не бяха изминали и десет крачки, когато овчарят с почуда видя, че магарето плувна в пот - от всеки косъм вир-вода потече. “Преди малко невястата бе лека кат перушина!”, мина му през ум, но не рече нищо, а продължи пътя си. Додето се изкачваха по стръмното, омайното същество дума не продума, но Радю разбра, че пътят му е познат. Като стигнаха извора, русокосата красавица пъргаво рипна от самара:
- Хайде, Радю, върви си! Свободен си вече! – рече му тя и се юрна към крепостта над двеста метровата бездна.
Овчарят се загледа след сиянието, което притича до края на пропастта, махна му за сбогом и скочи в бездната. Овчарят се затича подире ?:
- Нееееее ! – изрева със страшен глас той.
В следващия миг обаче невестата се превърна в лека мъгла и полетя към Змейова дупка на отсрещния скат. Преди да стигне в пещерата, мъглата изведнъж се преобрази на грозна беззъба старица с разчорлена коса и като фурия влетя в дупката.
- Чума е била, а не невяста! – рече Радю невярващ и се закова на място.
За изненада на овчаря, след малко от пещерата се дочуха стотици страховити викове и стенания. Сетне всичко утихна...
- Била е пълна с мил?т (народ)... – осъзна истината Радю и почна да тича обезумял из гората...
По едно време, както си тичаше и викаше, нещо го яхна и взе да го мачка. Овчарят силом отвори очи и видя малкия Дочо да плаче:
- Страх ма е, чичо-о-о-о!
Мина бая време, додето мъжът си даде сметка, че преживелицата му е зловещ сън...
Подир три дни комшия надзърна през вратата на Радювия агъл. Петгодишният Дочо изстена нещо, отвори клепки и като се огледа наоколо, рече:
- Сички спят?
- Спят, Дочо, спят... – почти проплака възрастният съсед.
Детето се поуспокои и болестта наново го унесе. Но бе орисан да живее. И оживя! Единствен...
Беше 1745-а. Чумата отминаваше. Почваше лятото...
След година-две лоши люде нарочиха да пратят Дочо в Стамбул. За девширме7! Но се намериха и добри турци, та му сториха хаир. Дочо пак оцеля! И не само оцеля, но като порасна, натрупа богатство – стана тежък овчар с над 400 бр?ва овце, за които вдигна кошари на Върха, Бранището и Лисичи дол. И сам почна да наема овчари... Но другото му им?не бе далеч-далеч по-ценно, щото тури началото на Дочовския род - над 1300 човека, разселили се още в петдесет и пет селища освен в родното...
А сънят на Радю истински ли бе? Едва ли! Та кой ли сън е истински? Макар че днес планината, дето в съня си бягаше овчарят, се нарича Радюва, а Змейова дупка и досега е заприщена с човешки кокали от чумаво време...

Автор: Васил Венински
Мир и разбирателство
"Станеш ли овца, вълците са готови"
 
Прехвърли се във форум:
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Поясът му широк, гърбът му гол.
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

03/03/2019 07:55
Честит 3ти март Одобрявам

04/01/2019 08:39
За много години. Да сте живи и здрави и много успехи. Здравей


06/03/2018 17:44
Здравей

28/05/2017 22:39
Smile

28/02/2017 09:42
Кво да ви кажа - вече 10 години сме тук Clap

30/10/2016 19:28
Здравейте,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ-ЧЛЕНО - ВЕ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ,А И НЕГО- ВИ ГОСТИ! Обръщам се тук към всички вас с гореща молба- НАСОЧЕТЕ МЕ КЪМ БЪЛГАР






24/05/2016 16:35
Чести 24-ти май на всички членове на Любимия ми Сайт! Честит 24-ти май на неговите създатели и радетели той да е такъв и да съществу ва! Честит 24






27/09/2015 16:50
Здравейте! Бих искала да помоля за съдействие. Необходим ми е текстът на родопската песен "Дума са дума от стари люде", изпълнявана от трио "Р






10/06/2015 07:50
Здравейте, много моля за седействие. Спешно търся Българска песен, изпълняват я по сватбите. Която се изпълнява от мъж и до колкото разбрах






21/03/2015 08:04
Скъпи приятели, ИМАМ МНОООООГО ДА НАПИША И ПО ПРЕДЛО ЖЕНАТА ОТ МЕНЕ ТЕМА "ЗМЕЙОВЕ,ДРАКОНИ...
", А И ДА ВИ ПРЕД ЛОЖА ЕДНА НОВА ТЕМА. Разни пробл







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.04 секунди - 31 Търсения 28,796,503 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2020 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.