November 28 2014 02:53:12
Управление
· Начало
· Правила
· Новини
· Статии
· Форум
· Библиотека
· Връзки
· Фото галерия
· Красива България
· Търсене
· Връзка с нас
· Въпроси и Отговори
Последни статии
· Нистинаре.
· Легенда за розата
· Интервю с българския...
· Приказка за слепия
· Симеоновден
· Трудови обичаи и...
· Капанците
· Български килим. Какво...
Случайна статия
Клисурски "Св. Петка" - (Енциклопедия "Манастири")
Календар/Събития
<< Ноември 2014 >>
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
Случайна снимка
Хута
Хута
Народни носии
Теми във Форума
Последни теми
· Търся песен
· Здравейте...
· ПЕТТЕ ПЕЧАТА НА...
· ЗМЕЙОВЕ, ДРАКОНИ, ЛАМИ,...
· Български народни...
Горещи теми
· мечкадарските песни [60]
· Здравейте... [59]
· Текстове на народни... [51]
· Събори - къде, кога [40]
· Носии от Тракия и... [34]
Последни коментари
във фотогалерия
за жалост не е, по скоро...
Кюстендил
Когато гледам такива...
красиво е.
Вече намерих рамките (...

в статии
ЮНЕСКО призна...
Еко пътека до...
10 забавни техники за...
Откриха зазидана икона...
А тук за подправката...
Кирилизатор
Екипът на сайта
RSS Емисии
Абонирайте се за нашите емисии

Последни новини
Последни статии
Последни теми
Последни интернет връзки

Преглед на тема
 Отпечатай темата
Български пословици и поговорки по теми
пабирока
БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

НАРОД, СВОБОДА, РОБСТВО

От люлката до гроба няма бял ден за роба.
Хайдутин майка не храни.
Гдето гинат мнозина, там не се пита кой е умрял.
Силна войска с войвода, а пък земя (народ) със свобода.
По-добре на клонче, а не в кафезче.
Ранен славей не пее.

ТРУД – ТРУДОЛЮБИЕ

Работата краси човека, мързелът го грози.
Който се труди, не губи.
Който не работи, не трябва да яде.
Няма добро без пот.
Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Лозе не ще дядо попа, иска чичо пота.
Занаят не тегли глад.
Ори, копай, храни се, с грабене не богати се!
Суха пола риба не яде.
Силният мъж преполовява дните.
Който се цапа, той лапа.
Работата да се бои от тебе, не ти от нея!
Деня трябва да го купим, та да го живеем.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
Не оставяй днешната работа за утре!
Добрия кон сам си изкарва зобта.
Затънат ли ти колата, не карай крали Марко да ти ги изправи!
Сиромашията се бои да влезе у работлива жена.
Работата на ум учи.
Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
Който се мъчи, той се пъчи.
Дърво и камък да седи, ти да не седиш!
Работи така, като че ли ще живееш сто години, а живей така, като че ли ще умреш утре!
Нищо не пада готово от небето.
Който шъта в двора, той играе на сбора.
Мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки.
Без труд почивката не е сладка.
Който работи честно, ще живее по-лесно.
Ори и сей, догдето спи мързеливият!
Който не се пече на нивата, не се пъчи на хорото.
Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
Ляга с кокошките, ама става с петлите!
Който е работен, ще бъде имотен.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма лопата!
Работата му работи.
Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите!
И да бягаш - на пътя ори, сей!
Ти работи, аз ще ти помагам! — рекъл господ.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Имане без труд, лесно се пилей.
Трудолюбив като пчела.
С пот на челото.
Да запретнем ръкави!
Плюй си на ръцете!
Работи като хала.
Не подгъва крак.
ТРУД - МЪРЗЕЛ
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
Който не посее, той няма да пожъне.
Мързеливия носи със себе си сиромашията.
Родил се да хаби хляба.
На свещица попрела, на слънчице поспала.
Шие, пори наша Мара, празна да не стои.
Празен седи, гладен ходи
Лете по сенки, зиме по седенки.
Който лете не работи, той зиме гладува.
Мързеливият два пъти работи, скъперникът два пъти плаща.
Сетила се хурка за къделя, то било срещу неделя.
Сетила се леля за къделя, то било срещу неделя.
Остала Трена без вретена.
Свършил я като кучето на нивата.
Безделието е майка на всички злини.
Аз ваша, ти наша, кой ще вари каша?
Кучето зиме се се кани да си прави къща, а лете забравя.
Кога петли на бунище, тогава ние на огнище.
Мечката казала на лисицата, а лисицата – на опашката си.
Ако го боли колкото го мързи, отдавна да е умрял.
Летоска царува, зимъска гладува.
Която работа се оставя за после, нея дяволът я завършва.
Работи като кърт, яде като вълк.
Три дни гладува, ама си не разваля хатъра.
Видя мързелът, че няма що да яде и проработи.
Ако си пчела да носиш мед - идвай и занапред,
ако ли си търтей да го ядеш, върви където щеш!
Пуста празна неделя, как не би цяла година!
Който се надява на чужди ръце, длъжен е на Михаля.
Която жена не ще да меси, тя три дни сее.
Кога не го мързи, мила му е работата.
Чакат да им уловят зайци, че да ядат.
Прати го на работа, дати каже: вълци има на пътя.
Бърз на лъжица, тромав на теслица.
Мързелива жена по комшиите приспива.
Хванала се царската дъщеря на работа, та ѝ се изприщили ръцете.
Гайда къща не храни.
Отишъл да оре, ралото си забравил!
Боли я буля петата, та не може да преде.
Сухо дупе риба не яде.
За работа – дете, а за самун – мъж!
За Мирча вила няма.
В зора ранила, ден изхабила.
Кога градина се копала, баба се ресала
Накарай мързеливия на работа, пророк да го направиш.
Ден да мине, друг да дойде.
Ако не беше мръкнало, не можехме ошета.
Яде като мечка, работи като буболечка.
Останало му да свърши двата края и средата.
Търси на баницата мекото и на работата лекото.
Жени мързеливи, децата – въшливи.
Калугер кога няма работа, разтуря си калимявката.
Мързеливата булка срещу празник се познава.
В Средна гора клечка няма!
Аз господин, ти господин, ами кой ще тури житото в хамбара?
Който седи лятос на хлад, зимъс го чака глад.
Понеделник – поседелник, вторник – посборник, сряда – непряда, четвъртък – несвъртък, петък – света Петка, събота – на баня неделя – на пазар, кога да работя?
Отрязали му ръцете и му ги залепили отзаде.
Чака да му го поднесат на поднос.
Кой ще носи хляба? - Аз. Кой ще носи мотиката? — Е кажете пък други, бе!
За дърва отишъл, брадвата не взел.
Обесил ръце като пищове.
Загубила си буля вретеното, че няма с какво да преде.
Прела баба ри вретена и трите загубила.
Да шия ли, да мажа ли, утре Великден.
Един се родил да сее, друг – да пее.
Да сме всинца господари, ама кой ще ни храни?
Умей да пей, не умей да сей.
Ако искаш да ти се не свърши работата, дай я друг да я върши.
Който се кани, не прави.
Ахо – ихо, гладно ляга.
Брои броениците.
Ела, хляб, да те изям!
Легнал на кълка като поп.
Легнали на припек като сокове.
Мързи го да яде.
Разпуснал се като печен праз.
Зяпа да му паднат печени врабчета отгоре.
Не си дава зор.
Потрива се.
Ходи пет за четири.
Препича се като гущер на слънце.
Клати си краката.
Лежи като селски чорбаджия.
Мързи го да продума.
Падни, пита, да те изям!
Излъга хляба.

ОПИТНОСТ, СПОСОБНОСТ

Не питай старило, ами патило.
Знае баба всякакво хоро.
От вещ ловец и лисицата се плаши.
По-добре е да умееш, отколкото да можеш
Силом заек не се лови, ами с колай.
Ока брашно да имаш, и него дай на майстор да го омеси.
Стар кон се на ход не учи.
Стария вол в браздата го слагат да оре.
Бил съм и в голямо решето, и в малко сито.
Гайдата не прави овчаря.
Бодна майстора си под пояса!
Преминал през иглени уши.
Не питай пътник, а патник.
Не ми разправяй за оная болест, от която аз
Имаш ли занаят, имаш и канаят.
Всяка работа се бои от майстора.
Конят познава кой го язди.
Пъха си главата, дето не може и пръст да влезе.
Всяка калугерка не става игуменка.
Не учи дяда си попа как се кръщават деца!
Хвърли го в морето, той ще излезе със стадо овце.
Врял е и в малко, и в голямо гърне.
Хубавото нещо не става лесно.
Недей учи Варвара как се прави попара!
Всичко си иска майстора.
Да ти сготви гозба, та да се наядеш!
Който може и конят му може.
Две очи сайбийски струват двеста комшийски.
Цигански деца от искра се не плашат.
Камък да улови, на злато става.
Излял си мурафета.
Не съм вчерашен.
Това не е играчка!
Взема терк.
Намерил му цаката.
Работата плаче за него.
Има златни ръце.
Даскал и половина.
Иде му отръки.
Изпекъл занаята.
Работата го хвали.
От колко фурни хляб е ял!
Минал през огън и вода.
От ялова крава теле изважда.
Бил е и пребил.
Има набито око.
От стара коза яре е.
От нищо нещо прави.
От стара направа е.

НЕКАДЪРНОСТ, НЕОПИТНОСТ

Куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.
Нещенето и неможенето са брат и сестра.
За пара работа, за десет зарар.
Да утрепе муха, той утрепал бая си.
Готов за лов като пушка без кремък.
Вилата била крива, та очите му избила.
Каквото похване, изсъхва.
Посял жито, изникнал ечемик.
От аджамията и гората плаче.
Горко на оная глава, на която чираците се учат да бръснат!
Направил го, та си оставил ръцете.
Куче, което нощем спи, а денем лае, бой яде.
Орала кравата, та осрала ралото.
Клисав мъж жена не храни.
Върви като сляп кон из гробища.
Померил в главата, ударил в краката.
Един бие в клинеца, а друг – в плочата.
Майстор Грую вретенаря – от три буки, три вретена и едното наддадено.
Който не знае да седи на лопата, седи на дръжката ѝ.
Намерила лозе, не намерила грозде.
Работи като с чужди ръце.
Майка ми е веща, знае как се вари леща.
Ако избесят майсторите, ти на права бога ще идеш!
Да направи не може, ама да развали - иде му отръки.
Дръж се слепчо, тоягата ти е готова!
От твойта кожа цървули няма да излязат.
Няма къде да си върже коня!
Ако не можеш, не се залавяй!
Рачник правила, раците живи оставила.
Мери в гарга, удря в патка.
Не знае да напои магаре.
Трън му в устата, а яйце в ръката.
Да мели знае, да насипе не умее.
Хванал се на хоро – да играе не може.
Вместо да изпише вежди, извадил очи.
Направил си черква, направѝ и олтара!
Майстория кози пасе – пет закара, три докара.
Спори му като на костенурка на угар.
Пасъл на патрика магаретата, колко годин става?
Баба не види купата, та ще иглата.
Много занаяти, празни му ръцете.
С много мурафети, къщите му са вети.
За две жени мъж станал, а нож не подхванал.
Който е ял боб, него провадай да купи месо.
Научил да меле, да насипе не умей!
Магарешка работа.
Не знае да си върже гащите.
Бос е в работата!
Не е лъжица за твоята уста.
Още вика на хляба папо!
Млад и зелен.
Вързан в ръцете.
Божа чудесия!
Излял си мурафета.
Има

още много хляб да ядеш!

ЛЕСНОТИЯ – МЪЧНОТИЯ
Всяко нещо си има леснината, но кой да я знае!
Лесно е да говориш, мъчно е да го сториш.
Попитали камилата какво и харесва: нагоре ли, надолу ли? Тя отговорила: равното.
Като падне дървото, всеки всеки си дърва набира.
За брадата на кьосето бръснари, колкото щеш.
В мътна вода лесно се лови риба.
Не е конец да го срежеш.
Лесно е да развалиш, мъчно е да направиш.
Келява глава лесно се бръсне.
На ниско магаре всеки се качва.
Гнили дренки не щат зъби.
На плъховете им е мъчно, дорде един от тях направи дупка. После всички се провират през нея.
Върви по утъпкан път.
Не ще само поклон, иска и поднос.
Лесно е да бъдеш баща на готови деца.
Изпотих се и под ухото.

УСЪРДИЕ – ПРИЛЕЖАНИЕ
Ако заляга, ще му приляга.
Който рано става, нему и бог помага.
Мърдат му ръцете като на млада невяста краката.
Ако не съмва рано, ти подрани!
Работи като мравка.
Работи като кърт.

ПРАЗНОСКИТАНЕ – НЕХАЙСТВО
Нехайник нехайника в механата среща.
Те го дирят из гората, той се лута из полята.
Играй, Маро, поигравай и за дома си не забравяй!
Който ходи по гората или ще намери нещо да изяде, или ще го намери нещо да го изяде.
Скита се като куче без сайбия.
Де седне, там и остане.
Хоро, хоро вито, довечера бито.
Раждала мама синове, да не е улицата без хора.
Отиде ти, попе, кобилката за този пусти седми глас!
Мара води хорото – кучката ѝ яде брашното.
Много ходи из село, ще си дойде без чело.
Митка по цял ден.
Един вятър ги носи.
Хванали го мъглите.
Развей прах.
Ходи като прозявка от уста на уста.
Иди-дойди.
Убива времето си.
Мери улиците.
Търкаля аспиринчета.
Днес хоп-троп, утре ох-ох.
Ходи нагоре-надолу.
Сеял жито, изникнал ечемик.
Седнал на ушите си.
Отнесе го мътната.
Седи срама на пътя, че се смее на пътниците.

БЕЗРЕДИЕ
Хванал едно за главата, друго за краката
Загубила си булка черяслото, че го намерила зад вратата.
Утребила булка единия кът, а в другия се наместила.
Много баби, хилаво дете.
Не се знае кой пие, кой плаща.
В която гемия има много капитани, тя може и да потъне.
Слободията по-лоша от неволята.
Всеки мъж с нови гащи: моят мъж ни нови, ни вехти.
Село има, име няма.
Където има много овчари, там овцете се губят.
Залудо труд, кога няма ред.
Слободия ги е надула.
Много занаяти, празни му ръцете.
Редактирано от пабирока на 24-10-2007 20:27
 
пабирока
ДОБРОТА, ЧОВЕЩИНА
Познава се по лицето, че му е добро сърцето.
Змия която не хапе да си живее сто години
Предпочитам да служа на добрия, отколкото да заповядвам на злия.
Добрият човек зло не търпи.
Доброто куче от село не бяга.
Халал да му е майчиното мляко!
Който вземе един грях, ще изгуби сто гряха.
Обичам с добрия да плача а не с лудите да скачам.
Плащането за добро с добро е борч за секиго, ама за зло плаща с добро сал честният човек.
Добрият кон спасява стопанина си от нещастия.
Кротък като буболечка.
Зло да те забрави.
Извади го от калта.
Мек като памук.
Кротък като агне.
Човек и чудо!
Влизам му в положението.
С леко сърце.
Народен човек.
Човек и половина.
На мравката път прави
Има лека ръка.

ЗЛИНА, ПРОКЛЕТИЯ
Няма по-зло на света от зъл нрав.
О зелен бор да се хване и той ще изсъхне
Хаирсъзинът е страхлив.
Който връща зло за зло, не го смятай за човек.
Лош човек ако се хване за дрехата ти, отрежи я и я остави в ръката му!
Трън да те закачи, лош човек да не те закача!
Добро утро му казах, белята си намерих!
Влезе ли ти в къщи, изкопай пръстта, дето е стъпил и нея изхвърли.
И птиците го не щат в гората!
Докле се не хване добрият, лошият не се намира.
По-добре да срещнеш чумата, неже ли него!
Оставил дявола, та се уловил за сатаната.
Ни се води, ни се кара – ако го водиш – хапе, ако го караш – рита!
Лошият и от дявола не се страхува.
Да го не виждаш и не срещаш – хиляда пъти по-добре.
Където ходи – и злото по него върви.
Човек беше, кога спеше.
Който не го знае, с шекер да го храни; който го знае и хляб да му не дава!
Лошите се лесно сдружават.
Лошите злото ги сдружава.
Помиришеш ли го, носът ти ще окапе.
Един умира от глад, друг го трепе да търси в пазвата му хляб!
Отишъл с дявол, върнал се със сто.
От такъв човек и „помози бог“ ти не трябва.
С шило гроб му копай.
На бодлива крава бог рога не дава.
Ако господ го не ще, дяволът рушвет за него дава.
С него нито да пееш, нито да плачеш.
Чист – света вода ненапита!
Харамия и с ботуши да шета из чаршията, пак никой чест му не дава.
Катанецът е за добрите хора, а за лошите и зид не помага.
Прехлупил и на баща си носилото.
Лошият и нощем види, ама и от сянката си се плаши.
Извади му окото, че сляпо по-хубаво.
Ако не ме щът в рая, пъкъла с тъпан ме канят.
Който вълк много шета, или овца провлача, или куршум.
Лошо правил, па добро никога не видял!
На хайдутина всеки има да дава!
Пази боже от лош поп, от сиромах хаджия и от гърчава свиня.
Поврага от добрините, когато не се живее от злините му.
Зъл бирник продава на човека единия вол, добър – двата.
В морето да го хвърлиш, и морето ще го изхвърли.
Осрала си кравата опашката, та гледа и другите да омаца.
Колко цървули е скъсал дяволът, дорде го накара да го стори!
Дето сляпа баба удари, лек няма.
Хаирсъзинът няма рога да го познаеш, ами се познава по това, което върши.
Откак ми е отровил сърцето, взел да налива лек на него.
Водата всичко измива – само черно лице и лош език не може.
Хайдук от хайдук се не страхува.
Бясно куче и сайбията си не познава.
Сврака на сврака яде яйцата.
Мнозина се раждат хора, а умират магарета.
Събрали се като змии в змиярник.
Името му – ох, прякорът му – олеле.
Дете из майка открадва.
И червеите не щат да го ядат.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Начумерил се, га че е изял някой бащиното му имане.
Лошо време се оправя, лош челяк никога.
Защо бабата, дето ти е отрязала пъпа не ти е отрязала главата?!
Лошавото и вода го не спира.
Да го биеш, ще плаче, да му се оставиш, ще ти се смее!
Косъм от мустаките му да погълнеш, ще се отровиш.
Варди се от човека, когото е господ белязал.
Кръстен, ама немиросан.
Лют като пуснато куче от синджир.
Съска като пепелянка.
Аман от него!
Събрани от кол и въже.
Вкара ме в грях.
Дето рана, той муха.
Хапе като бясно куче.
Само туй да му е кусурът!
Гледа с лошо око.
Сърбал (ял) съм му попарата.
Зъл като куче.
Ще ме изяде с парцалите.
Зъл като рис.
Лют като пиперка.
Гореща му е попарата.
Има гнило сърце.
Свиреп като бясно куче.
Не му ща ни меда, ни жилото.
Утайка на обществото.
С такъв човек алъш-вериш да нямаш.
Проклет и в червата.
Бамбашка човек.
Станал пишман дето се родил.
Не взема от добро.
Мъчен човек.
Не е цвете за мирисане.
И той не е стока.
Показа си рогата.
Където стъпи, трева не никне.

ЧЕСТ, БЕЗЧЕСТИЕ
По-добре честно да умреш, отолкото безчестно да живееш.
Безчестието с пори се купува.
За един час човек чест добива и за миг я изгубва.
У всекиго има троха чест.
Водата пере всичко, освен позора.
Слънцето грее и в калта, ала не се каля.
Чисто небе от гръм не се бои.
Човек живее за едната чест.
Честта е по-скъпа от парите.
Човеку на скута сядаш, а на честта му не можеш.
Окото да ти излезе, зла дума да ти не излезе.
Честта носи чест.
Не чака ли те честта, ти с бърз кон не можеш да я стигнеш.
Когато крадат, не кради, да не се боиш когато ловят крадците!
Който работи честно, живее лесно.
Чисто сребро, ръжда го не хваща.
Ако не можеш да си богат, кой ти бърка да си прав?
Както живееш, така и ще се прочуеш.
Ти го плюеш, то вика: “божа росица“.
Над къщата слама, ама в къщата слава.
По-добре честна сиромашия, отколкото безчестно богатство.
Главата да падне, име да не падне.
Блазе му тому, комуто чест помага.
Честта е като жена.
И решето като го настъпиш не скача.
Гладен стой, не се учи да просиш.
Чист като гълъб.
Чисти му са ръцете.
С открито чело.
Прави му чест.
Свалям му шапка.
издигна се в очите ми.
Сочат го с пръст.

ДОСТОЙНСТВО, АВТОРИТЕТ
Ако си глава, ще те чукат, ако си опашка, всеки ще те тъпче.
На слепия кажи, че е сляп и той ще се разсърди.
Не гледай кой съм бил, а кой съм сега.
Да ме рита кон, не ще да ме е яд, а то ме рита краставо магаре!
Мъчно е да даваш, но по-мъчно е да искаш.
Не сме на гроб камък, та да седнат отгоре ни!
Ти стой както трябва, че нека ти думат, каквото не трябва.
И мен ме е майка родила.
И аз съм човек.
И аз калпак нося.
Дотолкова, аго, и аз знам корана!
Ако сме прости, плява не ядем!
Всеки камък си тежи на мястото.
Нека те рита ат, магаре да те не рита.
Ако съм чер, на гроб камък не съм!
Не ме е яд кога ме пари коприва, а кога щир!
Да ме ритне кован кон, а не босо магаре!
На две кози пастир не мога да бъда.
Първа ръка човек.
Човек на място.
Личен човек.
Голямо име.
Славата му се носи!
Може да сме прости, ама не ядем доматите с колците!
Редактирано от Куцулан на 18-10-2007 01:56
 
пабирока
Ако нещо съм пропуснал, моля, допълнете го! Не забравяйте, че пословиците и поговорките са жив фолклор и докато има народ, ще се раждат народни мъдрости. Само, ако сте измислили вие нова, моля я пишете като нова тема, например: Мисли и мъдрости със знаен автор. И когато претърпят изпита на времето, и още се споменават, то значи, вече ще са истинска част от фолклора!CoolWinkGrin
 
пабирока
ЕГОИЗЪМ
Сит на гладния не вярва
Вълкът варди агнето от лисицата, за да го изяде той!
Просякът проси, ала не дава.
Като ми е брат, да не ми е ортак на кесията!
Всеки тегли жаравата към своята пита.
Да острижем ние овцата, пък който ще да я яде.
Гаргата моли бога да мрат конете.
На едного се запалила главата, а друг търчи да си запали лулата.
Зло куче нито гризе, кокала, нито го дава на друго.
Ако ще се лежи, да лежа аз, че ще ми шъта жената. Ако ще се мре, да мре жената, че да взема друга!
По-добре да изгори селото, а да не се изгуби стадото ми.
Като ми умре конят, ако ще да не никне трева!
Кучето не лае да пази селото, а да пази себе си.
Всеки съди по себе си за другите.
Какво те е грижа, че ще изгори питата, като ще я ядат други?
Чакай да се наям, че като остане, ще ти дам!
Всеки тегли въглена към своето яйце.
След мен, и потоп!
Себе си боде с по-малката игла, а за другите държи голямата.
Да би слушал господ гаргите, мор би дал по конете.
Еному горяла къщата, а друг му искал огън да си запали лулата.
Ако всякой сам не се харесва, всички биха се издавили.
Всеки тегли чергата към себе си.

ПОСТОЯНСТВО – НЕПОСТОЯНСТВО
С труд и постоянство всичко се постига.
Лека-полека планина се преваля.
Капка по капка, вир става.
Капка на камъка дупка прави.
Едно казва вечер, друго прави сутрин.
Пътник, път не спира.
Срещнал - залюбил, отминал – разлюбил.
На господарски смях и на ясно време – недей вярва, навчас се меняват.
Брадвата не му сече на едно място.
С едно удряне гвоздей не се забива.
Мени се като времето през март.
Човек е и човек, и магаре.
Ако си не знаеш мястото, скоро си съдираш гащите.
Не вярвай на зимно слънце и женско сърце.
Каквото захващаш, мъчи се да го изкараш.
Който захваща много работи, нито една не свършва.
Лети като пеперуда от цвят на цвят.
Върти се накъдето духа вятъра.
Преоблякъл се Илия, ка погледнал, пак в тия!
Обръща се като чамова дъска.
Върти се като калайджия.
Там му е хвърлен пъпът.

СРАМ – БЕЗСРАМИЕ
От страх човек побягва, от срама не можеш избяга!
Срам се със сапун не опира.
Магаре от срам не разбира.
Срамът е чужда чест.
Излезнало му като въшка на чело!
Турил реше на очите си, та го не е срам.
С което се хвали козата, с него се срамува овцата.
Кого не е срама, него не е и греха.
Пред очите човек има и вежди.
Някой си е загубил срама, та ти да го найдеш!
Гладен през поле притичва, гол не може.
Засрамил се, та от срам дори заспал!
Магаре от срам не умира.
Пукнало му се пердето пред очите.
Куче икрам няма.
От срам, от страх, няма грях.
Няма очи да дойде.
Очи от очи се срамуват.
Срамува се като невяста в понеделник.
Хвърлила си булото.
Примрях от срам.
Не смее носа да си покаже някъде.
Потънал в земята от срам.
Срамежливото парче.
Не го е срам от боя си.
Водят го като млада булка.
Не мога да гледам хората в очите.
Срам няма пара.
Отишъл оттатък срама!
От срам мълчи.
Не дига очи от срам.
Срамежлив като млада булка.
Зачервил се като божур.
Очите му капнаха от срам.
Няма очи да продума.
Няма очи!
От кумова срама.
Умъдрил се като млада булка кога да я забулят.
Засрани очи.
Излага се като кифладжия.
Никога не е късно човек да стане за резил.

ВИСОКОМЕРИЕ, ГОЛЕМЕЕНЕ, ГОРДЕЛИВОСТ
Фукла.
Цървули няма, гайда иска.
Кога го няма паунът, пуякът се надува.
За две пари яйце ще снесе, за сто пари гюрултия направи!
От боя си по-голяма сянка не вдигай.
На гол корем – чифте пищови.
Разхожда се като петел сред кокошки.
Ризата му бяла, а самунът – на вересия.
Разперил криле като мисир през март.
Няма сиромахът да яде, а помана ще прави!
Мре от глад, а готов за сват!
Поясът му широк, гърбът му гол.
Конят за четирийсе, самарът му за петдесет.
Кога стана кюмюрджия, кога вратът му почерня!
Сребърна лъжица, изпросена чорбица!
Ще му дойде умът, кога го чукне горният праг, та погледне долния.
Не се дигай на голямо, ще ми седиш на коляно!
Айрян няма за пиене, а с кон ходи да пикае!
На високо дърво само гарги кацат.
От големеене носът му да падне на земята, няма да се наведе да си го вземе.
Нямат си глашатай, опопили си поп.
За пара човек, за грош му главата, за пет му калпакът!
Който лети на високо, от високо пада.
Глава да съм, че ако ще би и лукова.
Който хвърчи на високо, ниско пада.
Голота ме пече, фудуллукът не ме оставя.
Видяла жабата че подковават вола, и тя вдигнала крак.
Кога тиква стана, кога опашка пусна!
Окото му бяга все на голямо!
Хохори се като мисиряк, кога му свирят.
Чорбаджията дава, слугата не дава.
Сто пари петел, пет гроша кръчма.
Ритат торба с грошове, на Стамбул - с кошове!
Бей да съм, че ако ще гладен да ходя.
Боса ходва, хорото водва.
Курдисал се като ръждив пищов.
Голям – не му се стига носът с тричава клечка!
Султан без гащи.
Какъв се курдисал, като че има в гората хиляда овци!
Да изгазим горите, да кажат хората, че имаме и магаренца.
Надула се жабата, да надмине вола.
Препасал сабя на гол корем.
Перчи се като селски чорбаджия.
Разперил се като петел на стобор.
Господ го не видял, ангели го срещали.
Яде коприва, носи коприна.
У краката лъснат, у главата блъснат.
И решетарката мъжа си с търговците го брои.
И циганката позна, че съм хаджийка.
На голям ден съм родена, на по-голям кръстена.
Мре от глад, пък ще става сват.
Да съм с пашата, че нека да бъда без опаш.
Горе осо, долу босо.
От голямото добрутро.
Не пада по-долу от другите.
Пораснаха му ушите.
Голо, па голямо.
Като върви, звездите чете.
Надул се като пате в решето.
Порасъл му келят.
Вирнал глава, та ще падне!
Перчи се като паун.
Царя дава, пъдаря – не дава!
Не можеш да му излезеш на среща.
Гледа от високо.
Надул се като гайда.
Пораснаха му акциите.
Навирил нос.
Надува се като пуяк.
На гол тумбак – жилетка.
Перчи се като петел на бунище.
Порасна му работата.
Ела да си ги мериме!
Дуе се като жаба кикерица.
Голяма работа.
Човек от сой.
От голям род е.
На гол гъз, чифте пищови.
Умря циганката дето го хвалеше.
Аз да не съм лукова глава!
Кога стана калайджия, кога ти почерня задникът!

НАХАЛСТВО, ДЕБЕЛООЧИЕ, НАТРАПНИЧЕСТВО

Курдисал се (разположил се) като пет пари в кесия.
Не щат го в селото, а той пита за поповата къща.
Ти му даваш похлупака, то ти иска и гърнето.
Не пущай петел на прага, че ще се качи и на полицата.
Стани да седна!
Дай му кон, че му дай и седло!
Яки очи искат, по-яки не дават.
Пилето учило кокошката как да мъти яйца.
Дай му жито, дай му и чувал, че ги занеси и на воденицата.
Взрял се в мене, като че ще ме купува.
Намерил село без кучета, че тръгнал без тояга.
Станала дъщерята, наместила се снахата.
Сляпо кога прогледне, през девет баира вижда.
Где го не сееш, там никне.
Намерила баба скубано, че иска и щипано.
Видяла камилата уши, ами иска и рога.
На прост човек кажи му добро утро, той ще те накара да му помогнеш корито да дяла.
Намерил празна черква да се кръсти.
Налитат като мухи пред дъжд.
Дядо попе, хазър си дошъл да ръсиш, я дай на жената една вода!
Не бива го за говедар, иска да е цар!
Дай ми пара, да си купя кесия, та да си турям парите!
Дето не си постилал, не лягай.
Не си искал да го срещаш на пътя, а той дошъл у дома ти.
Пуснали тарля под одъра, той се качил на одъра.
Видяла свинкя рогозина, па сакала и постеля.
Наяла се въшката, па излязла на челото.
Дай ми нож да те заколя!
Изгонили го през вратата, той се вмъкнал през комина.
Гагата му остра, а той я показва за мостра.
Сляпа кокошка когато прогледа, иска да се качи на петела.
Барабар Петко с мъжете.
Ако го изпъдиш през вратата, то се навира през прозореца.
Пуснеш ли петела под одъра, той ще се качи на одъра; ако го оставиш на одъра, ще се качи на главата ти.
Във всяко гърне – мерудия.
Вре се като червиво куче из бъзак.
Дебелоок човек.
Качи ми се на главата.
Досаден като муха.
Разтури трапеза.
Навира си носа.
Дето двама, той и трети.
Проглуши света.
Много си позволява.
Увира се като конска муха под опашка.
Наложи дебелите.
Искаш го, не искаш, в ума ти се бута.
Пусни мухата в длан, тя иска в брадата.
Гдето всички турци, там и гол Хасан.
Навира ми се в очите.
Виси му на врата.
Пресяда ми като зелена круша.
Запили се като кърлежи.
Дето тъпан думне – и той там.
На всяко гърне похлупак.
Налепили се като мухи на мед.
Като леке е.
Бърза като пърле пред майка си.
Иска да учи баща си как се правят деца.
Продава на краставичар краставици.

ХИТРОСТ, ЛУКАВСТВО, ШМЕКЕРИЯ
Девет пъти вода гази, и пак сух излиза.
Хитрата сврака – и с двата крака.
Все отгоре изплува, като дървено масло.
Будалите дали, хитрите яли.
Когато ти се види лисицата кротка, тогава най да си пазиш кокошките.
Знае Кольо де зимуват раците.
Котка по гръб не пада.
От която страна натежи терзията, от там ще съм и аз.
У вас да идем да пием, а у нас ще пеем!
Колкото съм хитра, да съм и силна, света ще разтреперя – казала лисицата.
Търси на баницата мекото и на работата лекото
Много хитрият човек, честта си прехитря и без чест остава.
Прекарва те през морето, да ти не дойде наум за вода.
Кога се лозе копае, баба се потае.
Кога хитрият се излъже, с малко не се излъгва.
Колата му с две колелета, та се

върти навсякъде.
Да роди дете може, ама да го гледа е малка!
Лисица лов не лови, а ако улови, сама си го изяда.
Имал Хитрьо лъжица, ял Лудньо с нея.
Продал си магарето, пък иска пак да го кара.
Лисицата и калугерка да стане, при кокошките я не пущай!
Хитър бил, та вземал, улав бил, та давал.
През вода го превел, вода му не дал.
Лисицата не обикаля за курника, а за кокошките.
Ако си гладен, вода искай.
Знае Аврам да копае корени!
Казала баба: на ви на вас по цяло, а на мен отрежете по половинк
Вода газил, сух излязал!
Докато има зъби, лиса хаджийка не става.
Знае лисицата какъв огън прескача!
На дявола цървули обува.
Кротко агне от две майки суче.
Редактирано от пабирока на 24-10-2007 20:46
 
пабирока
Намерил му гъделя, та си го дои като крава.
И на гявола дупките знае.
Оплела си работата.
Знае и дявола да се коти!
Вади му душата с памук.
Наредил се на топло местенце.
Разбрал накъде духа вятърът.
Очите му играят на четири.
Гледа да докачи нещо.
Може да продаде и дявола.
Бие на чувства.
Какво го усукваш?
Плете си кошницата.
И на гърба си има очи.
Намери му гъдела
Голяма антика излезе!
Знае да се подрежда.
Намери кьоравото.
И дявола надхитря

ДВУЛИЧИЕ, ЛИЦЕМЕРИЕ
Който седи на два стола, пада на земята.
Ангел му името, дяволски му делата.
С тебе яде, очите ти вади.
Отпред лиже, отзад дращи.
Бог да ни пази от преправени светци.
Едно мисли, друго казва, трето върши.
Ножът му е с две остриета.
Тихата вода, брега рони.
Лицемерът не всякога сполучва.
Обичам и него, а парите му, по-много.
Неговата добрина, като лампа по пладне.
Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпче!
Отвън мазно, отвътре омразно.
Бял на лице, чер на сърце.
Денем бяга от бивола, нощем го лови за рогата.
До пладне с Илия, от пладне – с Алия.
Бога да молиш, и лошо да правиш, не ще се спасиш.
Мравка не настъпва, а мечка поглъща.
Сутрин набожен, вечер разложен.
Едно на ума, а друго на сърцето.
До средата човек, а от средата – пъстър смок.
Пред хората хвърля мед, а на своите – жлъчка и оцет.
Въжеиграч.
Прави се на светец.
Който много се кръсти, той и дете от майка открадва.
Ангел на лице, дявол на сърце.
На уста му мед, зад гърба му гроб.
След дявола върви, богу се моли.
Денем светец, нощем крадец.
С теб яде и пие, а зад гърба ти гроб копае.
С пълен търбух пости да хвалиш е лесно.
На лице светец, на сърце крадец.
Пред хората е мед, а пред своите проклет.

ПРИКРИТОСТ, ПОДМОЛНОСТ
Страхувай се от мълчаливо куче.
Заровените въглени повече парят.
Вълк в овча кожа.
Следи не оставят птиците, змиите и гемиите.
Кротка лисица кокошки яде.
Който се не дава да го познаеш, гледай го къде ходи.
Вълкът плаче за мъгливо време.
Рови като свиня в градина.
Скрита рана мъчно се лекува.
Гледаш му лицето, а не му знаеш сърцето.
Не е страшно куче, което лае, а което дебне.
Крепостта се превзема отвътре.
Бой се от тихата вода.
Да те пази господ от влах погърчен и от шоп потурчен.
Имахме куче, помагаше на вълка.
Потаен въглен по пари.
Рови като къртица под земята.
На очи драга, зад очи поврага.
Таи се като плъх в трици.
Промъква се като смок в храсти.
Спотаил се като бълха в гащи.
Стои в сянка.

КОВАРСТВО
Прегърни змия да те ухапе.
Достлукът му е до коляното.
Крие си като котка ноктите.
Змията не си показва нозете.
Измива си ръцете.
Върши го със задни цели.
Не ща змия в пазвата.
Плете мрежата си.
Потрива ръце.

ЯД, ГНЯВ
Умният човек в яда се познава.
Денят се свършва от тъмнина, а човекът – от ядове.
Лесно е да ядосаш човека, мъчно е да го усмириш.
Лютият човек сам себе си яде.
От яд – в яд.
Който се люти, бързо остарява.
Разпенил се като бясно куче.
Ял с шепи барут.
Ще излезе от кожата си.
Изкарва ме из търпение.
Пий една студена вода, да ти мине!
Бълва огън и жупел.
Искри му излизат от устата.
Разлютил се е като оса.
Ще се изяде от яд.
Хвана ме нервата.
Пукна му се жлъчката.
Като котка на зло време.
Притъмня ми пред очите от яд.
Кипна му келят.
С пяна на устата.
Хванаха го рогатите.
Ще се пръсна от яд.
Фучи като усойница.
Скъса ми нервите.
Излезе вън от себе си.
Скърца със зъби.
Позеленял като гущер.
Катран му капе от брадата.
Пукна се откъм гърба.
Бере ядове.
Наежил се като таралеж.
Почервенял като люта чушка.
Не се побира в кожата си.
Позеленял от яд.
Кипнаха ми лайната.
Фучи като хала.

ИНАТ, ТВЪРДОГЛАВИЕ, ОПЪРНИЧАВОСТ
С инатчия не си мери ината.
От живота си се отказва, от ината – не.
Инат къща разтуря.
Магаре от тимар не проумява.
Инат очи избожда.
Ти му речеш – косено, той ти вика – стрижено.
От инат няма по-лош занаят.
Глух от гайда не разбира.
Който кон се не води, той се повече язди.
Пени се, не пени, ще го ям, пари съм давал за него!
Свиня от съвет не разбира.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Инатът повече му се ослажда от меда.
Дървото когато чуе и той ще те чуе.
Инат два дома разтурва.
Жената си давам, коня си не давам!
Ти го теглиш към чаира, а то бяга въз баира.
Заради бълхата изгаря юргана.
Инатливия умира, ама думата си назад не взема.
Главата му не увира с три товара дърва.
За пара засвирва, за пет не млъква.
От едното ухо влязло, от другото излязло.
Ни се води, ни се кара.
Знай се едно, като глухият тъпана.
Не взема от дума.
Душата му ще излезе ината ще си остане.
На черното вика бяло.
С инат къща не се върти.
Коня дава, юлара не дава.
Казали на магарето, то си мръднало ушите.
Запиня се като рак на бързей.
От инат очи му не видят.
Дебела глава.
Носи биволски инат.
Не му се пълни главата.
С фуния ли да ти го налея?
Инат глава троши.
Заинатил се като магаре на мост.
Набиват му в главата.
С него не се излиза на глава.
Седнал си на ушите.
Тегли от главата си.
Все едно да говориш на стената.
Дървена глава, не увира.
Дебелоглав е.
Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!
 
пабирока
ВОЛЯ, АМБИЦИЯ
С воля всичко се постига.
Който няма воля, всичко му е неволя.
Има болни амбиции

БЕЗРАЗЛИЧИЕ, РАВНОДУШИЕ
На чужд гръб и сто тояги са малко.
Гори му сърцето като желязо в лед.
Един ридае, друг нехае.
Мокрият от дъжд се не бои.
Плен се плени, баба се реши.
Сърцето му трепка като та мъртво куче опашката
Цигански кон от тъпан не се бои.
Овцете си продадох, кучетата си изпъдих, сега не ми трябва кехая.
Мил ми е, ама, ако щеш го вземи!
Когото го боли главата – да си търси цяр!
Ще си отпоря джоба, щом се сърди.
На чужд гроб без сълзи се плаче.
Планината от сняг се не бои.
Не съм му бил на кръщенето, та да му знам годините.
Един се давел, други викал: Яла каква снага имал!
Като ми се сърди, ще си обърна кожуха наопаки.
Обича го колкото ланския сняг.
Слушал с носа си.
Отсеях си брашното.
Кажи ми на калпака.
Търси го като прилеп кандило.
Нека си чука главата.
Махна с ръка.
Не помръдва пръста си за него.
Трици бъркам за него.
Сложи го под миндера.
Много ми е притрябвало.
Отписал съм го от тефтера.
Пет пари не давам.
Кръстоса ръце.
Вдигна ръце от него.
Притрябвал си ми!
Какво ми влиза в работата?
Не искам и да зная.
Обърнал гръб.
Умрял съм за него!
Тури му кръст.
Тури му вестник!
Казал си на шапката.
Не му мигва окото.
Не му трепка сърцето.
Тури му пепел!

НЕПОПРАВИМОСТ
Вълкът козината си мени, нрава си – не!
Където думи не помагат, там и тояга не помага.
Враната гълъб не става.
И старо да е магарето, пак е магаре.
Хванала се лиса в капана, очите ѝ пак в кокошките.
Гърбицата в гроб се оправя.
Дето да идеш, каквото и да правиш – все си си ти.
Скърши присаденото дърво отгоре, то пак ще покара диво отдолу.
На свинята и зурлата и да окапе – пак ще рови.
Лошо време се оправя, лош човек – никога.
Колкото и да храниш вълка, окото му все у гората.
Душа излезва, нрав не излезва.
Брашнен чувал, колкото и да го тръскаш – пак ще излиза.
Вълкът овца не става.
Беят си е бей и без пари, магарето си остава магаре, ако ще и товари с пари да носи!
По-лесно ще е да очерниш себе си, отколкото да избелиш арапина.
Котката кога умирала пак за мишките мислила.
Колкото и да миеш катраника – все си е катраник.
Стигнал до вратата на гроба и пак се от лошото не оставя.
Де отидох, лельо - се ме биха.
Кога бесели вълка, той пак за овцете питал.
Дето и да иде врана – все е посрана.
Пременил се Алия, погледнал се – пак в тия.
Такова се скроило, такова и ще се скъса.
Ще проумее кога му закука кукувица на гроба.
На дивеч яйцата и гълъб да ги мъти, все са си диви.
Вълкът куче не става.
Лошият човек и хаджия да стане, пак си е лош.
Добър е господ, та си не сбира вересиите.
Дай ръка, мари, прощавай, да се комкам, а че като излезем вън, аз пак си зная.
На гърба си да падне, пак носа си ще разбий.
Петелът умира, а очите му все на боклука остават.
Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне.
Вълкът викал: хайде, обесете ме надве-натри, че поповите кози минаха!
Все старата песен пее.
Старата песен – на нов глас.

ТЪРПЕНИЕ – НЕТЪРПЕНИЕ – ПРИПРЯНОСТ
Който седи на воденицата, той си смила брашното.
Търпението обръща черничевото дърво на коприна.
Можеш ли да търпиш, като бей ще си поминеш.
Час търпи, век живей!
Трай ми магарице, Марта настига.
Не е юнак който бие, ами който търпи.
С търпение всичко се постига.
Сипи, мъжо, кашата на рамо!
На главата му сол да чукаш – търпи.
Доде има човек да тегли, не умира.
Докато не потърпиш дима, не можеш да се радваш на огъня.
Мъртвец да вардиш и ракия да вариш, не трябва да спиш.
Сиромах без търпение е като кандило без масло.
Който търпи, той знае.
Каменно сърце имай, беди да търпиш.
Стиска зъби.
Той е човек с дебели нерви.
Трай, че няма край.
Не го сдържа на едно място.
Има циганска пепел в дупето.
Бърза като пърле пред майка си.
Върти се като обран евреин.
Дига олелия до бога!
Припряно сърце носи.
Търпи като вол.
Душата му под носа.
Врещи като изтърсак.
Пени се като недоносче.

АЛЧНОСТ
Който ламти за много, изгубва и малкото.
Очите само със земя се насищат.
Който се цели в много врабчета, не удря ни едно.
Попски ръце, вощени – каквото похване, залепва.
От една овца две кожи иска.
Дали на Марко две, той иска три.
И морето да се излее над него, пак няма да му стигне.
На две врати куче гладно умира.
И баща си за пара продава.
На бивола окото – все в просото.
Намерил насечена гора, та и с крака бере дърва.
Човешкото око насита няма.
На поповото око все е малко!
Който гони два заека, и двата изпуща.
Комуто малко не достига, не достоен за многото.
Във вола му очите, а кравата държи.
Грабливо око, вълче гърло.
Кога по празник попа бил затрупан от дарове викал:
- Видите ли ме, селяни?
- Видим те, видим, дядо попе!
- Догодина хич да ме не видите!
Човешкото око е от морето взето.
Очи от гледане се не насищат.
Едното му око все натам гледа.
Припка като поп на кръщене.
Втурнали се като стадо на кърма.
Точи зъби за печени прасета.
Бездънен като попски дисаги.
Докопал се до кокала.
Припка като просяк на задушница.
Тича като поп на помен.

УПОРИТОСТ, НАСТОЙЧИВОСТ
Дорде детето не заплаче, майка му не дава да суче.
Човек на път се познава.
От един удар дървото не пада.
Капка по капка – вир става.
Кога търси човек, и от пиле мляко намира.
Ще го правя дорде очи видят и крака носят.
Търси го със свещ.
Пътник път не спира.
Времето пътник не спира.

Челяк като изгуби нещо, и в пазвата си го търси.
Път срок няма.
Влязла му муха в главата.
Не го оставя на мира.
Ще му мине като на куче.
Навил си на пръста.
Съдра железни цървули да го намери.
Костелив орех излезе.
Ще обърне света, но ще го намери!
Залепил се като пчела на мед.
Твърд като камък.
Пробивен.
Капката, и тя малка, ама дупка в камъка пробива.
Изтри му прага.
Извади му душата
Под дърво и камък да го намериш.
Твърд като стомана.
С памук душа вади.

ПОДЛОСТ
Змия под камък.
Който подслушва, чува себе си.
Като змия в пазва.
Загрижил се като вълка за овцата.
Лее крокодилски сълзи.
Държи камък в пазвата си.
Забива ти нож в гърба.
Под пепелец, въгленец.
Държи змия в пазвата си.

СЪВЕСТ
У всекиго има съвест, ала блазе томува, комуто е чиста.
Щом сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото си ще.
На черната съвест и ръженът ѝ се струва бесилка.
Неспокойна съвест.
Гризе го съвестта.
Гузна съвест.
Спи спокойно.
Пари му от вътре.
Не му дава покой.
Чисти сметки, добри приятели.
Ще го преследва като кошмар до смъртта му.
Като бял лист хартия.
Изрязали му съвестта.
Съвестта му станала на гьон!

ЗАВИСТ
Който завижда, не вижда.
Чуждата кокошка – все по-голяма.
Комшийската кокошка все по-големи яйца снася.
Завистта е люта болест.
Да ти завиждат, ти да не завиждаш!
Людското е все по-голямо.
Пешакът мрази конника.
Сиромасите си горят свещите, за да броят на болярите парите.
Докато ти завиждат, радвай се; започнат ли да те съжаляват – тежко ти!
Гърнето завижда на котела, а – и двете черни.
Блазе ѝ, че водила двама мъже и видяла два свята.
Добре си, когато ти завиждат, а не когато те окайват.
Ако имаш – ще ти завиди, ако нямаш – ще те изпъди.
Чуждото яйце е с два жълтъка!
Който е завистлив, светът му е крив.
Завидял слепчо на едноокия – да му извади и едното око.

САМОХВАЛСТВО
Голям залък хапни, голяма дума не казвай!
Не се хвали, да те хвалят.
Всякой мечкар казва: “Мойта мечка по-хубаво играе“.
Която кокошка много врещи, малко яйца носи.
Уста защо са, ако не ме хвалят.
Да знае Мара кога е шарен зелник яла.
Всеки си хвали булчето.
Сама хвала – добра хула.
Големи хвалби, малки торби.
Празна хвала не пълни кесия.
Похвалил се: Посред нощ да съмне, посред нощ ставам.
Не казвай никога: аз съм!
Да ми е жив сокол, яребици – триста.
Орали мухите върху рогата на вола.
Не се хвали какъв си бил, а какъв си.
Да има някой да ме подгони, за един ден стигам Цариград – казало кучето.
Всяка циганка своите вретена хвали.
Ходи дядо и дойде, мечката влачи за ухо.
Той видял едно-две, аз съм видял сто и две.
Ако не съм кумувала, то през плет съм гледала.
Който сам се хвали, кори се.
Който казва, че всичко знае, той нищо не знае.
Попитали мулето: Кой ти е баща? То: - Атът ми е вуйчо.
Когато ти се роди, аз си правех опинци.
Бабини хвалби, бърдо ги хаби.
Нашите петли червени яйца носят.
По-рано съм видял слънцето от тебе.
Хвалете ме уста, че ви разкъсвам!
Когато ти отиваше, аз се връщах.
Всеки си хвали краставото магаре.
Да не ми беше опашката, утрепал бих я!
Да знае Мара кога е кумувала и на тъпан грош дала.
Край плета имаше толкова убити, все ти ли ги повали?
Снесла кокошката яйце че окрякала цялото махле.
Хвалете ме уста, гладен съм!
Големи приказки приказва.
Голяма уста имаш!
Вдига шум около себе си.
Говори на вересия.
Умря циганката дето го хвалеше.
С голяма кошница за прехвалени ягоди!
На калпава ракета, космосът ѝ е крив!
Там, където отиваш ти, оттам аз се връщам!

ЩЕДРОСТ
Поискай му душата, и нея ще ти даде.
Развърза си кесията.
Дал си и шапката, и главата.
Бог му го дал, ама не му го записал.
Да му поиска някой и ризата от гърба – и нея ще му даде.
Имал бол пари, дал.

ПОДЛИЗУРСТВО, УГОДНИЧЕСТВО
Станеш ли овца, вълците са готови.
Ако се подлагаш всекиму, на подлога ставаш.
Подлизурка яре от две майки бозае.
На чужди гащи учкур не ставай!
Стои като поп пред владика.
Лиже му краката.
Клати му шапка.
Влачи се по корем.
Подлага му гръб.
Прави му политика.
Удурдисва му на акъла.
Подтичква на пръсти около него.
Мазна Гана.
Плува в неговите води.
Прави поведение.
Зяпа го в устата.
Прави му мили очи.
Превива гръб пред него.
Върви му по волята.
Играе му по свирката.
Стана му мост.
Подлага му се.
Разлигавил се като гол охлюв.
Прави му вятър.
Ходи по него като поклисар.
Мазни му се.

САМОНАДЕЯНОСТ, САМОМНИТЕЛНОСТ
Комарът когато се претеглил на свой кантар, тежал 99 оки.
Ако падна, пак ще стана – да не съм гърне да се счупя!
По-добрите плувци по-често се давят.
Ако умра аз, кой ще оправя селото?
Защо да слушам хората, като и аз имам ум в главата?
Ако сполучи, сам се хвали; ако сбърка, хората му криви.
Сам да съм, та и в гората да съм!
Умила се лъжицата, та станала паница.
Дяволът не бяга само от амин.
Само с тамян се дявол не пропъжда.
Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
Той ще оправи с гърба си кривите дървета на балкана.
Марта жена – и аз жена, какво ще ми стори?
Не се возя на чужда кола.
Не може да се размаже на малкия ми пръст.
Ходил е барем два пъти на воденица!
На своя глава.
Поплювко.
Власите се давят накрая в Дунава.

ГРИЖЛИВОСТ – БЕЗГРИЖИЕ
Това ми е деветата грижа.
Пази го като очите си.
Овчарят не оставя и куцата овца.
Първата врана най-подир каца.
Живее ден за ден.
Загрижила се попадията, че пораснала на попа брада!
Който овчар спи, без агнета остава.
Накривил си капата.
Гледа си кефа.
Друг да му бере гайлето.
Не дава да падне косъм от главата му.
Малко ме е грижа.
Гледа го като писано яйце.
Да не е притупал тупанът за тая работа.
Отпуснал му края.
Отбих си грижата.
Не дава прах да падне връз него.
Ден да мине, друг да дойде.
Оти да се косим, като че ми мине?
Вятър го вее на бела кобила.

НАВИК
Навикът е втора природа.
Научил се поп на пражен боб – свършил се боб, отучил се поп.
Кога се нанади пес на месарница, или него убий, или месаря обеси.
Когато се отучи куче да ходи на касапница, тогава и той ще се отучи.
Навикът е една мъка, отвикът - две.
Вълкът, дето изяде магарето, четирисет дена татък обикаля.

СКРОМНОСТ, ТАКТИЧНОСТ
В къщата на обесения не се говори за въже.
Всякога се показвай малко по-долен (по-малък, по-незначителен) отколкото си.
Скромността краси човека.
Добрата овца малко блее, много мляко дава.
Добрият човек все добрини прави, но никому не се хвали.
Знае си мястото.

ПОКОРСТВО, СМИРЕНИЕ
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
Ако бъдеш мост, всеки ще те тъпче.
На ниско магаре всеки се качва.
Не бодат оня вол, който влечи мълком хомота.
Смирил се като дявол в кратуна.
Преклонена главица остра сабя не сече.
Сви си опашката.
Както му свирят, така играе.
Сви се в черупката си.
Склонил глава.
Който става овца, изяда го вълкът.
Станеш ли овца, всеки ще е стриже.
Подви врат.
Снишава се.
Трае си.
Прави си трайко.
Ушумолява се като свиня в храсти.

ОПТИМИЗЪМ
Бурята, като всяка буря преминава.
Всичко, което е било е преминало и всичко, което ще бъде ще премине.
Всяка мъка до време.
Всичко минава и туй ще мине.
Гледа през розови очила.
Всичко му е розово.

РАЗГЛЕЗЕНОСТ, КАПРИЗНОСТ
Дали на влаха краставица, той я не ще, че била крива.
Ако да слушаше господ на гарваните молбата, всички магарета биха изпукали.
Ако да слушаше господ на магаретата молбата, ни един самар не щеше да има на света.
Който избира, той примира.
Не ще мляко с ориз, иска ориз с мляко.
Попска магария с две гайди бива.
Влязъл в лозе, та не му харесва гроздето.
Мамин син.
Кога вали дъжд, овчарят се оплаква, че му е мокро; не вали ли, оплаква се, че няма трева.
Бъклица ли чакаш?
Не по врат, а по шия.
Иска месен, па опечен.
Хем го боли, хем го сърби!
Се не му уйдисва.
 
пабирока
ПРИЯТЕЛСТВО, ДРУЖБА
Кажи ми какви са приятелите ти, да ти кажа какъв си.
Приятел се познава в неволя, така, както златото в огъня.
Приятел в нужда се познава, а не на сватба.
Старо вино и стар приятел – дръж ги!
Лют човек приятели не задържа.
Имаш ли верни приятели, ще имаш и пари.
По-добре хиляда приятели, отколкото хиляда гроша.
Ако не си знаеш доста, не си залагай главата.
Добре е да има човек и в пъклото приятели.
Дорде не подругаруваш с някого на път, не можеш го позна какъв е.
Приятел верен който има, още една глава има.
С добър другар и в зло време е весело.
Стар приятел душманин не става.
Безочлив човек скоро затваря вратата и на най-голямото приятелство.
Приятел без полза враг се нарича.
Обичай доста си с гърбицата му.
Не ти трябва безценен камък при верни приятели.
С приятел що се върши, с пари не може да се върши.
За човека можеш да съдиш по приятелите му.
Зла година плаче за роднина, а неволя за приятел.
В път и син на баща е другар.


СГОВОР, СЪГЛАСИЕ, НЕСЪГЛАСИЕ, СОЛИДАРНОСТ
Сговорна дружина планина повдига.
Две ръце и богу се възпротивяват.
Сговорна дружина от сеймени не се бои.
Вярна дружина – яка твърдина.
Два лешника на един орех надвиват.
Пет пръста богу надделяват.
Една пръчка лесно се счупва, но повече – мъчно.
Със сговор и пелинът е мед.
Дето има съгласие, там и куршумът повода плава, дето няма съгласие и кратуната потъва.
Един работи за хилядо, а хиляда за едного.
Сух хляб на мира по-добро е от пира.
В задружна къща немотия не влиза.
Гдето пеят много петли, там късно съмва.
Сол и пипер да е, най сговор да е.
Сговор къща не разваля.
По-добре сух хляб с мир, а не много ястия със зехир.
Не искам и да чуя.
Два остри камъка брашно не мелят.
Едно криво дърво разсипва целия товар.
Гарван гарвану око не вади.
И месото им в един котел не ври.
Умря вола, развали се орталъка.
Сговорното е най-разумното.
Погаждат е като хляб и сол.
Съгласието денем е тъче, а нощем се разтъкава.
Плюли си в устата.
Не дава и дума да се издума.
Да имаш да вземаш!
От раци сбор става ли?
Кога искат триста, не питат поп Христа.
Двама се карат, третият печели.
Като котка и куче.
Братски се делили, та се избили.
Когато две кучета се дърлят за един кокал, трето го отнася.
Ядат се като псета.
Двама се карат, сто се радват.
С когото се караш, с него ще се сдобряваш.
Когато двамина се карат, третият яде бой.


ВРАГ, ВРАЖДА
С него сме на нож.
Черна котка минала по между им.
Няма да имаш душманин, ако сам не си го създадеш.
Всяка птичка има над себе си и сокол.
Враг на врага не помага.
Водата спи, душманинът - не.
Ще си издерат очите.
Кокал хвърлили помежду им.
Гледат се като котараци.
По-добре разумен душманин отколкото глупав приятел.
По-добре един умен душманин да имаш, отколкото сто глупави приятели.
С избиване душманите се не свършват.
На душманин, който бяга, направи му златен мост.
Боже, пази ме от приятели, от неприятели сам ще се пазя.
Не питай стопанка, ами душманка.
От бивш, най-добър приятел, най-опасен враг става.

САМОТНОСТ, САМОЖИВОСТ
Сама ръка и на Дунава не може да се измие.
Когато овцата се дели от стадото, вълкът я изяжда.
В пуста воденица, дяволите метат.
Сам човек и в рая не може.
Сам самин.
Като вълк - единак е.
Дели се като крастава коза от стадото.
Сам си постели, сам легни, сам стани – това живот ли е?
Отби се от пътя, за това си счупи врата.
Сама като кукувица.

ПРЕДАНОСТ
Яде баба и пие, ала дядя не забравя.
Верен като куче.
До последен дъх.
Не се дели нокътят от месото.
Душата си дава за него.
Отива накрай света.
Да му кажеш и в огъня да стъпи за него - ще стъпи.
И очите си дава за него.
Дава мило и драго.

КАВГА, СВАДЛИВОСТ, ЗАЯДЛИВОСТ
Пуснал си пояса да се влече и чака някой да го настъпи.
Кавга добра не бива.
Нито шипка без тръни, нито севда без свада.
Кисел като турчин през рамазан.
Скарали се врабците за чуждото просо.
То червата в човека се скарват, камо ли човек с човек.
С двоица се прави кавга, с троица – гюрултия.
Където ходи, брана влачи.
Дето се карат двамина, той ще е трети.
Карат се, като че ли имат да делят нещо.
Отишъл на сватба жените да гълчи.
Сее на дъното му просо.
Закача се като драка.
Зъби се като куче.
Разритали се като магарета.
Хапят се като кучета през плет.
Смесили вълната.
Хванали се гуша за гуша.
Не ми яж цървулите.
Хванали го рогатите.
Пей дава за кавга.
Събраха махалата.
Вдигна олелия до небето.
Цялата къща вдигна на главата си.
Дим ще се вдига!
Вдигнаха пушилка до небесата.
Омешаха си шапките.
Лимон -табиетлия човек е.

СРЪДНЯ
Сърдитко Петко, празна му торбата.
Начумерил се, като че ли му е длъжно селото.
Разсърди се като баба Марта.
Начумерил се, като че ли са изяли бащиното му имане.
Сърдито магаре и с коня биля се надтичва.
Навъсил се като Стара планина през март.
Нацупила се.
Сумти като бивол.
Лимон ли ти изтискаха на носа?
Лют като пуснато куче от синджир.
Разпърдяха гърнето.

БОЙ
Тежко на бития, доде дойдат съдниците!
Когото са били, той знай боли ли.
Подир тояга пръчката не се усеща.
Сви го надве-натри.
Тръснал му вълната.
Видя звезди посред бял ден.
налита на бой.
На пестил го направи.
Яде дървен господ.
Дръпнаха му един бой.
Отупаха му праха.
Завъртя му два шамара.
Отнесе боя.
Раздрънкаха му вълната.
Искри му изкачат от очите.
Търтих му един бой.
Отряза му куйрука.
Дали гой булка мазала, или го е котка драскала?
Би го като маче о дирек.
Взе му здравето.
Яде лобут.
Яде кютек.
Свитки му излязоха през очите.
Съдра го от бой.
Тоягата ще го оправи.
 
Прехвърли се във форум:
Превод с Гугъл
Вход
Потребителско име

Парола



Все още не сте потребител?
Натиснете тук да се регистрирате.

Забравили сте си паролата?
Поискайте си нова тук.
Поговорки
Както ръчица пипала, тъй гърбица носила.
Потребителска анкета
Бихте ли се съгласили детето ви да учества във фолклорна трупа за изучаване на българските празници и обичаи

Да
Да
100% [27 Гласували]

Не
Не
0% [0 Гласували]

Може би
Може би
0% [0 Гласували]

Гласа: 27
Трябва да влезете в профила си, за да гласувате.
Започнала: 24/12/2011 18:00

Архив на анкетите
Чат
Трябва да влезете, за да публикувате съобщение.

08/08/2014 15:08
Zdraveite ot mene i ot more to! Pisha ot tablet samo s la tinica i zatova shte sum kra- tuk - skoro shte sum pak NA kirilica i shte si govorime za DRAKONITE I ZA PETTE PE- CHATA!!!

20/04/2014 10:17
Весели празници Thumbsup

19/04/2014 15:30
ХУБАВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ ВАС - ПРИЯТЕЛИ НА ЛЮБИМИЯ МИ САЙТ!



03/03/2014 13:29
Честит 3ти март.

03/03/2014 08:41
ЧЕСТИТ 3-ти МАРТ!!! ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, Скъпи Българи-приятели на любимия ми Сайт!! ДА СТЕ ЖИВИ, ЗДРАВИ И МНОООГО КОРАВИ! За да посрещат.






01/03/2014 10:33
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на всички членове и гости на любимия ми Сайт !!! ВСИЧКИ ВИЕ - създателите му, членовете му и гос- тите му - ДА СТЕ ЖИВИ И ЗДРА.






28/02/2014 21:46
Благодарим Smile И Честита Баба Марта.

28/02/2014 07:34
Аз не съм разбрал кога е създаден любимият ми сайт "Български Фолклор и Традиции".Ако обаче РОЖДЕНИЯТ МУ ДЕН Е ДНЕС - ДА СА ЖИВИ ЗДРАВИ И МНО.






24/02/2014 07:30
Thumbsup

24/02/2014 05:29
Здравей,скъпи Куцулане! Добре,добре,прие- мам че се пише с малки букви и ще го правя! Чрез главните букви откроих новата тема която предла- га







Гласувайте за нас в BGtop

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!



Време: 0.49 секунди - 43 Търсения 14,237,118 уникални посещения


Powered by PHP-Fusion copyright © 2002 - 2014 by Nick Jones.
Released as free software without warranties under GNU Affero GPL v3.