Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен и книжовник и светец. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия и около 867 става свещеник в Рим.
През 885 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски става архиепископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През 905 той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име.
