Когато Иисус Христос ходил сред хората и проповядвал, мнозина проявили съмнение в неговата божествена същност. Те приемали пророчествата на Стария завет буквално и си представяли, че изпратеният от Бога Спасител ще възстанови царското достойнство на Израилевата държава, ще седне на престола и ще прогони чуждите господари. Дори сред Христовите ученици имало такива, които трудно приемали неговото учение за смирение и за поемане на страдания в името на Бога, за преходността на земната слава и за вечността на небесния живот. Ето защо той се изкачил заедно с трима свои ученици – Петър, Яков и Йоан на Таворската планина.
След вглъбена молитва Иисус изведнъж се явил пред тях преобразен – лицето и дрехите му светили с ослепителна светлина. До него стояли великите библейски пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Иисус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.
Християнската църква чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.
Народни обичаи на Преображение Господне:
На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов. Всред всички плодове гроздето е най-привилегированият плод, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде. Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.
