Каменните кули на Стовци
Публикувано от Куцулан на March 02 2007 15:32:34
Близо до Тодорини кукли се намират и прочутите каменни кули Стовци. Те стоят като стожер, около който се върти пъстър свят: пасат стада, димят къщи, чуват се провиквания на хора, боричкат се деца.
Имало някога в тая планина хубав млад овчар - Ваклин се казвал. Имал отбрани сто овце и любим овен Китан - с навити рога, украсявани всеки ден с червени ябълки, а на врата си носел позлатен звънец, чиято медена песен се чувала надалеч. Овенът бил другар и разговорка на самотния овчар, който го научил на различни лудории.
В планината живеела русокоса мома хубавица - Русанка. Косата й била като тънко източена коприна, очите й като чисти планински езера, като тънка тополка била снагата й. Смеела се високо и звънко, сякаш пеела камбанка.
Пасла Русанка бащиното си стадо из планината, катерела се като коза по стръмните урви, пеела и огласяла цялата околност. Често се срещали с Ваклин и прекарвали в дълги разговори. Залюбили се. И веднъж палавата Русанка попитала своя овчар: - Ваклине, обичаш ли ме? Луд съм по тебе - отговорил той.
- Не вярвам чак толкоз да лудееш - засмялa се предизвикателно девойката. - С какво ще ми докажеш обичта си?
- Готов съм и живота си да дам за тебе бързо отговорил той.
- Защо си ми мъртъв? - засмяла се Русанка. - По-добре изкачи стадото си на Трите чуки. Щом те видя, че си там, сама ще дойда и ще ти пристана.
- Па нали знаеш, че там от памтивека никой не се е изкачвал?
- Като не се е изкачвал досега, все така ли ще бъде? - пак попитала дяволитата Русанка. - Като искаш да се ожениш за мен, трябва всичко да можеш и от нищо да не се боиш. За треперко и страхливец няма да зачерням живота си.
Помрачнял Ваклин, но нищо не казал. От тоя ден мислел непрестанно как да склони Русана да се откаже от желанието си. А пред нея дума не смеел да отрони - боял се да не му се надсмее, да не го подиграе като страхливец. Започнал да изоставя стадото си и да дири път, по който да се изкачи на Трите чуки. И най-сетне открил такъв път и успял не само да се изкачи, но завел и стадото си там. А на върха имало чудна зелена поляна, ненагазвана дори от самодивски крак. Разпуснал стадото по ливадата и то лакомо захрупкало сочната трева.
Отпуснало се сърцето на Ваклин, зарадвал се. Сега и Русанка ще дойде при него и целият тоя недостъпен досега планински свят ще бъде негов. Седнал на края на скалата, извадил кавала си и засвирил. Свирел така, както никога дотогава не бил свирил - кавалът сякаш плачел от радост. Свирнята се носела из околността, догонвала хубавата и палава Русанка.
Бързо се напасло стадото и вдигнало глава. Млъкнали медените звънци. И в тоя миг на овена дошла дива шега - както и друг път се шегувал. Изсилил се, блъснал в гърба унесения в свирнята овчар и двамата полетели към огромната зейнала пропаст. След него като обезумели се хвърлили и стоте охранени овце... Оттогава Трите чуки ги наричат Стовци...

http://bg-klas.hit.bg/bg_legendi.html#12