Зимните маскарадни игри
Публикувано от Мирилайлай на April 25 2007 18:37:40
Интересът към маскарадните обичаи преживява същински “бум” в България през последните години. Вдъхнови го най-големият маскараден фестивал в България, който се провежда в град Перник, близо до столицата. Там се стичат все повече маскарадни групи от цяла България и шестват по улиците на града в продължение на няколко дни. В Пернишкия фестивал участват и много групи от различни страни по света като показват свои карнавални традиции. Този фестивал се провежда на всеки две години в средата на януари. След грандиозния парад на маските миналата зима, Перник тази зима изглежда спокоен, но всъщност вече се подготвя следващото международно издание – през 2008-ма. Затова пък много силната маскарадна традиция на Югозападна България оживява и тази година в празници по околните села на 13-14 януари.



Всяко селище има свои характерни маски. В Югозападна България маскарадните обичаи се наричат “Сурва”, а маскираните – “сурвакари”, “мечкари”, “старци”. Макар и различни по име и донякъде по облик, общото е, че техните маски наподобяват страховити фантастични животни. Защото древният смисъл на обичая е да се прогонят “злите духове” на отминалата година и да се събудят животворните сили за новия стопански сезон. В едни села правят маските от козина и рога на домашни и диви животни. А в други – от пера на различни птици. Местните мъже сами изработват своите костюми и маски. Те следват вековната традиция и същевременно всеки влага много фантазия, за да придаде неповторим образ на своята маска. В наше време традиционните “ликове”(маски) стават все по-обемисти и тежат по 10-20 килограма като се закрепват върху раменете. Още толкова тежест добавят и традиционните нанизи от метални звънци около кръста. Техният оглушителен звън допълва прогонващия злото и разбуждащ доброто ефект на ритуала. Облеклото от кожи също не е никак леко. И това не е всичко. Маскираните мъже неспирно подскачат в общ ритъм и обхождат всички къщи в селото. Влизат в дворовете и там изпълняват своя обред.

“Модата” на локалните маскарадни фестивали се разпространява все повече в последните години. В средата на януари тази година за първи път организира свой маскараден фестивал и градчето Радомир в Югозападна България. А Пиринският град Разлог, съседен на популярния ски-център Банско, вече от няколко години устройва свой фестивал. Тази година на 13 януари Разлог отново събира маскарадни групи от околните селища и няколко групи от съседни страни. Местните маски и костюми се отличават с дългорунните кози кожи. Но танцът на маскираните мъже наподобява птица, размахваща криле. И разбира се – звънците, скрити под дългите влакна на кожата, съпровождат с многогласен звън играта.

Вълната от януарски маскаради в Югозападния район ще продължи през февруари с подобни празници в Източна България. Из Тракия и Подбалкана, по Дунавското крайбрежие и край Черноморието се маскират около Заговезни, преди началото на Великденските пости. Те отпращат ритуално зимата и събуждат пролетта. Многообразието от маски е още по-пъстро. Но те повече се приближават до човешки черти, макар и причудливо-страховити. Маските са от текстил, декориран с мъниста, пискюли, пайети или шевици. Някои се извисяват в островърхи качулки нагоре, други се спускат само пред лицето. В Източните райони ритуалът е свързан със земеделския поминък. Затова маскираните разиграват обредна оран и сеитба. Най-популярен в последните години стана пролетният фестивал в тракийския град Раковски. Със своите маскаради празници Перник, Разлог и Раковски вече заемат свое място във Федерацията на европейските карнавални градове и международния обмен на групи с маскарадни обичаи.

Източник: Румяна Панайотова
http://www.bnr.bg/