Камъните "Сватове" край село Стоб, Кюстендилско
Публикувано от Куцулан на March 02 2007 15:32:42
Едно време хората се женели, без да се познават. Невестата и младоженецът, в повечето случаи, се виждали в деня на сватбата. И веднъж сватове от Колибите дошли да вземат мома от село Стоб. Що било обичай, всичко направили, взели невестата и тръгнали към Колибите. По онова време невестите ходели забулени и никой не можел да види лицето им - хубаво ли е, грозно ли е, до деня на сватбата. Младоженецът пръв отбулвал булката и виждал лицето й.
Като вървели из пътя сватовете с невестата, запели сватбарска песен:

Я подувни, ветре ладовина,
я подигни превез на невеста,
да видиме защо дни губиме,
дни губиме и конье мориме.

Лейнала се песента из ширинето, духнал планински вятър ладовник и повдигнал превеза на невестатата. И що да видят сватовете! Лицето светнало от хубост - бяло и румено, черните очи били като бобошевско грозде; веждите - черни и издължени като черни пиявици, а косата руса, сплетена в дванадесет дебели плитки, които покривали едрия стан на невестата. Такава хубост сватовете не били ни виждали, ни чували. Кумът, като видял, че булката е такава приказна хубавица, от милост се надвесил от коня да я целуне. А сватовете, като видели какъв срам ще стори кумът, от ужас се вкаменили и до днес стоят така. Оттогава останало и името на камъните - „Сватове".

http://bg-klas.hit.bg/bg_legendi.html#11