Капиновски "Св. Никола"
Публикувано от Куцулан на June 11 2007 22:18:50


Капиновският манастир "Св. Никола" е разположен в полите на живописния Еленски балкан до р. Веселина и е един от големите манастири в България. Той е основан през 1272 година по времето на цар Константин Тих (1257-1277г.). Надпис върху апсидата (корниза на олтара) на манастирската църква посочва, че на това място първоначално през 1272г. е бил построен храм “Св.Тройца”, преустроен през 1835 г. Според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II и през периода на Второто българско царство манастирът се превръща във важен религиозен център. С падането на Търновското царство под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение за възстановяването на манастира. Но поради липсата на султански ферман, преустройството на средновеквната църква е извършвано през нощта и тя е била умишлено опушена, за да изглежда старинна. Манастирът е възстановен през 1835 година, когато е построена днешната манастирска църква, в която големите иконостасни икони са рисувани от даровития тревненски иконописец Папа Витан. Тя е продълговата, еднокорабна, безкуполна сграда с обширен наос и преддверие. На запад тя се допълва от открита нарктика с дървени колони и парапети. На тази западна стена през 1845 година са изписани сцени от Страшния съд - едни от най-големите стенописни композиции в българската мономентална живопис, дело на живописеца Йоан Павлович от Разград. Колекцията на манастира съдържа и иконографски творби от близкия Плаковски манастир. Изследване показва, че някои от най-известните художници от Тревненската художествена школа са работили именно в Къпиновския манастир. През 1794 г. за около два месеца игумен на манастира е известният възрожденски деец Стойко Владиславов (Софроний Врачански). Той донася в манастира копие на История Славянобългарская, където тя бива преписана. През 1856 г. старите манастирски сгради биват съборени и на тяхно място със средствата на двамата братя Хорозови от Елена, са издигнати днешните големи масивни двуетажни жилищни постройки. Външната им стена е изградена от камък и е висока 8 м и дебела 1,5 м., което придава внушителност на манастира. Погледнат от северната страна, той прилича на средновековна крепост. При обновяването му през 1856 г. високо над входната порта са изобразени двамата славянски първоучители Кирил и Методий. През 1864 г. към източната му част е построен параклисът "Въведение Богородично", който със своята стенописна украса и монументалност придава тържественост на манастира. Неизвестен художник украсява изцяло вътрешните стени на параклиса със стенописи. Тук наред с евангелските сцени, художникът е нарисувал в цял ръст образите на видни български духовни и книжовни дейци – патриарх Евтимий, Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Теодосий Търновски, а също и ктиторските портрети на двамата братя Хорозови. В двора на манастира има малък параклис с изрисувани стени, където е погребан един от обновителите на манастира Теодосий Хоризов. Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. той допринася за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.



Източник:
www.velikoturnovo.info
www.infotel.bg