Адам дава име на всички животни
Публикувано от Мирилайлай на June 26 2007 09:11:24
Откога создал господ веков, создал и чоекот, Адама, создал и сите животинки, що се по веков, и му ги принесол пред Адама, да им клаит на секое името.

— Адаме, Адаме, еве ти ги принесов сите животинки, що сум ги создал на земява, да му клаиш на секое името и презимето — му рекал господ бог — и да си отбереш едно от животинкиве за другар да ти биди тебе. Гледай сега арно, отвори си очите, да си бендисаш еден другар, за векот со него да си го поживеиш, арно, лошо, ти си знаиш. Тука отвори си очите, отбери си, кое те бендисуат, тоа земи си, затоа ти принесуам толку многу животинки, да си бенди-
саш еден другар.

Седнал Адам на еден стол висок и зел да прегледуа секое от животинките и да ги кръщаа со име и презиме. Първо ватил от най-малото да го кръщаат и да го бендисуа. Я видел мравата, оти йе мала, я кръстил: мравичка от малечка. Го видел цървот, дека прилегал на црево, го кръстил: църв. Свикал Адам на друзите животинки:

— Я прогоорете бре, животинки — им рекъл, — да ве чуям, кое каков сбор имате?

Сите животинки беше прогоориле, секое според гласот свой» що си го имале. Кога чу Адам от сите животинки гласот, и наспоред гласот им кладе имената. «Мау» —сторила мачката, я клал името: мачка. Рикнало магарето и според риканьето му клал името. Загугала гугучката: «гугучко», йе клал името: гугучка. Заграчил гарванат: «гра, гра», му клал името: гарван. Закукала кукаицата: «куку, куку», я кръстил: кукаица. Запупал пупунецот: «пупу, пупу», го кръстил: пупунец. Затукала утката: «ут, ут», я кръстил: утка. Забуал буот: «буху, буху», го прекръстил: був. И така на сите животинки Адам беше им клал имената и презимената, според како що беше им чул на сите гласот. Сите беше ги прегледал едно по едно, за да бендисат едно, да му бидит другар. Арно, ама ни едно не беше бендисал.

Откога я свършил работата, беше дошол господ кай него и беше го прашал дали я свършил работата.

— Е, Адаме, що стори? Дали я свърши работата, що ти я дадов?

— Я свършив, господи, ама не я довършив, чунки другар не бендисав — рекол му Адам. — Току седам и се чудам, како едно животинче не ми се залепи за сърцето!

— Я ай легни си да преспиеш, Адаме — му рекол господ, — та коа ке станиш, белким ке бендисаш некой другар или другарка.

Си легнал Адам и заспал. Зел господ и я напраил Ева.

— Я стани, Адаме! — му рекол господ.

Станал Адам от сонот и я видел Ева, изпраена наспоред него, на неколку чекори скрая, дал вик по неа:

— Ела, ела, ела вамо. Ево, ево, ева тук, оти ти си ми за сър-
цево.

Како на сите животинки, що им кладе именя Адам, така и на Ева беше е клал и беше си я зел за другарка.


Източник: Българско народно творчество, том 11, изд. Български писател, 1963