Ей я лесна
Публикувано от Куцулан на July 10 2007 17:52:20
Източник: Цветана Спасова,
село Черни Връх, родом от Елисейна

“Ей я лесна”

Имало едно време едно село. Това село било малко и сплотено и затова в него хората били задружни. Нямало си име, но на никой от тях не правело впечатление, защото имали далеч по-големи проблеми.
И така, веднъж в селото дошли турци да събират данъка. Селяните навреме се усетили и се скрили в Искърското дефиле. В къщата си останал само един. Турците го намерили, след което го задължили да намери съселяните си и да ги върне, в противен случай ще плати с живота си.
Тръгнал човекът, но из пътя видял една голяма змия- запречила пътя и не давала на никого да мине. Била огромна змия, която съскала наоколо и всявала ужас. Нямал избор селянинът, върнал се. Явил се пред турците и им казал:
- Агалар, не мога да изпълня заповедите ви, защото на пътя се е препречила една огромна змия и не дава жива душа да премине!
Скочили турците, яхнали охранените си коне и тръгнали към мястото, дето им посочил селянинът. Отдалеч видели огромната змия. Единият от тях вдигнал пушката и се прицелил да стреля, но в миг змията изчезнала. А това не било змия, била самата чума. Тя един път рекла да е добра и да запази селяните от турските данъци, но като видяла, че селянинът потърсил турците за спасители, се разсърдила люто, развилняла се и за по-малко от година изморила цялото село. Но в крайна къщурка живяла една бабичка с внучката си, тя пекла хляб в открита пещ. Ръмял ситен дъжд, който гасял огъня, та се вдигал гъст черен пушек и бабата се изчернила и станала по-страшна и от чумата. Изплашила се чумата от нея и изчезнала. Останала старата бабичка жива, а с нея и малката й внучка, и сами заживели в това безлюдно село. Като заплачело детето за майка си и баща си, бабата го утешавала така :
- Ей я лесна работата! Ти ще пораснеш и ти ще станеш майка. Ей я лесна, щом ние оцеляхме.
Преселили се двете в близкия град и живели няколко години там, докато девойката пораснала, а бабичката умряла. За каквото и да я питали тя казвала: “Ей я лесна работата” – така останал прякорът й “Ей я лесна”. Като се омъжила, “Ей я лесна” се върнала с мъжа си в родното си село, а след тях дошли и други преселници. И по прякора на първата заселница селото останало и до днес Елисейна.


Диана Иванова Тодорова, 10 г кл., ГПЧЕ “Петър Богдан”, гр. Монтана

източник:
Български легенди