Вълчи празници - 1-3 февруари
Публикувано от emilia_n на October 22 2007 17:37:17
Прабългарите са народ с висока материална и духовна култура. За разлика от многото древни религиозни практики религията древните българи е монотеична. Те вярвали само в един бог, който наричали Тангра или Тангри. Култа към този бог е запазен в няко? народи от бившя Съветски съюз. Чрез култа към този бог нашите предци олицетворявали природата и нейните проявления - стихиите огън, вода, въздух и земя. Според тяхните везгледи бог е на всякъде.

Наред с култа към Тангра сред прабългарите е бил разпространен и тотемизма. Тотемизма от своя страна е характерен за всички древни общества в това число и българското. То се изразява в почитането на различни животни. Това са обикновено диви представители на фауната. Според вярванията на древните българи хората с общ произход имат един и същ прародител, който след неговата смърт възприема образа на дадено животно. Така това животно се приема като покровител на представители на един род. Неговия образ е използван в семейната хералдика, т.е. той става тотем на даден род, племе или народ.

Религията на прабългарите и тотемизма били взаимно свързани. Доказателство за това е календара на прабългарите. Този календар спада към групата на лунните календари познати днес. Той представлява 12 годишния цикикъл. Като всяка година е посветена на дадено животно. Една от разликите между прабългарския календар и днешните източни календари е замяната на някои животни. В древната календарна система на българите третата година е посветена на вълкът. Това е напълно естествено, тъй като вълка е животно по-близко до заобиколящия свят на нашите предци. А самият вълк е обожествяван от българите.

Българските шамани в качеството си на религиозни водачи притежавали магически способности. Те често приемали образите на различни животни в това число и на вълка. За тези ритуали и обреди на пръбългарските шамани научаваме най-вече от произведенията на византийските летописци. Такива сведения се намират и в малкото оцелели наши извори.

В древните общества владетеля е и върховен жрец. Така в историческата наука се появява термина царя-жрец. Той не е лишен от логика. Понеже царя трудно съчетава владетелските си функции с тези на върховния жрец, затова той има заместници. Това са тъй наречените шамани. С развитието на древните общества религиозните обреди все повече се извършвали от шаманите. Нарастналата държавна отговорност на средновековните български владетели ги принуждава те да водят само религизните церемонии с особено важен характер. Това са например сключваните със съседните владетели мирни договори. Едно от тези споразомения е споменатия от византийския хронист Игнатий Дякон мирен договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец.

В повечето случаи обаче шаманите ръководят ритуалните действия. Много често тези - шамани произлизат от средите на прабългарската аристокрация. В някои случаи това са представители на управляващата владетелска династия. Обикновено то са братя, синове и братовчеди на хана.

Според гръцките хронисти и наши летописци един от най-прочутите български шамани е Боян Магесник. Повечето домашни и чужди и най-вече византийските говорят за Боян като за член на българския хански двор. Според тях той е брат на хан Умор.

Византийските и българските летописци описват подробно ритуалите и обредите, които извършва Боян Магесник. По тяхните думи става ясно, че той приема формата на различни животни в това число и на вълк.

Някои от ритуалите и обредите на древните българи продължават да битуват в българските земи и след като народа приема християнството. Освен това се запазва част от религиозната философията на нашите предци. Това намира най-голямо отражение в нашите митични песни.

От разгледането дотук стигаме до извода, че традициите на прабългарите се оказват много силни. Те надживяват своето време и оцеляват през вековете. Доказателство за това не са само митичните песни, но самия български традиционен календар. Народа и до ден днешен храни страхопочитание към вълка, затова на него са отредени дните от 1 до 3 ІІ., които са известни като Трифунци. Това наименование идва празника на св. Трифон ( Трифун ) Зарезан. Тези дни са известни също и като Вълчи празници. Докато траят те домашните не трябва да хващат остър предмет. Особено нож и ножица. Вярва се, че ако се наруши тази забрана вълкът ще пакости на селянина.

Така е било в миналото, така ще бъде и в бъдеще.