Андреевден ( Мечкинден )- 30 ноември
Публикувано от emilia_n на November 10 2007 17:17:28
Днес българската православна църква чества денят на Св. Андрей. Един от дванайсете апостоли и ученици на Исус. Независимо, че на този ден православната ни църква чества празника на св.апостол Андрей, то неговия произход е свързан предимно с езическото минало на българите. За това говори и факта, че този празник народа нарича още и Мечкинден.

Според представата на древните българи мечката е едно от свещенните животни. Нейната сила и размери са респектирали нашите прадеди, поради което те заслужено са и оказвали уважение. Тя се възприема като най-силното животно в нашите гори. Пак според народната вяра мечката може да убие дори вълк. Там където има мечка няма вълци, тъй като те се страхуват от нея.

Въпреки, че народът уважава и почита мечката има случаи, когато хората са принудени да я убият. Това се отнася сомо тогава, когато мечката е вкусила месо ( стръв ) и се е превърнала в стръвница. Макар и рядко все пак това се случва. За това хората от дадено населено място организират шайка. Унищожаването на мечката стръвница предотвратява нейните набези върху домашните животни и върху живота на хората. Понякога при такъв лов се е случвало човек да убие мечка въоръжен само с малък нож. Народът е нарекъл такива хора – боримечка.

С приемането на християнството като държавна религия българите възприемат християнските светци, като покровители на отделни, животни, болести или някои природни бедствия. Така нашия народ смята св. Андрей за покровител на мечките.

Пак според народните представи на този денят започва да расте с едно оризово зърно. Затова празника на св. Андрей се нарича още и Едреевден. Тези вярвания на българите не са случайни. Още старите българи са били запознати с древните постижения в областа на астрономията. До сега се смяташе, че календара на прабългарите произлиза от китайския и тази теза се подържаше от много таши историци, като например доц. Иван Лазаров, но последно време в нашата наука се налага и друга теория. Част от нашите учени са на мнение, че прабългарския календар е предшественик на китайския. Това значи, че той е още по-древен от сега съществуващите дванайсет циклени лунни календари.

В миналото старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи (домакинства). Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашия народ има астрономически познания, които са наследство от далечното ни минало. Това наше наследство намира приложение и в един от нашите средновековни паметници отразяващи ранната българска история. В става дума за ”Именника на българските ханове". Така по този начин асторономическите познания се запазват за бъдещите поколения. А когато престава да съществува българската държавност и съответно българските книжовни и други институции, достиженията на народа се запазват в неговия бит и фолклор. Вярванията и обредните практики на Андреев ден представляват само една малка част познания на древните българи.