Самоковски девически "Покров Богородичен" (наричан също Самоковски женски метох)
Публикувано от Куцулан на November 18 2007 17:22:48


Самоковският девически манастир "Покров пресвятия Богородици" е основан през 1772 г. като девически метох на Хилендарския манастир от баба Фота, бабата на Константин Фотинов. Понастоящем се обитава от четири монахини. В него се намират ръкописи, старопечатни книги и донесените през 19 век от Св. Гора мощи на Св.Пантелеймон и Св. Сава Сръбски. Църквата "Покров Богородичен" е построена през 1937-1839 г.

Част е от Стоте национални туристически обекта.
източник: Уикипедия

През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали таксидиоти - монаси-изповедници, които събирали помощи за своите манастири.

Един от тях - този на Хилендарския манастир - е женският метох в Самоков. Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври - Покров на Пресвета Богородица.

Девическият манастир започнал своя живот като малко девическо монашеско общежитие. След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една ярка българка - Баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години - до смъртта си през 1844 година - игуменка на манастира. Манастирският устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Още от създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.

През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила.

Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди - едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането. От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. Архитектурното й решение е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели.



Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с младенеца и Исус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа - св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възложденски стенописи - дело на самоковски майстори.

Девическият манастир в Самоков станал един от огнищата на образованието. След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в манастира, монахините са участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година, както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща. Един от манастирските трактове предлага подслон на гости. Продължавайки традициите на благотворителност, монахините поддържат кухня за бедни и пословичното им гостоприемство привлича много поклонници и посетители.

Девическият манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване. Днес той продължава да бъде действащ манастир, ръководен вещо от игумения Гавриила.


Мощите на св. Сава Сръбски в Девическия метох

Проф. Аксиния Джурова

Вярата в чудодейната сила на реликвите и светите мощи е в основата и на създадения преди 230 години в Самоков женски манастир "Покров на Пресветата Богородица". В него на 12 януари 1906 г. умира хилендарският йеромонах Серафим. Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст - над сто години, той диктува духовното си завещание. В него той оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и свети Сава Сръбски.

Попадането на частица от мощите на свети Сава в Самоков не е случайно. Самоковската епархия дълго време се е намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. Самият девически манастир "Покров Богородичен" е създаден като метох на сръбския Хилендарски манастир. Той е приютил част от хилендарските таксидиоти (събирачи на помощи), които поради променената ситуация в манастира през XIX век се връщат в родните си места. Тяхното засилено присъствие в Самоков и в Девическия манастир спомага за поддържане на пиетета към култа на сръбските светци, изграден в предходните столетия.

Откритата наскоро под слоя от вар ктиторска композиция над входните двери в храма "Покров Богородичен" идва да подкрепи това твърдение. Триделната композиция, в центъра на която е представена Света Богородица, разкрива покровителстваните от нея хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, които са дали средства за построяването на църквата. Сред тях е и авторът на фреската Захари Зограф - единствената в Самоков. Вляво на композицията е изобразен свети Иван Рилски, а вдясно - свети Крал Милутин. На вътрешния капак на самата мощехранителница е монтирана пластина с два медальона - на свети Пантелеймон и свети Сава. Това е първото известно досега изображение на двамата светци заедно.

Как обаче мощите на свети Сава са попаднали в една мощехранителница с тези на свети Пантелеймон? И как са стигнали до Самоков?

Сръбският светец умира през 1235 г. в Търново и е погребан в царската църква "Свети 40 мъченици". През 1237 г. мощите му са пренесени в Сърбия. През 1594 г. те са изгорени от турците във Врачар. От тях са се запазили два реликвария - един с ръката на светеца, който се съхранява в манастира в Света Троица в Плевля, Черна гора. От тази ръка обаче липсва малкият пръст. Направените снимки и проучвания доказват, че именно този пръст се намира в другия реликварий - мощехранителницата в Самоков.

Що се отнася до поставянето на мощите на двамата светци заедно, то за това има две съвсем логични обяснения. Свети Сава е подстриган за монах в манастира свети Пантелеймон на Света гора, в който се пазят мощите на неговия основател. Освен това и двамата са се прочули като лечители, което дава право на църквата да ги обединява по линия на лечителството и предпазването от злини. Така че напълно нормално е мощите на двамата светци да са събрани в една мощехранителница в Хилендар, който пък е основан от свети Сава. Възможно е в памет на подстрижението си за монах той да е измолил част от мощите на свети Пантелеймон за новия манастир, където след векове ще попадне и част от неговите собствени.

В момента с помощта на ЮНЕСКО започва реставрацията на църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново. Тя ще се прави по проект на арх. Теофил Теофилов, който предвижда и възстановяването на гроба на свети Сава. Най-вероятно е след реставрацията си храмът да бъде обявен за паметник на ЮНЕСКО. Добре би било тази идея да бъде подкрепена и от двете църкви - българската и сръбската.

Сред академичните среди на двете страни битува идеята частица от мощите на дясната ръка, запазени в манастира "Св. Троица" в Плевля, да се пренесе във Велико Търново, където е първият гроб на светеца, а частица от мощите на друг сръбски светец - св. крал Милутин , чието тяло се съхранява в катедралата "Св. Неделя" в София, да отиде в патриаршеския храм "Св. Сава" в Белград. Още повече че на 12 януари 2005 г. се навършват 770 години от кончината на светеца. Разбира се, това е мнението на учените. Окончателното решение принадлежи на добрата воля на двете патриаршии.

Проф. Аксиния Джурова е Директор на Център за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към СУ "Свети Климент Охридски". Цялата статия е публикувана във Вестник "Стандарт", броят от 6 Ноември 2003 под заглавие "Учени: Мощите на св. Сава - в Търново"

източник: www.pravoslavieto.com