Спасовден - 40 дни след Великден
Публикувано от Мирилайлай на June 04 2008 07:34:22
Големият християнски празник Възнесение Господне е четиридесет дни след Великден и се пада в седмия велики четвъртък. Според Новия завет след възкръсването си Иисус Христос 40 дни бродел по земята като богочовек, проповядвал учението си, беседвал с апостолите. После в подножието на Елеонската планина и пред погледите на учениците си той се възнесъл на небето при своя Отец. Народът ни нарича този празник Спасовден. Светец с такова име в християнското православие не е познат - името му се извежда именно от народната етимология на Спасовден.

В българския народен календар празникът се свързва предимно с култа към мъртвите. Вярва се, че душите им били “разпуснати” на Велики четвъртък, а се “прибирали” на Спасовден. Тези души жужали като мушици и пчели около цветовете на плодните дръвчета. В сряда привечер или на самия празник жените ходят на гробища и раздават за “Бог да прости” варено жито и хляб. В събота след Спасовден е една от трите големи задушници, наричана “Черешова задушница”, защото се раздават и ядат череши, или още “Спасово одуше”, “Русално одуше”. При тръгване за гробищата отварят прозорците и вратите на къщите, “за да тръгнат и душите на умрелите”. По пътя хората мълчат, за да не ги смутят. Макар да се приема за недобро за живите, рано сутрин жените надничат в кладенците и вярват, че във водата ще видят образа на починал свиден човек.

В Североизточна България палят огньове по гробовете или ги заливат обилно с вода. Тази практика вероятно има връзка с магическите действия за измолване на дъжд, които някъде се практикуват именно на Спасовден. Вярва се, че спасовският дъжд е също толкова ценен за реколтата, колкото и гергьовският. Затова моми и ергени обикалят нивите и с обредни песни молят св. Спас да изпрати дъжд. Така Спасовден се нарежда сред празниците, които се тачат за предпазване от суша.


Възнесение Христово. Стенопис от манастира "Св. Николай Чудотворец" в с. Сеславци, Софийско, XVI-XVII в.

Повсеместна е вярата, че около Спасовден в света на хората идват “русалийки”, “русалци”, “русалии”. Представяли си ги като свръхестествени женски демони, подобни на самодивите, които имали дарба да лекуват “русалийската”, “самодивската” болест – различни психични разстройства, парализа, осакатяване, бездетство и всички други “незнайни болести”, т.е. болести, които не се поддавали на други видове лечения и баяния. Русалийките обитавали водите и горските поляни, по които расте любимото им цвете билка росенът, наричан още “русалче”, “росанлийче”, “русалско биле”, “самодивско цвете”.

Според народната вяра небесните жители, които слизали на земята да пируват, оставяли росена за лек на хората, в случай че се разболеят от болестите на небесните пришълци. Особените свойства на билката са познати още в древността, траките я приемали за цветето на Артемида-Бендида и вярвали, че то може да изхвърли забити в тялото стрели. В народната представа росенът цъфти в нощта срещу Спасовден и тогава от него се разнася силен, упойващ аромат. Русалийките берели цветовете му и се кичели с тях само в тази нощ, в потайна доба, затова точно тогава били весели, радостни и милостиви. Те идвали отдалеч, знаели всички билки и можели да лекуват всички болести. Тази вяра е в основата на магическо лечение-обред “ходене по росен”. Хроми хора, неизлечимо болни, страдащи от “незнайна болест”, бездетни жени отиват да преспят на росенови поляни или в близост до свещения извор с параклис на св. Спас. Лягат върху черга направо на земята, до главата им поставят нова кърпа, върху нея - зелена глинена паница с вода, от която ще пият в продължение на 40 дни, глинен бардук (стомна), бъклица с вино, пинта с ракия, нашарена пита хляб, риза и чорапи. Всичко донесено после оставят на поляните като дар за русалийките. На сутринта болните с надежда гадаят по водата в паницата - ако в нея е паднал цветец или зелено листо, това е знак за скорошно изцеление. Ако ли пък има суха шумка или пръст, човекът ще умре. Пак с надежда за здраве хората се търкалят по росните треви. Обредът е бил познат на народа ни от незапомнени времена. В древните номоканони на църковните отци срещаме анатеми срещу ходенето по магии, врачки, баячки и срещу “ходенето по росен”. Тези приемани за лечебни места - “росенови ливади”, са възпети в народните песни.

На Възнесение Господне в родопските и пиринските села стопанките изнасят дрехи и постелки навън, а момите чеиза си, за да ги “огрее слънцето” и да няма по тях “пасулки” (молци). На Спасовден се извива голямо празнично “спасовско хоро” без свирки, играно само по мелодията на песните на момите. В Източна България девойките се хващали на хорото, пременени в сватбени одежди, взети от млади булки, и вярвали, че ще се омъжат до другия Спасовден.

В миналото се организирали големи събори по селата и в манастирите, на които св. Спас е патрон. Спасовден е много тачен и днес. Всяка година на храмовия празник на манастира “Св. Спас” до с. Долни Лозен се събират много хора, извършва се тържествена литургия и водосвет, дават се курбани от агне, овца или петел.

Източник: Валентина Динева
http://www.novinar.net/