Петровден - 29 юни
Публикувано от Мирилайлай на June 08 2008 02:24:53
На 29 юни Българската православна църква почита паметта на Светите Апостоли Петър и Павел, едни от най-видните ученици на Иисус Христос, наречени стълбове на християнската църква. Наречени са и “Вселенски учители”, защото в посланията си са оформили основните правила за живот и вяра. С живота си Светите Апостоли са доказали, че грешният човек може да надрасне своето несъвършенство и да бъде спасен. Мъченическа била и тяхната смърт – в 68 г. след Христа Апостол Петър бил разпънат на кръст в Рим по времето на император Нерон, а Апостол Павел бил посечен с меч.

Преди да приеме Христовата вяра, смятаният за пръв сред Апостолите Свети Петър, се наричал Симон. Бил рибар – пламенен и избухлив. Името Петър означава “камък” и му е дадено от Иисус Христос, заедно с ключовете от царството небесно. Апостол Петър дълго пътешества, за да проповядва Христовото учение. Последните години от живота си прекарва в Рим. След кръстната му смърт на гроба построили по-късно храма “Свети Петър” – един от най-големите в Европа.



С името му тясно е свързано това на Апостол Павел. Роден в древния малоазийски град Тарс, той бил възпитан в духа на консервативния иудаизъм. Наричал се Савел. Получил Божието откровение по пътя за Дамаск. Изведнъж силна светлина заслепила жестокия гонител на християните и той чул думите: “Савле, Савле, защо Ме гониш?” Оттогава Савел станал Павел, което означава “смирен” и започнал ревностно да проповядва християнството. Свети Апостол Павел бил наречен Апостол на любовта заради ненадминатия химн, който написал: “Ако ще да говоря всички езици човешки, дори ангелски, щом любов нямам, нищо не съм.”

В България на Свети Петър и Свети Павел са посветени много църкви и манастири. Паметта им започва да се почита от Православната ни църква след Покръстването на българския народ през 865 г. Твърде рано и техните образи влизат в християнското изкуство. В българската иконография двамата Апостоли обикновено са представени заедно като държат в ръцете си макет на църква, което символизира заслугата им като стълбове на Христовата църква тук на земята. Апостол Петър се изобразява често и с ключове в ръце, символ на думите, казани му от Иисус Христос: “И ще ти дам ключовете на царството небесно и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небето. И това, което развържеш на земята, ще бъде развързано на небето.”

Петровден, както още българите наричат този празник, съвпада с най-усилния период от стопанския живот у нас. Народът ни го свързва винаги с жътвата, с младите животни и първите плодове – ябълки петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове. Вярва се, че обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари. Като курбан се принася петровско пиле. Това е свързано със значението, което в древната митология се е придавало на петела - слънчев знак на висшето, небесното, който като слънцето отмерва времето и е символ на възкресението. Но дълбокият и траен смисъл на празника Петровден е религиозен – защото твърдост и смирение са в основата на християнството.

Източник: Елка Йончева www.bnr.bg