Ден на народните будители - 1 ноември
Публикувано от Мирилайлай на October 27 2008 12:54:28
1 ноември е честван като Ден на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение и всички тези, които са съхранили през вековете духовните ценности на нацията.

В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици и читалища на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.

За първи празникът път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1921 до 1945 г. е общонационален празник.

След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.

Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.

Паисий Хилендарски
Един от първите изразители на народните стремления и българското националноосвободително движение е атонският монах Паисий Хилендарски. Той описва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на свобода и възбужда патриотични и борчески пориви у сънародниците си. През 1762 година написва знаменитото си съчинение "История славянобългарска”. Книгата представлява своеобразен повик към българите за национално осъзнаване и борба против поробителите. "История славянобългарска" се предава и преписва от българския народ като свещена реликва.

Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревностен последовател в лицето на друг народен будител - Софроний Врачански. Той е автор на книга, излязла през 1806 година. Книгата представлява сборник от празнични поучения под заглавие "Неделник". Софроний Врачански достига до убеждението, че за успешната освободителна борба на българския народ е необходимо да се повдигне преди всичко нивото на образованието. Той призовава образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, за да са достъпни за всеки. Софроний цели да се изгради трайно у народа съзнание за българска национална принадлежност.

Любен Каравелов
През 1869 година се създава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно движение - революционно-демократичното и либералното. Така се дава отговор на историческата необходимост от формиране на единен център на националната борба. В издавания от Любен Каравелов вестник "Свобода" авторът изобличава обществените отношения в Турция, като посочва, че те са недостоен анахронизъм за Европа, и представя турското правителство като враг на свободата и прогреса на балканските народи. Той налага идеята за революцията като радикално средство за решаване на българския национален въпрос.

Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата вяра в естествените сили на българския народ. Гениален идеолог и политически стратег на освободителното движение, Васил Левски създава организационната структура на революцията. Той определя голямата цел на освободителната борба - с една обща революция да се направи коренно преобразуване на държавната деспотска система и тя да се замени с народно управление в лицето на демократична република.

Христо Ботев
Горещ привърженик на идеята за обединението на всички балкански народи в един братски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и творчески преосмисля най-прогресивните идеи на руската и западноевропейска мисъл. Ботев страстно желае протест, бунт, въстание. Той става един от пламенните будители, които очертават стратегическите и тактическите цели на революционната борба на българския народ.

Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/
http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=9