Стопан (стопанин, сейбия)
Публикувано от Куцулан на November 02 2008 15:53:14


Из "Българска Народна Митология", 2-ро изд. 1993
автор: Иваничка Георгиева

Според народните представи до края на XIX в. и началото на XX в. всяка къща, място, дърво, извор си има свой покровител, стопан, мислен в облика на безвредна змия или някакво друго животно.

Според народните вярвания всяко село има стопан, който се заселва със заселването на самото село и се явява в най-различен облик — стрела, кроено, жена, смок и т. н. Във Валовишко, Демирхисарско, се вярва, че „всяко село има по един стопан, който го пази от болки, домашни и външни. В различни села се явява различно — ту като бивол, ту като човек на кон, ту като коза. Живее в старите сухи дървета. Всеки, който го чуе да се провиква със силен глас, умира. Затова никой не излиза през злото време”.

Според народните вярвания в Северозападна България, Врачанско, стопанът на полето, гора или дол, е смокът и не бива да се убива. Разказва се, че много хора осакатели или оградисали, когато се опитвали да убият такъв смок. Големите смоци са били на особена почит и в Източна България и се наричат синорници или межници, защото „вардели нивите от град”. Когато се зададел някой силен черен облак, синорниците го посрещали и като се изправяли, свирели насреща му и разваляли града. Който убие такъв смок, се разболявал и умирал. Тези смоци не били отровни, но който ги разсърди, свързвали го с опашката си и го набивали добре.

Особено силно е разпространено и добре е запазено вярването в стопана в Родопите. Обикновено се вярва, че старо дърво, всеки „бележит” извор или каква да е местност си имат по една стара голяма змия стопанка. „Такава змия, когато се види, не се убива, защото нейната смърт причинява смърт на домашните и разрушение на предмета, що е пазила.” Освен това в Родопите се разказва, че стопанът може да се явява и като животно — овен, куче, жаба, гущер, птица, но най-често „змия, и то в необикновен почти митичен вид”. Тя не прави зло, но не бива да се разгневи, когато се види.

Особено голяма устойчивост показва вярването, че всяка къща има стопан, който се мисли в облика на змия или човек. В началото на XX в. тази представа е запазена главно в Южна България и особено в Родопската област. Според традиционните народни вярвания, щом змията стопан бъде убита или умре, умира някой от къщата, най-често домакинът. Тя живее често под прага, край огнището, влиза и излиза през комина.

Във връзка с вярванията за стопана като дух на покоен прародител особено интересни са сведенията за наместника в Гоцеделчевско. Всяка къща си има свой стопан, на когото принасяли жертва няколко пъти годишно. За стопан се смята някой от умрелите прадеди на семейството, който още приживе се отличавал с юначество и песнопойство и свирел на кавал. Благоденствието на семейството се дължи на него, той се грижел всички да са здрави, жените да раждат лесно, да имат изобилие от реколта. За всичко това стопанът иска само малко почит и рядко, когато огладнее, малко храна. Когато огладнее, той се обажда сам: чрез потропване на тавана или чрез пошепване насън на някого от домашните.

Ако му се откаже, той се разсърдва и праща нещастие — болести, градушка и смърт. Обичаят стопанова гозба съдържа много стари обредни моменти. Обичаят се извършва винаги в събота от мъж и жена. В Драмско (с. Плевня) на всеки седем години се прави обредна трапеза в чест на дядото (стопан на къщата).

Вярванията в стопана са залегнали в основата на обичайно-обредната система при строеж на къща. Преди всичко трябва да се избере подходящо място. Затова съществува практика вечер да се посипе пепел от огъня, а сутринта по следите да се познае какъв е стопанът — животно, птица, влечуго. Най-добре е да няма такива следи, значи, че тогава мястото е свободно. В Ловешко слагат съд с бистра вода — ако сутринта водата е чиста, означава, че мястото е чисто.

При полагане на основите съществува и до днес запазеният обичай да се коли курбан. Вярва се, че животното става стопан и пазач на постройката. Той ще пази дома от болести и нещастия. Тези обичаи съжителствуват с християнските: прави се освещение на мястото от свещеник, в основите се слага светена вода или масло.

Животното, обърнато на изток, се коли на дясната страна на основния камък, като там или в центъра трябва да изтече кръвта, а костите поставят в основата. На отделни места там се закопава цялото животно или само главата заедно с шише вино, зехтин и пара. Със закланото животно обикалят четирите ъгъла на бъдещата сграда отляво надясно. По основата пускат синапово семе, да се плодят хората”. Според народните представи този обичай се прави „да не взема къщата друг курбан”.

---------
Илюстрация от художника Виктор Паунов, в книгата: Красимир Мирчев. Вампири, гундураци, змей. София, Панорама, 1998. (връзка)