Двете земи
Публикувано от tera на March 04 2015 04:44:32
Живеело някога задружно семейство, което имало двама сина-близнаци. Казвали се Георги и Данаил. Двамата имали в наследство от родителите си нива, която братята си разделили. Георги имал добро сърце и докато работел все пеел, а неговата нива винаги била богато обдарена – имал едро жито, плодни дървета с вкусни плодове и много цветя. Пилета виели гнезда в клоните на дърветата, чувала се весела глъчка от гнездото на пилетата и се разнасял аромат от чудно красивите цветя в нивата му. Брат му Данаил бил занаятчия и много обичал да поправя счупени инструменти, да пришива скъсани мрежи за лов, да майстори детски играчки. Двамата братя много се обичали и си помагали във всичко. Едната земя била много плодородна и с малко усилие от страна на Георги се раждали вкусни и едри плодове. Земята се отблагодарявала на Георги за грижите му към нея. Той имал едно любимо дърво в нивата – ябълка. Много често сядал под клоните й, па засвирвал на кавала си. Свири Георги, а звуците му омайват животни и хора. Някой селянин ако е наблизо поспира, бърше с ръка потното чело, пие на ситни глътки вода и се смее и си вика – свирач трябвало да стане Георги, цял свят да обходи и да радва мало и голямо. Данаил пък с мъка отивал да копае нивата си, с нежелание засявал семената си и се пазел от силното слънце, защото сърцето му все го теглило към дома, към неговата работилничка, където майсторял своите си неща.
Минало време и двамата братя се задомили – жени и челяд си имали те. Единият брат пеел и се радвал на нивичката си, и там сякаш всичко растяло много бързо. И плодовете му били сладки, и житото му едро, и цветята миришели силно. Брат му Данаил трудно се прехранвал, земята му раждала рядко, много пъти реколтата загивала и той обеднявал все повече и повече. Жена му се сърдела и все му натяквала: „По-хубав имот е получил брат ти, той без да се труди печели и цяло село ни се присмива с тебе. Има една нива и двама братя, ама все едно различно слънце грее на твоята половина. Върви при брат си и му кажи, че си получил лош дял и сега искаш да се размените – ти да ползваш нивата му десет години, и като минат годините, пак ще си размените нивите.“. Завистлива била жената на Данаил – все чуждото я блазнело, мързелива била, клюкарка била и не оставила мъжа си на мира докато не се случило това, което поискала.
Данаил видял брат си на другия ден и му казал това, което жена му искала. Георги изслушал брат си и го прегърнал. Казал му: „Мили брате, едно сме били в утробата на майка ни, сега една нива ли ще ни разделя, нека стане както си рекъл. Един брат си имам – нека е по твоята воля.“.
Сменили братята земите си и що да видиш – минало се време и земята на Георги сякаш разцъфнала – зачервили се черешите, разнесъл се аромат на сладки горски плодове, цветята избуяли, житата узрели, отново птичата песен се чувала наоколо.
Съживила се пак земята на Георги. Където стъпил кракът му реколтата се увеличава, зърното се налива, пчелите жужат и разнасят вкусен нектар.
Срещнали се една вечер двамата братя и се прегърнали. Данаил му се поклонил и казал: „Не в земята е причината, братко мой, а в сърцето ти. Каквото и да захванеш, от сърце работиш, и не само работиш, ами и пееш, свириш и се радваш. Тебе природата те обича и тебе житниците са пълни, защото към всяко цвете, към всеки клон на дървото, към всяка малко зрънце с почит се отнасяш. Нека моята жена си приказва. Не е била права за тебе. На тебе по ти приляга да владееш нашите две ниви. От утре събарям оградата и искам ти да водиш работата по нивята - оран, сеитба и жътва. На тебе помощник ще стана и твоите думи ще слушам.“.
Поклонил се на свой ред Георги, просълзил се и рекъл – нека брате да работим заедно – помагай ми в дела на нивата ни, а ще има и за тебе, и за мене. Доволно добра земя имаме от нашите майка и татко.

23 февруари 2015 г.

Автор: Татяна Димитрова