Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: ТАЙНИТЕ НА БАБИНАТА РАКЛА

Публикувано от p4eli4kata Eli на 13-12-2009 10:14
#1

Отдавна си мисля за това, как да започна тази тема. Наистина много-много отдавна.........
Ще моля, който знае нещо, който има понятие от това, което ще засегна , да пише. Може да дискутираме. Нещата не са така прости...........
Предисловие: Всичко започна преди 35 години, когато се омъжих тук, в с. Попово. Аз обичам да бродирам./ Обичах, по-точно. Отдавна нямам време за бродерии. А и очичките... вече не искат ................./ Когато съпругът ми ме доведе тук, помоли майка си, която вече беше ослепяла, да извади и ми даде моминските си ризи.Тези, с " големите ,чести" бродерии. /Чести , значи ситни./Мама, лека и пръст, ми каза къде са. Извадих ги. Подадох и ги. Тя почна да ги опипва с върха на пръстите си." Това е " ябълките" . Това , е " куклите". Бяха като нови! Сякаш не бяха носени. А бяха... закърпени... Шевицата грееше! Пазя я. Ще ви я покажа, по -после.......
Не си давах сметка какво държах в ръцете си. Трябваше да минат доста години ,за да се " роди" познанието в главата ми. И все още не е избистрено. Не съм етнограф. Не всичко знам. Нещата идваха постепенно . Ще ви разкажа само това, което прочетох, това ,което мисля, че знам.
Първото нещо, което ме запали да " видя" с други очи шевиците, беше едно предаване по телевизията. Беше тогава, когато ни " учеха", че прабългарите били конен, степен народ. Който имал за знаме конската опашка. Че конниците в дългите преходи ядяли конско месо, което носели под седлата си. Че пиели кобилешко мляко. И.... никакви обяснения, кое и защо. Факти, върху които нямаше право много-много да се замисляш. Тогава, в едно предаване бяха поканили човек с много интересно, запомнящо се име - Майски Желязков. Този човек ,започна да разказва такива неща....! Заслушах се. След предаването, извадих първият ми попаднал лист, зарисувах това, което можах да запомня и сложих за паметка.......... Желязков говореше, че прабългарите са имали писменност, че рисунките по каменните археологически паметници ,са непрости неща. Говореше за идеограми и пиктограми.... Говореше за значението им, за неща, които не знаех........Не подозирах............ Запомнила бях едно наименование- „ Макази. „Маказите. Така баба казваше на килима, който беше тъкала за мой чеиз. Беше поръчала, да го постелем в стаята още през първата брачна нощ! А аз си мислех, че това са бабини деветини...........
Второто нещо, което ме накара да погледна отново към старинните шевици, беше една публикация в едно списание. " Отечество". Тогава редактор му беше Серафим Северняк. Там излезе статия с една впечатляваща рисунка- Прабългарският календар. Дали да го наричам „ Прабългарски”? Това беше българският календар! Най- точният в света! Тази статия беше ... като бомба! Никой не я отрече! Фактите бяха неуборими! Тази статия , добави още знание.
Третото нещо, което напълно ме увери, че съм на прав път в съмненията си, като обикновен човек, лаик, беше това, че бяха помолили майка ми, да предостави едни шити ръкави от леля ми, нейната сестра, на етнографският музей в София. Мама обаче, ги даде само за изложбата. После , поиска да и ги върнат. Жената, която ги видяла, етнограф вероятно, казала, че това е безценно. Там имало избродирано „ Дървото на живота”.
Преди години, когато се върнахме тук, отново се „ сблъсках” със старините от раклата. Започнахме да разрушаваме старата , прастара къща на бащата на свекърва ми. Да не се срути сама. Там, намерих „ съкровищата” на бабината ракла. Сукмани , запазени напълно! С шевици. Стари, прастари престилки също с шевици. Купчина ! Съседите ме гледаха, как изпрах всичко, и ми се присмяха. „Защо ти е тази вехтория! Продай я! Ще вземеш пари, да си помогнеш на беднотията!” Аз казах – Не! Историята не се продава! Историята е това, което ни прави да сме НАРОД! Нищо не продадох. Всичко е запазено! В моята ракла! Завещано на тези, които са след мен! Да го пазят! Защото сега, мога да им кажа, какво има там. Това не е просто стари ,вълнени дрехи, храна за молци! Това е кодирано българско познание. Кодирана писменност! Това е ... Трябват очи за да го видиш! Знания, да го разчетеш! Ние ги губим............ Жалко..............
Такава е историята ,на Старата ракла. А какво криеше? Каква беше тайната?



Ето каква:
Мамините ръкави- Ябълките. Така се нарича най- големият български символ- Ябълките, Албената . Това е ЕЛБЕТИЦАТА
http://media.snimka....109458.jpg
http://media.snimka....109459.jpg
Ето какво пише за елбетицата тук:
Елбетица
Голяма част от битието на българската народност през вековете е недобре известна и слабо проучена, а в много случаи и забравена отдавна. Там, където писмените извори мълчат, а народната песен дава често само неясни податки, e трудно да се правят предположения. Едно обаче остава несъмнено - изключителната жизненост на нашия народ, която го е запазила досега. Олицетворение на българската сила са символите на материалната култура, нещо, което обикновено остава неосъзнато. Един от тези символи е елбетицата.


Орнаментът се среща масово в българското везмо. Той му е толкова присъщ, че се вписва в него от векове механично. Среща се в различни варианти. Някои от тях са схематизирани, но повечето са изградени от растителни, зооморфни и антропоморфни мотиви. Най-чистата форма, стояща в основата на орнамента и която безпогрешно се разпознава, е два кръстосани кръста или по-точно кръстатки. За идеята, въплътена в символа, могат да се изкажат различни хипотези. Най-общо и най-сигурно може да се твърди, че елбетицата символизира хармонията в света и в човешкото поведение. Осемте посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток, югозапад и югоизток) се съединяват в едни общ стабилен център. По този начин се подчертава неизменността в кръговрата на природата - зима - север, лято - юг, пролет - изток, есен - запад. В някои варианти на орнамента персонифицирането на сезоните се вижда много ясно. Така например в Софийско в краищата на едната кръстатка представляват четири човешки схематизирани глави, които твърде много напомнят на кукерски маски. Тези сърцевидни форми до неотдавна са били широко известни сред шопите като "роджета".
Символът е наричан в различни краища на българското землище според това, на какво прилича по форма на хората. Най-известни са наименованията "колото", "грошанката", "трапезата", "голямото коло", "зелената нишка". Думата елбетица обаче е устойчива навсякъде, а и е очевидно, че това е най-старото име на орнамента. В първата половина на миналия век са правени опити то да се изведе от различни езици, което за съжаление често е водело до свръхинтерпретации. До известна степен е оправдано търсенето на аналогии с чувашките alp - герой и jalvy - магьосник. От тези предположения обаче не могат да се правят сериозни изводи. Много по-важно е обстоятелството, че коренът е засвидетелстван в първобългарската традиция, където се среща титлата "алпбагатур". През цялото средновековие знакът е използван като олицетворение на българската мощ. Така например на стената на Болярския дом в Мелник е ясно отчетлив схематизираният вид на орнамента. С времето значението на думата е било забравено, но тя се е запазила под формата елбетица и то неслучайно в един толкова разпространен в народното творчество символ, чийто приблизителен смисъл вече бе обяснен.
Днес елбетицата въплъщава вечния живот на нашата народност, пробуждането на подтиснатия български дух, стремежа към обнова на нашата държава и решимостта да запазим България български.
Орлин Вардарски.
Това открих в сайта „ Сребърният еднорог”
Там открих и още. Това, което е писал Мирослав, администраторът. Цитирам го .



В нашето народно изкуство идеята за троичността (трите вертикални пласта, трибожието) и четирите (осемте) основни посоки на света (кръст, двоен кръст) са изразени чрез няколко фигури, характерни за шевиците, носиите и различни битови предмети. Тези фигури са известни като елбетица (елем-бехт = седем-осем?), роджета и др. В елбетиците и рожетата от идеята за четвъртичността (кръстта, символ на Слънцето) се съчетава с идеята за троичност (знаците ипсилон Y и триъгълниците) по върховете на кръстовете. Съчетанието от кръст и знаци ипсилон доказва прабългарския произход на тези основни български битови орнаменти, които са явни носители на древно, предхристиянско космогонично съдържание. Според Тачо Танев в тези фигури може да има вложен и календарен смисъл.
Пъзелът, завещан ни от дедите
Българската шевица пази, лекува и крие тайни

Някога по везаната шевица е било възможно да се разпознае кой кой е – от кой край е, какъв е социалният му статус – ерген или мома, булка или женен мъж, и още 1001 неща – знания, които ние днес напълно сме изгубили.

Инж. Живко Желев, който винаги е с риза с шевици:
Не зная какво е болест, чувствам се на 20 г.
Везмото е в бяло и червено, защото символът Дао е в бяло и червено.

Ако знаците и символите в нея са свещени (т.е. „янтри“), шевицата действа като катализатор на божествения физико химичен процес – живот, който се извършва в нашето тяло
Следва продължение..........

Редактирано от p4eli4kata Eli на 13-12-2009 10:19