Заглавие на темата: Български Фолклор и Традиции :: мечкадарските песни

Публикувано от muntsho на 03-05-2010 06:42
#60

И отново на Къньо Кънев - един неуморен събирач на автентичен фолклор, дължа запознаването с една песен която отнесох към т.н. "мечкадарски" песни - песни разкази, легенди и притчи. Всяка от тях носи частица от народното житие, битие и страдание през мирните и размирните години на земята именуема от векове България!

http://www.4shared.c..._Zlat.html

Злати Димитър думаше

Злати Димитър думаше:
- Димитре торлачанино,
чу ли Димитре разбра ли,
че Станка писмо изпраща,
Станка ми поп Николова.
Писмото пише нарежда:

- Добруджа калъч посекли,
Добруджа везир Козлуджа!
Че кой я кардаш посякъл?!
Султана пандаклийския,
Шибил Бей и Кара Мустафа
- все турци, все ямадчии!
Голям са золум сторили -
старите хора колели,
младите роби робели,
децата под крак тъпчели!
От дето кардаш минели,
сичките села горели!
Заран Алманлий ще влязат
Алманлий село голямо,
с петстотин къщи Български.
Станка ни пише в писмото,
ако ни пътя за три дни,
за един ден да го вземеме,
за един ден ама до пладне,
селото да си завардим!
Димитър Златьо продума:
- Златьо ле канадчернино,
да не е нещо измама?
Злати Димитър пак дума:
- Станкиното писмо познавам,
вземи го кардаш - прочети.
Тогаз Димитър повярва,
Димитър Калъчлията,
и си на Златьо продума:
- Събирай Златьо момчета
момчете все неженени.
Най-напред Златьо повикай,
Стар Бойчо - стара войвода,
с негови девет момчета.
А че го Златьо послуша,
възседна сива атъна,
и си момчета събира.
Че ги Димитър поведе,
към това село Алманлий.
Като си село наближи,
Димитър дума момчета:
- Постойте тук почакайте,
аз сам в Алманлий ще вляза.
Че си кончето препусна,
то вдигна мъгли и прахове.
Тез турци тез ямаджии,
таман си село посекли
и си ямата деляха
Султанът дума-продума:
- Бре ой ви вазе агалар
що са тез мъгли и прахове
Де ни е холан Димитър,
Димитър калъчлията?!
Два пъти стана ни гони,
ако сега ни настигне,
къс по къс ще ни направи!
Хукнали турци да бягат,
към пуста дели Камчия.
Димитър в селу отива,
три пъти селу кръстоса,
жива си душа не найде,
че у Станкини отиде.
Станка на порти седеше,
кървави сълзи плачеше:
- Я ела Байно погледни,
във наще изби дълбоки,
да видиш чудо голямо!
Кога Димитър погледна,
до прага пълно със кърви!
Че той се много ядоса,
и се назаде повърна,
и на момчета продума:
- Давайте братя да вървим,
до един да ги изтребим!
Че си конете пуснаха,
на път татари стигнаха,
татари каръм черкези.
Триста талиги караха,
най-подир върви кучийка.
Димитър дума татари:
с какво е пълна кучийка?
Татари думат Димитър:
- Кучийка е пълна със злато.
Димитър вяра не хваща,
че си калъча изтегли,
и си кучийка удари,
кучийка на две направи.
Какво да види Димитър,
- едно ми младо момиче,
момиче бяло българче.
Много са Димитър ядоса,
а че си коня обседна,
и го на мома подаде,
и си на мома продума:
- Настрани коня да държиш,
да не се казъм уплашиш.
И на другари продума:
- Що стоим братя, що търпим,
до един да ги изтребим!
Че се с калъча завъртя,
всички татари избива.
Че си конете пуснаха,
по път си султан стигнаха.
Димитър дума султана:
- Султано, султан ефенди,
я постой холан да кажеш,
какъв си золум направил?!
Султанът дума Димитър:
- Ако ми живот харижеш,
хазната ще ти подаря,
хазната пълна със злато.
Димитър дума султана:
- Султано, султан ефенди
малко ти е тебе хазната!

Не стига да си заплатиш,
на десет села мъжете,
мъжете още жените,
жените още децата!
Че си калъча изтегли
и му главата отряза!

За певеца Стоян Кръстев не знам нищо, но ще попитам Къньо Кънев. Ако някой нещо знае да пише!


"Като не щеш мира, на ти секира" - През 811 г. император Никифор събира многобройна елитна войска край крепостта Маркели и поема на нов поход срещу България. Уверен в успеха си, императорът води със себе си сина си Ставракий и много ромейски аристократи. Крум разбира, че не може да мери сили с такава армия и предлага мир, но Никифор отказва, „заслепен от собственото си зломислие и от внушенията на своите съветници“ (Теофан). Това кара кана да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Според „Анонимния ватикански разказ“ византийците преминават Стара планина и след това превземат столицата без особени проблеми. Всички хронисти критикуват нехристиянското поведение на императора след победата. Той нарежда да се ограби владетелския дворец и да се опожарят складовете. Поголовно е избивано и мирното население. След завладяването на столицата, Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, тъй като смята, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъдат въоръжени всички способни да носят оръжие и дори няколко аварски отряда. Освен това са преградени проходите с дървени укрепления, насипи и ровове, а на българите е наредено да чакат в засада.
Никифор усеща опасността и побързва да се отправи към Константинопол. Византийците разтеглят отрядите си на огромни разстояния. Все пак с главните сили императорът решава да пренощува във Върбишкия проход. Призори на 26 юли войските на Крум ограждат византийците. Когато императорът се събужда и разбира нерадостното си положение, казва: „И крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта.“ Започва битка, в която българите засипват византийците с дъжд от камъни и стрели. Императорът загива веднага. Част от обградените слизат от конете си, за да преминат стената на ограждението, което им пречело да избегнат смъртта. За тяхна изненада зад него има гибелен ров. Спасяват се малцина. Това е вторият случай, когато византийски император е убит от „варвари“. Главата на Никифор стои набодена на копие за известно време „за показ на идващите при Крум племена и за наш позор“ (Теофан). След това, според легендата, е наредено от главата да бъде направена чаша за владетеля, обкована със сребро. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоявал орендата (силата) на убития враг.

Крайно време е да да наточим калъча....... ! Не искам да цапам с най-мръсното нещо - политика тази хубава песен, но като ударят самара... дано се сети магарето!


И още подобни текстове дето намерих тук-там!

http://liternet.bg/f...t/2/65.htm

Димитър Калъчлията
и Злати Буюклията!

Димитър Злати думаше:
- Злате ле, беним ярътлик,
бе хайде, Злате, да идем
в Хелманлий село голямо,
че то е село богато,
богато хем паралия;
да идем, кардаш, да видим,
какво е чудо станало
в Попови, поп Николови -
девет са леша заклани,
да идем, кардаш, да видим,
дали е, Злати, истина.
Че са двамата тръгнали,
в Хелманлий село отишле
в Попови, поп Николови.
Като на порти опрели,
Станка ми бяла Попова,
Станка ми конаксайбийка,
Станка по двори ходеше,
йесни гласове дигаше,
руса си коса разплита,
на йна я коса уплита.
Димитър Станке думаше:
- Станке мо, конаксайбийке,
къде е, Станке, мама ти,
мама ти още тейко ти,
и твоите братя и сестри,
та не се виждат по двора?
Станка Димитре думаше:
- Байне ле, бате Димитре
я върви да та заведа
във наште горни къщия
къко е чудо станало:
девет са леша заклани,
ше стане цели три дена
кървави, непредрешени,
дрешени, непогребани.
Димитър в къщи надникна,
че са изясно провикна:
- Станке мо, конаксайбийке,
много сме вино изпили
и много хляб сме изели
във ваште горни къщия.
Че бръкна в куюн джобове,
извади шепа ялтъни,
че ги на Станжа подаде,
йоще на Станка думаше:
- Мо на ти, Станке, тез пари,
ти да си хора откупиш,
лешове, да си предрешиш;
предрешиш, да ги погребеш,
а пък ний, Станке, ше идем
башибозука да гоним:
Султанче Халил Джамето,
Хадиля Кара Мустава -
да стигнем да ги посечем;
ювкята да ня размине.
Че са двамата тръгнали -
Димитър Калъчлнята
и Злати Буклията -
башибозука да гонят
Като през гора вървяха,
сред гора дере дълбоко,
във дере студен кладенец,
до кладенеца седяха
тезика башибозуци;
те си огньове наклали,
млечено каве варяха,
варяха и са черняха.
Като Димитър видяа,
кавето си оставиа,
фукнали и те да бягат.
Димитър Калъчлията
и Злати Буюклията
башибозука стигнали,
стигнали и го посекли:
Султанче Халил Джамето -
него не можле да стигнат,
да стигнат да го посечъ,
той има бяла кобилка,
силна е била пущина,
знаяла Дунав да плава -
то се в Дунава фърлило
Димитър Калъчлията
и Злати Буюклията,
те са назади върнали.
Като през гора вървяха,
среща им керван идеше,
триста ми златни кочийки,
кочийки каръм татари,
Димитър Злати думаше:
- Злате ле, беним ярътлик,
кервана ше си възпреме,
кочийки да тършуваме,
български обир да няма,
махната да им намерим,
кочийки да си посечем,
ювкята да ни размине.
Че са кервана възпрели,
кочийки да тършували,
една ми златна кочийка
отнийде не са отваря,
със смола е засмолена.
Димитър Калъчлията,
и той му шупе остана
българцки обир да няма.
Че си кочийка разсече,
на три я дяла раздели:
в кочийка мома седеше,
Марийка бяла българка,
чобан Петрова дъщеря,
каръм татарче при нея.
Тя като видя Димитра,
тя са изясно провикна:
- Байне ле, бате Димитре,
байне ле, да ма отървеш
от тези каръм татари!
Димитър Калъчлията
каръм татарче посече
и го на орли нафърга.
Марийка бяла българка,
Марийка на кон качиа,
на баща й я занели,
баща й, на чобан Петър.


с. Кермен - Новозагорско (зап. 1958 г.)

---------------------

http://liternet.bg/f...ala/42.htm

Хайдути заминават за Добруджа

Какъв е спомен станало
в Пандаклий село голямо.
в пандаклийската курия.
Събрали ми са събрали,
двама ми млади войводи -
Димитър на Злати думаше:
- Злати ле, байрактарино,
Злати ле, верен другарю,
ти чу ли и научи ли
в Добруджа канър станало,
в Добруджа, Каракозлуджа.
Че са турци отишли,
Добруджа те са посекли,
Добруджа - вредом българи?
Злати Димитър думаше:
- Димитре, карабуюклю,
Димитре, казън каймъклъ,
като момчета съберем
като овчари овцете
и ги в Добруджа заведем,
да идем, Злате, да видим
кои са турци отишли,
коя ги паша пратила.
(...)*
Като момчета съберем,
съберем и ги смесиме
като овчари овцете
и ги в Добруджа заведем,
де ша си конак хванеме,
хем за нас, хем за кончета?
Димитър Злати думаше:
- Злати ле байрактарино,
Злати ле, конарчанино,
като в Добруджа идеме
ний ще си конак хваниме
в попови поп-Николови,
попови, още в Станкини -
хем за нас, хем за кончетата.
И са момчета събрали,
събрали и ги смесили
като овчари овцете.
В неделя яли и пили,
понеделник на път тръгнали.
Злати ми байрактарина,
най-напред Злати вървеше
и си момчета водеше.
Вървяли що са вървяли,
като са до Ямбол опрели,
сеймени билюк башии
и те ги в каргуна чакаха,
в каргуна още на моста.
Злати ми байрактарина,
като сеймени той видя,
малко си Злати повъзпря,
Димитър ми Карабуюклю,
Димитър ми казанкайнатлъ,
най-напред той вървеше
черно си конче яздеше
и той на Злати думаше:
- Злати ле, верен другарю,
не ми четата възпирай,
нето назад обръщай
да ми момчета изплашиш -
ше извадя сабя тънина,
ще ти главата аз взема
и ти за сефте ша бъдеш,
и от теб аз ша се комкам.
Злати ми Конарченина
пак си момчета поведе
и при сеймени минава.
Димитър Карабуюклю,
Димитър ми казанкаймаклъ,
най-напред като вървеше
и си цигара завивал
и той си огъня поиска
цигара да си запали.
В Добруджа те са отишли,
в попови, поп-Николови.
Димитър ми карабуюклю
Димитър ми казанкаймъклъ,
като на порти похлопа
и се изясно изпровикна:
- Станка мо, поп-Николова,
я излез порти отвори!
Станка ми мома хубава,
и тя на вънка излезе,
с нейното братче Иванчо,
и тя го за ръка водеше
и дребни сълзи ронеше,
и до порти отиде,
и тя Димитру думаше:
- Байно ле, бати Димитре,
де бяхте вие по-рано,
по-рано вий да дойдете,
вкъщи да ви заведа,
заведа вий да видите -
колко са леша паднали
и се ги турци заклали.
Пък мама и тати двамата
турци ги, байно, отведоха,
долу ми долу отлуци
и там ги, байно, заклаха.


Желю войвода, Сливенско (зап. 1963 г.); * забравена част от песента.

Димитър - отнася се за Димитър Калъчлията, роден в Новозагорско; хайдутувал е по цяла Източна България, но свърталищата му са били в Сливенския и Котленския Балкан, предимно вр. Разбойна. Хайдушкият му живот е продължил десетина години от средата на XIX в. до 1861 г., когато бил заловен в Шумен и обесен в Русе през 1861 г. Злати Конарченина - байрактар на Калъчлията, който бил роден в Конаре, Новозагорско.

http://liternet.bg/f...ala/41.htm

ММ

Редактирано от muntsho на 03-05-2010 14:58